ЕКСКЛУЗИВНО за Топ Преса : министър Петър Дилов отговаря за поръчката за 87 язовира – цени, срокове и методика под лупа
-
- февруари 6, 2026
„Топ Преса“ потърси официална позиция от министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов за обществена поръчка, която предизвика въпроси в сектора и сред обществеността – за цената, сроковете и начина, по който ще бъдат оценявани офертите. ВИЖ РАЗСЛЕДВАНЕТО НИ ТУК Става дума за процедура на Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), обявена в ЦАИС ЕОП с уникален номер 05867-2025-0007, с предмет „Извършване на обследване и съставяне на техническа документация на 87 бр. язовири…“, разделена в четири обособени позиции, както и изготвяне на карти на уязвимите от заливане зони за язовири от първа висока степен на потенциална опасност по изискванията на действащата наредба.
Темата е чувствителна по дефиниция: язовирите са инфраструктура с висок риск, а документацията и обследванията са част от системата за контрол на техническото им състояние и безопасната експлоатация. Именно затова всяко съмнение – дали бюджетът е правилно изчислен, дали сроковете са изпълними и дали методиката за оценка не оставя прекалено поле за субективизъм – автоматично прераства в обществен въпрос: ще се гарантира ли реално качество и ще се намали ли рискът за хората, имотите и населените места надолу по течението при инцидент или авария.
В ексклузивния отговор до toppresa.com министър Дилов излага позицията на Министерството на икономиката и индустрията (МИИ): поръчката е открита по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), условията са предварително формулирани и публично обявени, а твърденията за нереалистичност на дейностите и „необосновани“ изисквания не са подкрепени с конкретни факти и доказателства. Министърът подчертава, че при откритата процедура правилата са еднакви за всички и не следва да се говори за ограничения на конкуренцията или дискриминация, тъй като принципите на публичност и прозрачност, свободна конкуренция и равнопоставеност са заложени като водещи в ЗОП.
Според МИИ поръчката има ясно формулирана практическа цел: да се избере изпълнител по всяка обособена позиция, който да установи техническите характеристики и моментното техническо състояние на язовирите, да подготви необходимата техническа документация за съществуващите съоръжения под управлението на предприятието и да изработи карти на уязвимите от заливане зони за високорисковите язовири. Ведомството обвързва директно тези дейности с намаляване на риска за населението и предотвратяване на тежки последици, като изрично акцентира, че неоправдано забавяне на подобна поръчка би могло да създаде реални рискове за обществения интерес.
По един от ключовите въпроси – прогнозната стойност – министър Дилов обяснява, че тя е определена при спазване на правилата на ЗОП и е стъпила на реални пазарни данни и информация от аналогични обществени поръчки, изпълнявани в предприятието. В писмото са посочени като ориентир предходни процедури, включително такава за обследване и техническа документация на 332 язовира (УИН 05867-2023-0001) и друга за карти на уязвимите от заливане зони (УИН 05867-2024-0005), като при картите е цитиран диапазон на договорени единични цени. Министерството уточнява, че при изчисляването ДПУСЯ е използвало най-високите договорени единични цени от тези референции, с аргумента да се осигури реална изпълнимост, да не се подценява финансовият ресурс и да не се стига до компромиси с качеството заради недостатъчно планирано финансиране.
По темата за сроковете министърът посочва, че в проекта на договор е заложен срок на действие до изпълнение на всички задължения, но не повече от 36 месеца, като са предвидени срокове до 12 месеца за обследване и изготвяне на техническа документация и до 6 месеца за изготвяне на карти на уязвимите от заливане зони. В отговора се акцентира, че редът за приемане, разглеждане и евентуално връщане за доработка е ясно регламентиран, а при определянето на сроковете е отчетен натрупан опит и затруднения по предходни сходни договори. Според МИИ допълнително са заложени защитни механизми срещу риск от неизпълнение: когато разработките се връщат за доработка, времето за доработка се включва в общия срок, а при повторно неприемане след двукратно връщане възложителят може да развали договора и да усвои гаранцията за изпълнение в пълен размер. Отделно се уточнява, че периодите за разглеждане и одобрение от възложителя и компетентните органи не се включват в сроковете за изпълнение.
