ЕКСКЛУЗИВНО И САМО В ТОП ПРЕСА! ПИРИНСКИЯТ „ТРОЯНСКИ КОН“ НА КАМБИТОВ ЛЪСНА : ОТ ЛОВНИЯ ДОМ В БЛАГОЕВГРАД ДО „КУКЕРЕВО“ В РАЗЛОГ
-
- февруари 26, 2026
Когато политическата власт се изплъзне през парадния вход на общината, тя често се завръща през задния – този на мащабните инвестиционни намерения. Бившият кмет на Благоевград Атанас Камбитов, чието управление остави след себе си дълъг шлейф от съдебни дела, преразпределени имоти и дълбоко обществено недоволство, днес е насочил погледа си към съседната община Разлог. Чрез семейната фирма „Маунтин Флауър“ (в превод „Планинско цвете“), Камбитов планира изграждането на жилищен комплекс в подножието на Пирин, който повдига повече въпроси за законността и морала, отколкото тухли по време на строеж. Разследването на „Топ Преса“ показва, че зад фасадата на ваканционните къщи се крие сложна схема за капитализиране на ресурси, докато в родния му Благоевград прокуратурата и съдът тепърва изчисляват щетите от неговия мандат.
Хронологията на собствеността върху имота в местността „Кукерево“, разпростиращ се на близо 10 декара, прилича на учебникарска схема за размиване на следи и административна подготовка на терена. Първоначалният собственик е Михаил Камбитов, братовчед на екс-кмета, който още през 2021 г. започва да движи процедурите. Изненадващо, точно когато проектът навлиза в решителна фаза, през януари 2025 г. дяловете преминават към Христина Спасова (вече Камбитова) – съпруга на Атанас Камбитов и негов бивш заместник-кмет. Тази „семейна щафета“ не е просто въпрос на бизнес доверие, а стратегическа маневра, която позволява на крайния бенефициент да влезе в проекта „на чисто“, възползвайки се от преписките, подготвени от неговия роднина. Тук изплува първият сериозен въпрос: доколко етично и юридически издържано е лица, заемали най-високи постове в регионалната власт, да се превръщат в мащабни инвеститори върху земеделски земи, чието предназначение се променя с лекотата на административен подпис?
Инвестиционното предложение, внесено в РИОСВ – Благоевград, предвижда комплекс за около 60 души със застроена площ от 1500 кв.м. Математиката на застрояването обаче оставя огромна празнота – пълната липса на адекватни паркоместа. Според Наредба №2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи, всеки жилищен обект е длъжен да осигури паркиране в рамките на собствения си имот. В по-ранните етапи на проекта самият инвеститор признава, че колите вероятно ще се паркират „под дърветата“. Това не е просто несериозно отношение към ландшафта; това е директно нарушение на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Превръщането на планинската морава в незаконен паркинг е гарантирана рецепта за екологична деградация, която държавните институции изглежда са склонни да подминат с широко затворени очи.
Още по-критичен е въпросът с водоснабдяването. Проектът предвижда захранване от водопровода на курортното образувание „Бетоловото-Църнако“. Публична тайна е, че водопреносната мрежа в района на Разлог е на ръба на капацитета си поради дивото и неконтролирано презастрояване. Включването на нов комплекс за 60 души може да бъде „последната капка“, която да остави съседните обекти без налягане или дори без вода. Инвеститорът не представя хидроложко проучване, което да гарантира, че този нов частен лукс няма да бъде платен с безводието на местните жители и вече съществуващите хотели. Липсата на ясен проект за отвеждане на отпадните води също е бомба с закъснител – къде ще отиват фекалиите на тези 60 обитатели, ако не е предвидена пречиствателна станция в сърцето на планината?
