Константин Пашкулев и неговите „витални” полета в камерната пиеса – Репортаж и интервю
-
- април 2, 2014
Константин Пашкулев и неговите „витални” полета в камерната пиеса с едноименно заглавие – „Самотни полета”, посветена на Леда Тасева – дългогодишна приятелка и сродна душа на неврокопския поет и драматург
Невероятно шоу представяне на 15-та поредна творба – камерната пиеса „Самотни полета”, направи неврокопският Денди, най-видния сред представителите на местния хайлайф и културен елитар Константин Пашкулев, на 28 март от 18.0 часа в Дом на Културата гр. Гоце Делчев, пред отбрана публика от верни през годините почитатели.
Наш репортер проследи събитито и направи кратко интервю за предисторията по написването на пиесата, която авторът представи по неповторимо уникален начин – в солово изпълнение на песни от любими приятели-певци със световна величина – вечните Лили Иванова и Емил Димитров, както и драматизация на финалната сцена от пиесата, с изпълнения в дует с любимката на публиката Даниела Раева. Сред верните почитатели на Пашкулев бяха и ученици от училището в с. Дебрен, където поетът-драматург учителствува повече от 23 години.
– Поетичната Ви душа „трепти” вечно млада, дали ще пишете проза или поезия – всеки Ваш досег с хората оставя своеобразен и неповторим отпечатък в дългото преодоляване на „самотните полета” на живата. Има ли възраст в творчеството, известно е, че Ваши приятели като Силвия Кацарова и Лили Иванова ще продължават да пеят до края – това е съдба и призвание, а вие започвате програмата с песен, следва сцената с представянето на пиесата, завършвате с музикална програма – изпълнявате любими песни, които са неразделна част от спомените ви за миналото и очакванията за бъдещето, но днес поставяте символичен край на писането на поезия, а това е огромно противоречие – поет да прескочи браздата на музите и да остане в лоното на немерената реч?
– По този повод се сещам, как Силвия Кацарова ми разказа един случай: „Минавам по улиците и срещам една възрастна дама, но доста жизнена, която ми казва – г-жо Кацарова, обожавам Ви, аз съм израснала с вашите песни, нали е невероятно хубаво! Хубаво е и ти така, ти си моя ученичка” … Тя, Кацарова е моя приятелка и е пяла на мои промоции на книги, Мими Иванова – също пя на 40-годишнината ми, Емил Димитров-покойния, Васил Найденов също е пял на мои представяния на книги, всички се уважаваме. Дона Карпатова, племеницата, която е естрадна певица с 18 години престой в Норвегия – също, а днес на сцената – с невероятната Даниела Раева ще се получи отново. Засега няма как да продължа с повече с поезията, просто 11 стихосбирки са достатъчни, вече поглеждам с по-голям аршин към немерената реч, прозата, а и към писането на пиеси. Ако се появи някоя нова любов – може би да – възможно е пак да пропиша поезия, дай Боже, макар че 14 години не се е случвало и от това – честно казано, като че ли съм доволен.
– Вие сте човек с богата културна история, за когото може да бъде написан многотомен труд, ведно с целия невероятно многолик кръг приятели от всички краища на България, а и не само. Всеки, застанал до Вас, може да се изгуби в океана от новости и случки от естрадната и поетичната история на съвременна България, като в същото време – всеки е с реален шанс да намери голяма част от себе си в творбите Ви – това е уникално! Неврокопско има пореден театрален празник, хората жадуват за изявите Ви на сцената, която оживява при всяко представление по повод. Бихте ли споделил, как се чувствате сега, минути преди събитието?
– Какво сравнение – културна енциклопедия – звучи мило, ако не звучи прекалено нескромно! Естествено, не ми личи чак толкова много, че съм силно развълнуван, и да – аз съм положително зареден преди срещата с гостите си днес, на представянето, но и примата Лили Иванова, която от 1963 г. изнася концерти с почти 51 години сценичен опит, въпреки това ми е споделяла, че винаги преди концерти трепери като дете, което е нормално. Всеки път е различно, като първи път, ново и неповторимо. Много се вълнувам, но това не ми пречи да си пия лимонадата сега, докато Ви посрещам и да се наслаждавам на момента.”
– Поетичното творчество е в кръвта Ви, какво може отново да ви върне към мерената реч в поетичните полета, които неврокопчани с гордост и копнеж четат? Какво ново да очакваме в скоро време?
