Това е текстът, който позволява директно възлагане при стойности под определен праг. Именно тук стои първият сериозен проблем. Сумата от 29 692 лв без ДДС е под прага за по-строга процедура, но е достатъчно висока, за да изисква доказуема пазарна обоснованост. В договора няма и дума за проведено пазарно проучване. Няма посочен протокол за избор. Няма данни за конкуриращи се оферти. Принципите на чл. 2 от ЗОП за публичност, прозрачност и свободна конкуренция остават извън текста. Формално законът може да е спазен. По дух въпросът остава.

Предметът на договора е описан като „разработване на иновативни инструменти“ и „3D видео мапинг за интерактивно фоайе“. Формулировката е широка и оценъчна. В основния текст липсват конкретни технически параметри. Не се посочват брой и вид проектори, минимални технически характеристики, софтуерни лицензи, гаранционен срок или обем на поддръжка. Договорът препраща към Техническа спецификация като Приложение №1, но в самия текст няма измерими критерии. При разходване на европейски средства това е съществен пропуск, защото чл. 63 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 изисква разходите да са обосновани, проследими и свързани с конкретен резултат.

Финансовата схема предвижда 40 процента плащане след приемане „без забележки“ на част от дейностите и 60 процента след окончателно приемане. Не е ясно какво точно представлява междинният резултат срещу почти половината от сумата. Това създава възможност значителен публичен ресурс да бъде изплатен срещу концептуален продукт без материален актив. При технологичен проект липсата на ясно дефиниран етапен резултат отслабва контрола. Неустойката при забава е 1 процент на ден, но максимум 10 процента от стойността. Това означава санкция под 3 000 лв без ДДС. При положение че управляващият орган по програмата може да наложи финансова корекция в значително по-голям размер при установена нередност, вътрешната санкционна клауза изглежда ограничена и слабо възпираща.

Авторските права се прехвърлят изцяло и безсрочно на възложителя. Няма отделна стойност за интелектуалния труд. Всичко е включено в една обща цена. Съгласно Закона за авторското право и сродните му права подобно изключително прехвърляне предполага яснота за обема и възнаграждението. В този договор липсва разбивка. Това прави невъзможна преценката дали публичният ресурс съответства на реалната пазарна стойност на услугата.

Договорът съдържа препратки към §2, т. 21 от Допълнителните разпоредби на ЗОП относно конфликт на интереси и към европейския регламент за финансовите правила. Липсва обаче конкретен механизъм за проверка и контрол. Декларативните текстове не заменят реалната процедура по установяване на свързаности и рискове.

Още по-съществен е пропускът относно гаранционната рамка. При проект, включващ техника и софтуер, не е предвиден минимален гаранционен срок, реакция при дефект или задължение за актуализация. Това поставя под съмнение устойчивостта на разхода, изисквана по Закона за публичните финанси и европейските правила за ефективност на средствата. На хартия договорът изглежда изряден. Подписан е от директора на театъра и управителя на дружеството. Съдържа предмет, цена и срок. В действителност текстът оставя сериозни зони на неяснота. При 35 630.40 лв европейски средства липсата на конкретика и доказуема конкуренция не е дребен детайл. Това е индикатор за стандарт на управление.

И тук идва неудобният въпрос. Ако този договор беше сключен в държава с утвърдена практика за строга отчетност на европейските фондове, щеше ли да бъде приет със същата лекота. Щеше ли предмет с толкова абстрактни формулировки и без измерими технически параметри да мине без допълнително изискване за конкретизация. Щеше ли директното възлагане при сума, балансираща под прага, да не бъде подложено на публична проверка. В Европа прозрачността не е украса към договора. Тя е неговата същност. Въпросът е дали тук това правило се прилага като стандарт или като формалност.

Коментар на „Топ Преса“

Когато става дума за европейски средства, стандартът не трябва да е „достатъчно законно“, а „безспорно прозрачно“. Договорът за 35 630.40 лв, възложен по чл. 20, ал. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки, формално може да покрива изискванията на закона. Но публичният интерес изисква повече от формално съответствие. Изисква яснота, измерими параметри, доказуема конкуренция и защита на всяка похарчена стотинка.

Когато предметът е описан с абстрактни формулировки, когато липсват конкретни технически показатели в основния текст и когато сумата е позиционирана точно под прага за по-строга процедура, обществото има право да пита дали принципите по чл. 2 от ЗОП за прозрачност и равнопоставеност са реализирани по същество, а не само по буква. Европейският Регламент 2024/2509 поставя изискване за ефективно и ефикасно финансово управление. Това означава разходите да бъдат не просто допустими, а обосновани и проследими.

„Топ Преса“ не твърди нарушение. Твърди нещо по-важно. Че публичните институции дължат на гражданите по-висок стандарт на отчетност от минимално изискуемия. Културата не може да бъде алиби за непрозрачност. Европейските пари не са абстрактен ресурс. Те са общ ресурс, който изисква общ контрол.

Ако искаме доверие в институциите, договорите трябва да издържат не само на формална проверка, а и на публична светлина. Именно тази светлина е задачата на свободната журналистика.