Не можем да разглеждаме проекта в Разлог изолирано от съдебната сага в Благоевград, която служи като мрачно предупреждение. Настоящият кмет Методи Байкушев води тежка битка в Окръжния съд за обявяване на договорите на Камбитови за недействителни, твърдейки, че те са придобили публична общинска собственост в „Ловния дом“ в разрез със закона. Ако един инвеститор е бил склонен да посегне на парковата зона на собствения си град, докато е на власт, какво би го спряло да прегази екологичните норми в съседна община, където е в ролята на „просто бизнесмен“? Юридическата нишка тук е ясна – ако сделките в Благоевград бъдат обявени за нищожни, това поставя под съмнение интегритета на всички последващи бизнес начинания на фамилията и изисква незабавна проверка на произхода на средствата, с които се купуват нови декари в Пирин.
В уведомлението до екоинспекцията се твърди, че строителството ще премини без видимо натоварване от шум и замърсяване. Това твърдение граничи с наглост, предвид факта, че се планира изливането на тонове бетон и зидането на масивен комплекс върху чиста земеделска земя. Този опит за екологична „козметика“ цели да спести на инвеститора пълната процедура по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), която е задължителна за обекти в такава близост до защитени зони. На практика сме свидетели на опит за прокарване на „пирински Троянски кон“, който под прикритието на ваканционен отдих ще бетонира още една част от планината, докато институциите спят или услужливо симулират дейност.
Настоящото разследване на „Топ Преса“ следва да послужи като официален сигнал към РИОСВ – Благоевград за незабавно преустановяване на процедурата по „преценка“ и преминаване към задължителен пълен ОВОС, предвид риска за подпочвените води и ландшафта. Призоваваме кмета и Общинския съвет на Разлог да представят публичен отчет за капацитета на ВиК мрежата в местността, преди да е станало твърде късно. Сезираме КПКОНПИ и Прокуратурата за проверка на произхода на средствата на фирма „Маунтин Флауър“ и свързаните с нея лица, както и РДНСК за проверка на проекта по отношение на задължителните паркоместа. Планината не е бащиния, а кметският стол не е индулгенция за бетониране на бъдещето. „Топ Преса“ ще продължи да следи всеки кубик бетон, който фамилия Камбитови се опитва да налее в снагата на Пирин, докато съдебните зали в Благоевград все още ечат от техните минали „подвизи“.
ПРОКУРОРСКИЯТ ШАХМАТ: ПРЕХВЪРЛЯ ЛИ ФАМИЛИЯ КАМБИТОВИ КАПИТАЛИ ОТ БЛАГОЕВГРАД КЪМ РАЗЛОГ?
Юридически анализ на „Топ Преса“ разкрива мрежа от свързани лица и потенциални престъпления по Наказателния кодекс, скрити зад инвестицията в местността „Кукерево“.
Докато Атанас Камбитов чертае планове за нови къщи в подножието на Пирин, над проекта му надвисва сянката на член 253 от Наказателния кодекс – разпоредбата за изпиране на пари. Хронологията на собствеността в дружеството „Маунтин Флауър“ ЕООД показва класическа схема на „семейна щафета“: от братовчеда Михаил, през съпругата и бивш зам.-кмет Христина, до самия екс-кмет. Подобна цикличност на прехвърляния между свързани лица, без ясна икономическа логика, е ясен индикатор за опит за легализиране на активи с неясен произход. Юридическият въпрос, който прокуратурата трябва да зададе, е дали тези транзакции са реални пазарни сделки или симулативни действия, целящи да „изперат“ капитали, натрупани по време на оспорваното му управление в Благоевград, и да ги реинвестират в девствените терени на Разлог.
Втората линия на юридическа атака е свързана с престъпленията по служба и документоизмамата по чл. 313 от НК. В инвестиционното си предложение до РИОСВ, Камбитов декларира липса на екологичен риск, но същевременно признава планове за „паркиране под дърветата“ – директно и самопризнато нарушение на нормите на ЗУТ и Наредба №2. Подаването на невярна информация пред държавен орган за инфраструктурната обезпеченост на обекта е сериозно закононарушение. Ако главният архитект на Разлог или служители на екоинспекцията си затворят очите пред липсата на паркоместа и недоказания капацитет на ВиК мрежата, те автоматично стават съучастници в длъжностно престъпление, обслужващо частния интерес на един политически компрометиран инвеститор.