– Почти съм готов с една моя дългогодишна студия, заглавието е „Неказаното за Емил и Лили”. За никого не е тайна, че с вечния певец Емил Димитров бяхме дългогодишни приятели, Лили Иванова познавам също вече повече от 20 години. Това е един биографичен и психоаналитичен, дисекционен проект, по който още работя, защото Лили продължава да пее на сцена, а той – Емил, почина, но това ще бъде наистина нещо ново, с много психоаналитични моменти, мисля че ще се получи доста интересно за милионните им почитатели от цял свят.
– От къде черпите вдъхновение, ще ни споделите ли?
– Вдъхновение може да бъде почерпано от всичко – най-общо от живота, от приятелите, от обичта и привързаността, защото за мен любовта е преходно нещо, но обичта към приятелите е вечна. Винаги ме е инпулсирало творчеството и за това живея, и работя с децата, с ученици, които тази вечер толкова много скачат и се радват на културното представяне на драматургичната ми творба – това е невероятен стимул.
Ще направите ли кратка ретроспекция на творчеството си в програмата преди представянето на фрагменти от пиесата „Самотни полета”?:
– Разбира се, за мен е удоволствие отново да споделя пред почитателите си факти от цлостното ми поетическо творчество:
След кратката ретроспекция на творческото си дело, Пашкулев изнесе емблематичната и като песен, и като стихотворение, в историята на българската поезия и попмузика ейвъргрийн на Емил Димитров – „Каква невеста си била ти, мамо!”, която има високо емоционално и естетическо значение за драматурга на три нива – образът на майката, за която разказа историята си, за това, че се е омъжила на 40 години и героически го е родила на 43. Пашкулев сподели пред публиката, че любимият му поет е Павел Матев, а Емил Димитров е запомнил като страхотен приятел, който го подкрепял в последните години от живота си, прекаран в парализа, на легло, припомни също, че след ден се навършват 9 години от кончината му и вечно ще скърби за тази непоправима загуба. С изпълнението на песента, задушевно ми стана и си казах, Константин пее за собсвената си майка – затова така обича тази песен на Емил Димитров, защото изпитва същите дълбоки и искренни чувства към майка си, за него няма нищо по-свято от вечно от живия й образ.
Последва изповедното споделяне с публиката на причините, поради които Пашкулев спира да пише поезия: «в България има сто пъти повече хора, които пишат, отколкото тези, които четат, а пишещите стихове са типични стихоплетци, мерейки сричките в търсене на рима. «
Програмата продължи с артистичното изпълнение на песента «Има обич», по текст и музика на Емил Димитров, която разчувства Константин до степен, че той започна да танцува в такт на музиката, изливайки душата си на сцената. Последва представяне на драматичната камерна пиеса «Самотни полета», посветена на Леда Тасева, «голямата майсторка на малките роли», една от най-скъпите му приятелки, с която се запознава като войник в София, а през 2014г. се навършват 25 години от кончината й – по думите на драматурга:
«Още като ученик се влюбих в театъра, именно с нейните роли, когато гледах по единствената национална, тогавашна телевизия т.н. «телевизионен театър», след това осъществих мечтата си да се запонае с нея, дори нещо повече – останахме добри приятели. В резюмето на новата си пиеса Константин Пашкулев описа героите и сцените, в които те участват, с темата за нещастната любов, която разтърсва журналиста, племенник на хубава актриса, в която безнадеждно се влюбва, без да подозира роднинство.
Крайният етюд на пиесата се постави с четене на откъси по роли, а «Самотни полета», оживя на сцената с финалното си действие, за което се включи с артистично изпълнение на Лили Димитрушева.
Драматургът сподели с публиката страстта си към колекционирането на грамофонни плочи като младеж, също и факта, че до 1989 година успява да събере около 900 плочи, което за времето е било своеобразен рекорд.
Маестро Николай Кръстилов беше сред гостите на музикалното шоу, като Пашкулев припомни «Парижки нощи» и други любими песни с особен жар и изрази искрените си благодарности към почитаемия гост.
Пред публиката той сподели още кратката история на едно 28-годишно приятелство с Дани Ралева, с чиято помощ шоуто придоби ново, по-пълно измерение – чрез съвместни изпълнения двамата музицираха хармонично пред публиката и убедително доказаха, че приятелските чувства са от голямо значение при артистизма на изпълнението и преливането на гласовете в едно цялостно звучение. Ралева сподели, че за да достигне човек до щастието трябва да премине през девет кръга, а после последва изпълнение на запис, на любимата Лили Иванова – с песента «Девет кръга», която разчувства до краен предел всички в залата и събра бурни овации.