Особен акцент в запитването към министъра беше и методиката за оценка – конкретно съотношението 60% качество към 40% цена и опасенията дали качествената част не се оценява прекалено субективно. В отговора на МИИ се дава правно обяснение: законът изрично забранява критерии за подбор да се използват като показатели за оценка, поради което опитът и сходните изпълнени дейности са поставени като изискване за допустимост, а не като точкуем елемент. Самото оценяване, посочва министърът, се извършва след етапа на допустимост и е базирано на качествен показател „Качество на организацията на персонала“ и ценови показател. Според министерството качественият показател е обвързан с предварително определени изисквания към техническото предложение и с изискуема концепция за организация на персонала, която трябва да описва действията и организацията за постигане на търсения резултат при сложен и високорисков предмет.
Относно опасенията за „необичайно ниски оферти“ МИИ посочва, че в документацията е предвидено прилагането на чл. 72 от ЗОП, който задължава оценителната комисия да изисква писмени обосновки при необичайно ниски ценови предложения, т.е. има законов механизъм за контрол, който е имплементиран и в условията на поръчката.
Накрая министър Дилов отговаря и на въпроса, който неизменно стои зад подобни сигнали – може ли процедурата да бъде спряна и кой прави проверката. Министерството заявява, че редът за временно спиране е предвиден в ЗОП и се реализира при жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу решение, действие или бездействие на възложителя. Към момента МИИ не разполагало с информация за постъпило законосъобразно искане или жалба в КЗК, както и за използвани от участници механизми за разяснения или искане на промени в документацията в рамките на предвидените срокове. По искането за „цялостна проверка“ позицията е категорична: МИИ няма самостоятелни законови правомощия да извършва контролни проверки по конкретни обществени поръчки; контролът по законосъобразност на актовете и действията на възложителите, включително по методиката, е в компетентността на КЗК, която при нарушения може да отменя решения или части от документацията и да дава задължителни указания.
Министърът посочва още, че процедурата е възложена като открита на основание чл. 73, ал. 1 ЗОП (във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗОП) и че ДПУСЯ публикува процедурите и документациите в профила на купувача в ЦАИС ЕОП в изпълнение на основната си дейност по комплексно управление на язовири и спазване на Закона за водите и Наредбата (ПМС №12/28.01.2020 г.). В писмото изрично се отбелязва и аргумент, използван като индикатор за липса на проблем в условията: в срока за обжалване на решението за откриване не са постъпили претенции от потенциални участници за финансовия ресурс и сроковете, заложени в поръчката.
Като допълнителни гаранции по изпълнението се описва конкретна „процедура“ по приемане: ако възложителят върне разработките със забележки, времето за доработка се включва в срока, но периодите между предаване и уведомяване за утвърден протокол от експертен технически съвет не се броят към срока; ако след двукратно връщане разработките пак не бъдат приети, възложителят може да развали договора без предизвестие и да усвои гаранцията за изпълнение в пълен размер. Министерството добавя и процесуални факти: няма данни за жалба до КЗК, не са ползвани механизмите за разяснения по чл. 33 ЗОП и за искане на промени по чл. 100 ЗОП, а контролът по законосъобразност (вкл. на методиката) по закон е именно в компетентността на КЗК, не на МИИ.
Така, в ексклузивния отговор до „Топ Преса“ министърът защитава поръчката като необходима за безопасността и обществената сигурност, а споровете около стойността, сроковете и методиката насочва към рамката на ЗОП и към органа, който по закон решава подобни спорове – КЗК.
Be the first to leave a review.
