СКАНДАЛЪТ „РИЛА-ГЕЙТ“ в Топ Преса: КАК ЗЕЛЕНИТЕ ОРТАЦИ НА МОСВ ИЗСМУКВАХА МИЛИОНИ, ДОКАТО ДЪРЖАВАТА ИМ КУПУВАШЕ МЪЛЧАНИЕ?

Истината винаги намира начин да изплува, дори когато е затисната под дебели папки с чиновнически решения и запечатана с печата на институционалното лицемерие. Информационна агенция www.toppresa.com се добра до документи, които повдигат завесата над една от най-старите и доходоносни схеми в българската държава – симбиозата между екологичните неправителствени организации и Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Това, което на пръв поглед изглежда като загриженост за египетския лешояд или за миграцията на птиците, всъщност е добре смазана машина за усвояване на средства по Оперативна програма „Околна среда“. През годините тези организации се превърнаха в своеобразна „паралелна власт“, която хем диктува правилата, хем е главен изпълнител на скъпо платени договори, хем влиза в ролята на безмилостен инквизитор срещу всеки, който се опита да развива легален бизнес в българските планини.

Случаят с журналистическото запитване на Веселин Стаменов освети един изключително грозен факт: докато МОСВ на думи прокламира прозрачност, на практика то се превръща в щит за своите „зелени ортаци“. В Решение №ЗД-52 от 17 март 2026 година, подписано от Главния секретар на министерството, лъсва истината за едно безобразно съглашателство. Когато журналистът поиска справка за изплатените суми към Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Сдружение за дива природа „Балкани“, държавата се сви в черупката си. Една от организациите дори дръзна официално да откаже информацията да бъде разкрита. Представете си наглостта – получавате милиони от данъкоплатците, ползвате логистиката на националните паркове, но когато обществото попита „къде са парите“, вие се позовавате на „търговска тайна“. Каква търговска тайна може да има в броенето на птици, платено с публичен ресурс? Това не е бизнес проект на Илон Мъск, това е нашето общо богатство, превърнато в частна касичка за избрани еко-активисти.

Анализът на www.toppresa.com показва, че БДЗП е развило уникален модел на „двоен агент“. От една страна, те засипват министерството и Изпълнителната агенция по горите с доноси и сигнали за проверки по Закона за лова и опазване на дивеча. Тези сигнали често служат като инструмент за натиск или като разчистване на територии. От друга страна, същите тези хора сядат на масата с чиновниците и подписват договори за „мониторинг“ и „опазване“. Това е класически конфликт на интереси, облечен в благородната премяна на екологията. Справката на МОСВ, която трябваше да бъде отчет за похарчените милиони, всъщност е един празен списък с добри намерения. В нея липсват цифри. Липсват конкретни суми. Липсва истината. Има само изброяване на проекти с гръмки имена, зад които се крият консултантски услуги, пътувания, семинари и „наблюдения“, които никой не може да провери дали реално са се състояли.

Особено скандална е връзката с Дирекция „Национален парк Рила“. Тази територия, която е сърцето на българската природа, се е превърнала в опитно поле за „зелените“. Тук отношенията не са просто договорни – те са политически. Когато едно НПО има достъп до ресурсите на парка, когато неговите членове влизат и излизат от администрацията като у дома си, ние вече не говорим за граждански сектор, а за паралелно министерство. В документите, с които разполагаме, се вижда как се преплитат интересите по проекти за опазване на биоразнообразието в ключови защитени зони. Но къде е резултатът за обикновения българин? Къде са облекченията за туризма? Къде е реалната грижа за гората? Няма ги. Има само „стратегически документи“, които прашасват в бюрата на чиновниците, докато банковите сметки на определени сдружения набъбват.

Ето и суровата действителност, систематизирана в таблицата по-долу, която МОСВ се опитваше да скрие зад витиевати фрази:

Тази таблица е само върхът на айсберга. Информационна агенция www.toppresa.com пита: Защо МОСВ не публикува сканираните договори с тези организации веднага? Защо се налага журналисти да водят битки по ЗДОИ, за да разберат как се харчат парите за природата? Отговорът е прост – защото истината боли. Тя боли, защото ще лъсне, че за някои птици се плаща повече, отколкото за здравеопазването в малките общини. Ще лъсне, че елитни еколози получават петцифрени суми за „писане на планове“, докато редовите горски служители нямат бензин за патрулките си. Трябва да се отбележи и наглостта, с която се подхожда към темата за „надделяващия обществен интерес“. Самото министерство признава, че обществото ИМА ПРАВО ДА ЗНАЕ, но в същото време изпраща на заявителя справка, която прилича на ученическо съчинение, а не на финансов отчет. Това е подигравка с правовия ред. Това е среден пръст в лицето на всеки данъкоплатец. Когато БДЗП изпраща писма за проверки срещу ловци и фермери, те действат като морални стожери. Но когато трябва да кажат колко пари са получили за проект „Студен кладенец“ или „Маджарово“, те губят гласа си. Изведнъж стават скромни, стават потайни, стават „търговски субекти“.