С песните „Късно” и „Утеха”, по стихове на Павел Матев и на любимката на неврокопския драматург – Лили Иванова и „Този свят е жена”, която е също от репертоара на вечната Лили , профсионалистите Пашкулев и Ралева успяха да изправят на крака екзалтираната публика, част от дебренските ученици пееха през цялото време песните с любимия си учител и развяваха плакати. Представлението намери своя логичен завършек с акцент – песента „Не съжалявам за изгубеното време” на Емил Димитров, за която авторът на „Самотни полета” сподели, че експериментира с изпълннието, и декорът падна с „Ададжио” – класическо музикално оформление, с нескрито поетично послание, хармониращо на изнесното представление.
За Константин Пашкулев са правени много предавания по регионални и национални телевизии. Автор е на 4 концерти и спектакъли по негови сценарии и режисури, които многократно предизвикват широк медиен интерес. Той е текстописец на над 20 фолклорни, поп и рок песни, влезли по неповторим начин в репертоара на известни певци, които са печелили музикални награди, по музиката на емблемите Александър Кипров, Николай Кръстилов, Стоян Джамбазов – Джемби, Евгени Димитров – Маестрото, Годжи, Васил Делиев и Петър Станков.
По „Нова телевизия” бе излъчен биографичен филм на 02.12.2012 г., в рубриката „Необичайните заподозрени”, в неделната „Станция Нова”, който съществува в сайта Nova play. Почитателите му от цял свят се радват на активния блог в интернет – konstantinpashkulev.blogspot.com.
Фани Крумова
„Преди три години издадох последната си стихосбирка – „Равносметка”, а дотогава бях само поет, това беше последно. От много години имах желанието да изляза от лириката и да стана писател, но вътрешно чувствах, че още не съм подготвен. Аз имам в себе си някакво много силно вътрешно чувство, някакви вътрешни сензори, които дават опора критериите ми да стоят на едно ниво, дано не паднат те, за да усещам в един момент – доколко и за какво съм подготвен, и именно те ми подсказват сега, че съм узрял за проза. Между писането на стихове през това време, преди десет години издадох дългогодишен научен труд – изследването на творчеството на Димитър Димов с литературоведческата монография „Обречените характери в романите на Димитър Димов”. Преди 5 години се разделих с втория си родител – баща ми, смених жилището си, и изведнъж животът ми се промени тотално – в положителен смисъл. Това ми даде успокоение и може би това спокойствие отключи в мен дълго чаканото и реализирано по-късно желание към немерената реч. Заради възрастните си родители, които трябваше дълги години да гледам, аз не бях ходил на почивка цели 22 години, след това отидох на море в Турция, където ми се отдаде за седмица, и там се роди идеята да напиша пиеса. Като се върнах я написах за две седмици. Тук трябва да кажа, кое е най-важното и най-трудното за написване на белетристиката – измислянето на сюжета и композицията, след това писането за мен е много лесна работа, играта с думи, еквилибристиката, за мен е лесно нещо. Тринадесетия ми творчески продукт е сатеричната камерна пиеса „Парламентарни уроци”.
Преди време, на една екскурзия в Турция, сглобих сюжета на една отдавнашна моя идея, да напиша продължение на романа „Тютюн” на любимия ми българския писател Димитър Димов, предполагам че е и любим на Вас, а като се върнах за два месеца и половина написах повестта „След Тютюна”, стана повест, не роман, защото много малко от героите остават живи до края на романа. Издаването стана благодарение на един мой приятел, бизнесмен от София, собственик на верига магазини в страната, който като прочете ръкописа, веднага се съгласи да финансира проекта. Миналата година бях пак на летуване в Турция, сглобих сюжета на втората ми драматична, камерна пиеса „Самотни полета”, която Ви представям сега и преди това искам да ви кажа, че преди 30 години, когато бях войник в София, отидох в Комитета на българите в чужбина, тогава имаше такова звено, на което председател беше великият съвременен и мой най- любим поет – неповторимият Павел Матев и му оставих мои стихове. Тогава беше много трудно да се добереш до такова нещо, до личен контакт, а не очаквах, но след два месеца получих писмо от него – положителна рецензия за стиховете ми и съответно без забележка – благодарих му за оценката. Да не говорим, че тогава бях му представил и мои ученически творби.”