Най-тежката юридическа въпросителна обаче остава преюдициалността на спора за „Ловния дом“. В Благоевград тече дело, което може да обяви договорите на Камбитови за нищожни поради заграбване на публична общинска собственост. Ако съдът потвърди, че първичният капитал на фамилията е придобит чрез ощетяване на обществото, то всеки следващ проект, включително този в Разлог, се превръща в „плод на отровното дърво“. Прокуратурата разполага с всички основания да наложи запор върху активите на „Маунтин Флауър“ като обезпечителна мярка. В противен случай държавата ще допусне един висящ съдебен спор в Благоевград да бъде консумиран чрез ново бетониране в Разлог, оставяйки правосъдието пред свършен факт.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПРЕЦЕДЕНТ: ЗАЩО СХЕМАТА „КУКЕРЕВО“ БИ БИЛА НЕВЪЗМОЖНА ОТВИД КУЛАТА?
Автор: Ралица Василева
Ако проектираме казуса с инвестиционното намерение на фамилия Камбитови в местността „Кукерево“ върху правната и административна тъкан на развитите европейски демокрации, ще открием фундаментална ценностна и законова пропаст. В държави като Австрия, Германия или Франция, концепцията за „урбанизация на парче“ чрез заобикаляне на императивни норми за инфраструктурна обезпеченост е не просто административно нарушение, а правен абсурд. Там европейските директиви за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) не са пожелателна рамка, а филтър с математическа прецизност. Опитът да се легитимира застрояване на близо 10 декара планински терен с аргумента за „паркиране под дърветата“ в Европа би довел до незабавна строителна възбрана и тежки имуществени санкции за инвеститора още на етап идеен проект, поради директно посегателство върху ландшафтното планиране и екологичния баланс.
В европейската юриспруденция фигурата на „политически експонираното лице“ (Politically Exposed Person – PEP), каквито по дефиниция са Атанас Камбитов и неговият семеен кръг, задейства автоматични механизми за засилен надзор от страна на звената за финансово разузнаване. В юрисдикция, доминирана от върховенството на закона, цикличната „семейна щафета“ на собствеността – от братовчед към съпруга и бивш заместник-кмет – би била класифицирана като индикатор за висок риск от пране на пари или прикриване на реален бенефициент. При наличие на висящ съдебен спор за предходни сделки с общинско имущество (какъвто е случаят с „Ловния дом“ в Благоевград), европейският съд би приложил принципа на предпазливостта, блокирайки всяка последваща инвестиционна активност на субекта до изясняване на произхода на неговия капитал. Там „плодът на отровното дърво“ не е просто метафора, а действаща правна доктрина, която пресича възможността незаконно придобити активи да бъдат реинвестирани в легален бизнес.
Най-дълбокият разлом между „балканския модел“ и европейската практика обаче се крие в институционалния рефлекс. Докато у нас институциите в Разлог и Благоевград често демонстрират административна летаргия или услужлива слепота пред мощта на местните феодали, в една правова държава прокуратурата би действала проактивно в защита на обществения интерес. Въпросът с водоснабдяването и отвеждането на отпадните води в защитени или гранични планински зони е обект на стриктни регламенти, чието нарушаване автоматично сезира Европейската комисия по линия на Директивата за местообитанията. Случаят „Маунтин Флауър“ е лакмус за това доколко сме интегрирали европейските стандарти за прозрачност и устойчивост, или все още позволяваме на сенчестия капитал да бетонира бъдещето ни под маската на „инвестиционен размах“.
Be the first to leave a review.