В редакцията на www.toppresa.com пристигат десетки сигнали за това как тези организации монополизират екологичната експертиза. Ако не си с тях, ако не споделяш тяхната визия за „консервация чрез забрани“, ти си обявяван за враг на природата. Но кой всъщност е врагът? Този, който иска да развива устойчив туризъм, или този, който е превърнал екологията в професия с високи доходи и нулева отговорност? Проектите за опазване на мигриращите птици през 2024 и 2025 година са само параван за една по-дълбока зависимост. МОСВ е заложник на тези организации, защото те разполагат с механизма да блокират всеки проект в Брюксел чрез жалби. И така се стига до порочния кръг: държавата им дава пари, за да не пишат жалби, а те пишат жалби, за да искат още пари.

Екипът на www.toppresa.com ще продължи да рови в тази „зелена тиня“. Няма да се откажем, докато не видим всеки лев, преведен от сметките на МОСВ към БДЗП и компания. Защото прозрачността не е само за „лошите“ бизнесмени, тя е задължителна и за „добрите“ еколози. И докато те се крият зад лешоядите и мечките, ние ще показваме вълците в овчи кожи, които са се настанили удобно в държавната софра. Очаквайте продължение с конкретни имена на чиновници, които са парафирали тези скандални договори, и списък на имотите, придобити от водещи фигури в еко-сектора през последните години. Време е маските да паднат, а „зеленият октопод“ да бъде осветен от прожекторите на истината. www.toppresa.com не мълчи, дори когато птиците спират да пеят.

DCIM

ПРОКУРОРСКИ ДЕБИТ: ПРЕСТЪПНО СЪГЛАШАТЕЛСТВО ИЛИ ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ЧАДЪР НАД „ЗЕЛЕНИТЕ“ МИЛИОНИ?

От правна страна изложените факти сочат към системен дефицит на контрол и обосновано съмнение за извършени престъпления по служба, изразяващи се в съзнателно сключване на неизгодни договори и длъжностно престъпно бездействие. Предоставянето на справка по ЗДОИ, лишена от реални финансови параметри, не е просто административен пропуск, а дързък опит за укриване на следи от разходване на публичен ресурс, което по смисъла на Наказателния кодекс може да се квалифицира като прикриване на безстопанственост в особено големи размери. Хипотезата за конфликт на интереси, при която едни и същи субекти – в случая визираните НПО – акумулират едновременно контролни функции чрез подаване на сигнали и изпълнителски правомощия чрез усвояване на милиони по ОПОС, изисква незабавна проверка от органите на КПКОНПИ и прокуратурата за наличие на корупционна матрица и преплитане на държавни структури с частни интереси под претекста на екологични каузи. Липсата на прозрачност при несъгласие на третото лице е само параван, който не може да дерогира императивната сила на закона при надделяващ обществен интерес, а всеки опит на длъжностни лица от МОСВ да ограничат достъпа до тези данни ги превръща в преки съучастници в схема за източване на европейски фондове.

КОИ СА „ЗЕЛЕНИТЕ КАРДИНАЛИ“, КОИТО ДЪРПАТ КОНЦИТЕ В МОСВ И РИЛА?

Зад фасадата на идеалната цел и загрижеността за редките видове стои добре организирано ядро от фигури, които от десетилетия са превърнали екологията в печеливша професия и политически лост. В центъра на този октопод е коалицията „За да остане природа в България“, където Сдружение за дива природа „Балкани“ и Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) играят ролята на основни разпределители на влияние. Публична тайна е, че лица като Тома Белев, който премина по оста НПО – директор на парк – заместник-министър, и Андрей Ковачев от „Балкани“, са истинските архитекти на рестриктивните режими в националните паркове. Тези хора са изградили система, в която администрацията на МОСВ е заложник на техните експертизи, а международни мрежи като BirdLife International осигуряват политическия гръб в Брюксел, с който се плашат неудобните за тях инвеститори.

Икономическата мощ на този затворен кръг се крепи върху монопола над т.нар. „научни изследвания“ и „планове за управление“, финансирани с милиони по Оперативна програма „Околна среда“. Те са създали перфектния затворен цикъл: техните експерти пишат правилата и законите, които налагат скъпоплатени мониторинги, а след това техните собствени НПО-та печелят търговете за извършването им, тъй като никой друг не отговаря на специфичните им критерии. Тази симбиоза между „експерти“ и чиновници в Дирекция „Национален парк Рила“ и МОСВ е превърнала защитените територии в частен феод, където достъпът на външен капитал е забранен, но усвояването на европейски средства от „нашите хора“ е безконтролно. Именно тези „зелени кардинали“ днес се крият зад отказа за прозрачност, защото разкриването на финансовите им потоци ще покаже, че екологията за тях не е кауза, а най-печелившият бизнес модел в държавата.

Разследването на www.toppresa.com продължава.