След кратката ретроспекция на творческото си дело, Пашкулев изнесе емблематичната и като песен, и като стихотворение, в историята на българската поезия и попмузика ейвъргрийн на Емил Димитров – „Каква невеста си била ти, мамо!”, която има високо емоционално и естетическо значение за драматурга на три нива – образът на майката, за която разказа историята си, за това, че се е омъжила на 40 години и героически го е родила на 43. Пашкулев сподели пред публиката, че любимият му поет е Павел Матев, а Емил Димитров е запомнил като страхотен приятел, който го подкрепял в последните години от живота си, прекаран в парализа, на легло, припомни също, че след ден се навършват 9 години от кончината му и вечно ще скърби за тази непоправима загуба. С изпълнението на песента, задушевно ми стана и си казах, Константин пее за собсвената си майка – затова така обича тази песен на Емил Димитров, защото изпитва същите дълбоки и искренни чувства към майка си, за него няма нищо по-свято от вечно от живия й образ.
Последва изповедното споделяне с публиката на причините, поради които Пашкулев спира да пише поезия: «в България има сто пъти повече хора, които пишат, отколкото тези, които четат, а пишещите стихове са типични стихоплетци, мерейки сричките в търсене на рима. «
Програмата продължи с артистичното изпълнение на песента «Има обич», по текст и музика на Емил Димитров, която разчувства Константин до степен, че той започна да танцува в такт на музиката, изливайки душата си на сцената. Последва представяне на драматичната камерна пиеса «Самотни полета», посветена на Леда Тасева, «голямата майсторка на малките роли», една от най-скъпите му приятелки, с която се запознава като войник в София, а през 2014г. се навършват 25 години от кончината й – по думите на драматурга:
«Още като ученик се влюбих в театъра, именно с нейните роли, когато гледах по единствената национална, тогавашна телевизия т.н. «телевизионен театър», след това осъществих мечтата си да се запонае с нея, дори нещо повече – останахме добри приятели. В резюмето на новата си пиеса Константин Пашкулев описа героите и сцените, в които те участват, с темата за нещастната любов, която разтърсва журналиста, племенник на хубава актриса, в която безнадеждно се влюбва, без да подозира роднинство.
Крайният етюд на пиесата се постави с четене на откъси по роли, а «Самотни полета», оживя на сцената с финалното си действие, за което се включи с артистично изпълнение на Лили Димитрушева.
Драматургът сподели с публиката страстта си към колекционирането на грамофонни плочи като младеж, също и факта, че до 1989 година успява да събере около 900 плочи, което за времето е било своеобразен рекорд.
Маестро Николай Кръстилов беше сред гостите на музикалното шоу, като Пашкулев припомни «Парижки нощи» и други любими песни с особен жар и изрази искрените си благодарности към почитаемия гост.
Пред публиката той сподели още кратката история на едно 28-годишно приятелство с Дани Ралева, с чиято помощ шоуто придоби ново, по-пълно измерение – чрез съвместни изпълнения двамата музицираха хармонично пред публиката и убедително доказаха, че приятелските чувства са от голямо значение при артистизма на изпълнението и преливането на гласовете в едно цялостно звучение. Ралева сподели, че за да достигне човек до щастието трябва да премине през девет кръга, а после последва изпълнение на запис, на любимата Лили Иванова – с песента «Девет кръга», която разчувства до краен предел всички в залата и събра бурни овации.
С песните „Късно” и „Утеха”, по стихове на Павел Матев и на любимката на неврокопския драматург – Лили Иванова и „Този свят е жена”, която е също от репертоара на вечната Лили , профсионалистите Пашкулев и Ралева успяха да изправят на крака екзалтираната публика, част от дебренските ученици пееха през цялото време песните с любимия си учител и развяваха плакати. Представлението намери своя логичен завършек с акцент – песента „Не съжалявам за изгубеното време” на Емил Димитров, за която авторът на „Самотни полета” сподели, че експериментира с изпълннието, и декорът падна с „Ададжио” – класическо музикално оформление, с нескрито поетично послание, хармониращо на изнесното представление.
За Константин Пашкулев са правени много предавания по регионални и национални телевизии. Автор е на 4 концерти и спектакъли по негови сценарии и режисури, които многократно предизвикват широк медиен интерес. Той е текстописец на над 20 фолклорни, поп и рок песни, влезли по неповторим начин в репертоара на известни певци, които са печелили музикални награди, по музиката на емблемите Александър Кипров, Николай Кръстилов, Стоян Джамбазов – Джемби, Евгени Димитров – Маестрото, Годжи, Васил Делиев и Петър Станков.
По „Нова телевизия” бе излъчен биографичен филм на 02.12.2012 г., в рубриката „Необичайните заподозрени”, в неделната „Станция Нова”, който съществува в сайта Nova play. Почитателите му от цял свят се радват на активния блог в интернет – konstantinpashkulev.blogspot.com.
Фани Крумова
Be the first to leave a review.
