Хроника на едно предизвестено бедствено положение в община Смолян: Градът под вода и кал, докато кметът Мелемов чака „да спре да вали“
-
- февруари 26, 2026
Докога кметът Николай Мелемов ще управлява чрез „бедствени положения“, вместо чрез реална превенция?
Смолян отново е в режим на оцеляване. Докато природата просто следва своите цикли, администрацията на Николай Мелемов за пореден път се оказа „изненадана“ от топенето на снега и пролетните дъждове. Резултатът? Поредното обявено бедствено положение, активизирани свлачища и села, които в 21-ви век живеят на генератори.
Улица „Дунав“ или новото корито на река Черна?
Ситуацията на ул. „Дунав“ е емблематична за управленската немощ. Когато една градска улица се превърне в речно корито, а производствени сгради в промишлената зона са застрашени от свличане в река Черна, това не е просто „природна стихия“. Това е диагноза за поддръжката на отводнителните канали и деретата в района.
Заместник-кметът Мариана Цекова признава: „всички дерета в района преляха“. Въпросът към господин Мелемов обаче е: кога за последно тези дерета бяха почистени? Защо трябваше да чакаме производствени цехове да увиснат над пропастта, за да се сетим, че е нужна „изключително голяма подпорна стена“? Сега общината ще „кандидатства за финансиране“ – стандартният административен рефлекс, с който се маскира липсата на стратегическо планиране.
Мугла и Киселчово: Заложници на леда и тъмнината
Докато в центъра на града се чертаят планове, селата Мугла и Киселчово остават откъснати от нормалността повече от седмица. В Киселчово пет паднали електрически стълба все още държат хората на генератор. Парадоксът е пълен: чака се разрешение от Басейнова дирекция (в случая Пловдив, тъй като река Черна попада в техния обхват, а „Западнобеломорски район“ отговаря за Доспат), за да се върне коритото на реката в старото му положение.
В Мугла ситуацията не е по-розова – 50 сантиметра лед под снега застрашават всеки, дръзнал да премине по пътя. Това е картината на „грижата“ за малките населени места – те са първите, които потъват, и последните, за които се намира ресурс.
Цената на липсващата превенция
Това, което кметът Мелемов нарича „бедствие“, всъщност е сметката за липсата на превенция. В нормалните общини превенцията не е разход, а най-добрата инвестиция. Тя включва:
Редовно почистване на речните корита и дерета, за да не се превръщат улиците в реки.
Укрепване на слабите скатове преди, а не след като започнат да се свличат върху бизнеса и домовете на хората.
Модернизация на електропреносната мрежа в планинските райони, за да не зависят цели села от един генератор при всеки по-силен снеговалеж.
Всяко левче, спестено от поддръжка днес, струва десетки хиляди утре под формата на аварийни ремонти и проекти „по линия на бедствия и аварии“. Но по-важното е, че липсата на превенция застрашава човешки животи и поминък.
Г-н Кмет, бедственото положение не е оправдание за несвършената работа – то е доказателство за нея. Смолян няма нужда от писма до институциите „пост фактум“, а от управленец, който вижда свлачището преди то да е тръгнало.
Be the first to leave a review.
