Македонската президентка с нов залп по България, забърка Одисей и Пенелопа
„От една държава да се иска да изпълни „само още едно условие“, да направи „само още една отстъпка и конституционна промяна“, защото така искал съседът“, възмути се тя
„Ние не можем да бъдем Пенелопа, която, чакайки Одисей, непрекъснато променя Конституцията по искане на някого отвън“. Това заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова на традиционния годишен прием за дипломатическия корпус в Охрид, предаде БГНЕС.
„Дипломацията не е само протокол, а цивилизационен механизъм, който събаря стени и изгражда мостове“, заяви тя, допълвайки, че предпочита кръгли маси пред карти на фронтове.
Силяновска отправи критики и към политиката на Европейския съюз, като изтъкна „рисковете от политическа произволност и двойни стандарти“.
„Ние не можем да бъдем Пенелопа, която, чакайки Одисей, непрекъснато променя Конституцията по искане на някого отвън, забравяйки, че тя е закон над законите, lex superior, който трябва да се изменя рядко и с трепереща ръка, както казваше белгийският професор Вини, както и най-важният обществен договор на македонските граждани, както пишеше Русо.
Как е възможно, не е ли лицемерие и цинизъм да се позоваваш на национален конституционен патриотизъм и на консенсуса като преграда срещу промени в конститутивните актове на ЕС, а от една държава да се иска да изпълни „само още едно условие“, да направи „само още една отстъпка и конституционна промяна“, защото така искал съседът, така препоръчвал докладчикът или Европейският съвет?“, заяви президентът.
Тя добави, че е трудно да се живее в условия на постоянна несигурност. „Странно е да се позоваваш на Копенхагенските критерии и едновременно с това да настояваш за балкански изисквания, да очакваш реформи и върховенство на закона, а да толерираш билатерализация, ветоизация и двойни стандарти.“
„Ако разширяването се превърне в процес, при който всеки нов член предефинира пътя на следващия – Съюзът ще загуби онова, което го прави Съюз“, допълни тя.
В заключение Силяновска подчерта, че европейската перспектива трябва да бъде надеждна и равноправна: „Не искаме привилегии – искаме критерии. Разширяването не е само тест за кандидатите, а и за демократичния капацитет на Съюза.“
„Западните Балкани не бива да бъдат третирани като периферия на периферията. Това е европейско предизвикателство и приоритет за сигурността“, заключи македонският държавен глава с послание, че общото бъдеще се гради чрез партньорство, разбирателство и доверие.
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция.
Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.
blitz.bg
Be the first to leave a review.










