Спечелилата второ място в конкурса „„Аз обичам България“, Божидара Бойчева: Литературата дава възможността да опознаем нови светове!
-
- декември 2, 2016
Стоян ЦВЕТКОВ
Божидара Бойчев е родена на 14 декември, 2003 година. Родом е от с. Копривлен и учи в местното училище, 7. клас. Самата тя споделя, че литературата е нейно призвание. Печели редица конкурси на национално ниво като последната е от конкурса, организиран от „Ротари клуб“, „Аз обичам България“
– Божидара, представи се на нашите читатели!
– Здравейте, казвам се Божидара Бойчева и съм ученичка в 7-ми клас на ОУ „Никола Й.Вапцаров“, с. Копривлен.
– Какво обичаш да правиш през свободното си време?
– Обичам да рисувам, да се занимавам с фотография, декупаж, квилинг, както и с много други неща, които се творят с ръце. Обичам да чета книги, както и да пиша.
– Кой е любимият ти предмет в училище и с какво те заинтригува?
– Най-близко до себе си чувствам литературата. Тя ме интригува с това, че ми дава възможност да опознавам нови светове. Всяка книга е като един непознат и неразгадан свят, тя е като една нова планета, на която ти се иска да отидеш, да я разгледаш и опознаеш…
– Ти спечели II място за написване на стихотворение. Как така се реши да участваш в този конкурс? Всички знаем колко трудно се пише лирика!
– В този конкурс всеки участник трябваше да покаже любовта към Родината, така, както я вижда и чувства през своя поглед. Моето желание в случая бе да напиша стих, в който да изразя как аз обичам моята страна. Чрез стиховете се представя много силно, емоционално и въздействащо личното усещане на автора и аз се надявам се, че съм успяла да покажа моето!
– Разбрахме, че литературата е твое призвание. Но също така разбрахме, че това не е първата ти награда нали?
– Да, миналата година спечелих първо място в Национален литературен конкурс на доста тежка тема, свързана със зависимостта към наркотиците. А 2015-та г. бях на второ място в същия конкурс, като и в двете години участвах с разказ.
– Пожелаваме ти бъдещи успехи!
– Благодаря, успехи и на Вашия вестник!
БЪЛГАРИЯ
(Божидара Бойчева)
Моя малка-голяма България,
уморена от свидно очакване,
със безкръвна сърдечна артерия,
и безсолни сълзи за изплакване.
Моя бедна, забравена майко,
почерняла от кал и умиране,
да си тръгнат от тебе е жалко,
да останат- мечти препарирани.
Щом тръгнат далеч, от теб опростени,
дълго се скитат, смирени се връщат,
свели глави пред гробове бащини,
коленичат доземи и сълзи преглъщат.
Роши пиринският вятър косите,
на синовете ти, верни и честни,
гайди родопски зиме и лете,
пеят молитвени майчини песни.
Нощем Балкана притваря вратата
и пуска през нея да влезе небето,
уморено и сънно поляга тревата,
а някъде в пурпурно тътне морето.
Моя прекрасна и нежна любима,
свила във пазвата пърхаща вяра,
пее в душата ти радост незрима,
тънка струна от тъжна китара.
Не унивай, безсмъртна Българийо,
моя майка, сестра и любима,
мой пристан със славна история,
моя гордост в епична поема.
С непреклонна любов те обичам,
безусловно, без капка преструвка.
Оставам тук, пред теб се заричам,
докрай, до сетната вечна прегръдка.
Be the first to leave a review.
