Валя Балканска: Омразата разболява, песента лекува
-
- януари 17, 2026
Само преди седмица Валя Балканска навърши завидните 80 години.
Юбилей, който за мнозина би бил повод за шумни тържества, прожектори и официални слова. За нея обаче той премина така, както е живяла цял живот – тихо, истински и с песен. В тесен семеен кръг, далеч от суетата, далеч от показността, но близо до онова, което винаги я е крепяло – човешката топлина и родопската песен, извираща не от гърлото, а от душата.В тези дни Родопите сякаш говорят по-меко. Планината знае кога нейният глас има рожден ден. Знае, защото десетилетия наред този глас носи не просто мелодии, а памет, съдба и утеха. Валя Балканска не е просто певица – тя е жива връзка между вчера и днес, между човека и онова, което го държи изправен, когато времената се сгъстят.Нашият разговор се случи от разстояние – по телефона, с помощта на колеги от Смолян. Но в думите ѝ нямаше никаква дистанция. Напротив – усещането беше сякаш седиш до огнище, слушаш и мълчиш, защото всяка дума тежи, а всяка пауза казва повече от изречение. Това не беше просто интервю. Беше изповед. И предупреждение.
Разговор с Валя Балканска
– Лельо Валя, как посрещнахте своя 80-и рожден ден?
— Посрещнах го така, както човек трябва да посреща годините си – със смирение и благодарност. Не съм от хората, които броят свещите по тортата. За мен е важно друго – кой е до теб, какво носиш в сърцето си и дали още можеш да запееш. Събрахме се най-близките, нямаше шум, нямаше речи. Имаше топлина. И, разбира се, песен. Без песен аз не мога – тя ми е като дишането. Когато запея, усещам, че още съм жива, че още имам какво да дам. А и песента събира хората по начин, по който нищо друго не може.
– Често казвате, че днешното време е болно. От какво най-много според вас?
— От злоба и омраза. Това е най-големият бич на нашето време. Хората са станали нервни, избухливи, нетърпеливи. Всеки бърза нанякъде, всеки е прав, всеки е обиден. А омразата не стои само в думите – тя влиза в човека, в мислите му, в тялото му. И започва да го разяжда отвътре. Това е по-страшно от всяка болест, защото не се лекува с хапче. Лекува се с душа. А ние все по-малко се грижим за нея.
– А преди… преди хората са живели много по-тежко, нали?
— Много по-тежко. Нашите деди са живели в истински страх. Имало е войни, гладни години, болести, от които не си се връщал. Нямало е болници, нямало е лекарства. Имало е дни, в които се събуждаш и не знаеш дали ще преживееш до вечерта. Но въпреки това хората не са били озлобени така, както днес. Защо? Защото са били заедно. Вечер са се събирали – на седянка, на сбор, на хорото. Пели са, смеели са се, приказвали са. Това ги е спасявало. Това е било тяхната психология, тяхната терапия, тяхната надежда.
– Какво сме загубили днес?
— Загубили сме човешката близост. Сега всичко е в едни телефони, в едни екрани. Хората изливат омраза в социалните мрежи, пишат тежки думи, без да мислят, без да виждат очите отсреща. А тези думи остават. Те тровят и този, който ги пише, и този, който ги чете. Преди, колкото и тежък ден да си имал, вечерта си излизал, срещал си хора, чувал си смях. Днес човек остава сам със злобата си. И това го разболява.
– Какво е вашето послание към хората днес?
— Да се върнем към човечността. Да не се срамуваме да сме добри. Да си говорим, да се смеем, да пеем. Песента не е само звук – тя е спасение. Смехът не е лекомислие – той е лечение. Ако хората пееха повече, щяха да се мразят по-малко. Аз в това вярвам. И докато имам глас, ще го повтарям.
Разговорът с Валя Балканска се случи по телефона, благодарение на наши колеги от Смолян. Но думите ѝ бяха толкова близки, че разстоянието изчезна. Остана само гласът – дълбок, мек и истински. Глас, който не обвинява, а предупреждава. Който не поучава, а напомня.
В думите на Валя Балканска няма патос, няма поза, няма празна мъдрост. Има истина, изстрадана и изпята. Истина на човек, който е видял лишения, страх и несигурност, но никога не е позволил на омразата да пусне корен в сърцето му. Тя говори от името на поколения, които са оцелели не с агресия, а с взаимност; не с крясък, а с песен. И когато днес ни предупреждава, че злобата разболява, това не е мнение — това е диагноза.
Може би именно сега имаме най-голяма нужда да я чуем. Във време на разделение, на озлобени думи и самота зад екраните, гласът на Валя Балканска звучи като последен фар. Напомняне, че човекът не е създаден да мрази, а да споделя; не да руши, а да крепи. И ако искаме да оцелеем не само физически, но и духовно, пътят е един — да се върнем към човечността, към смеха, към песента, защото без тях и най-силният глас заглъхва, а най-здравото общество се разпада.
В свят, пълен със стрес и гняв, Валя Балканска продължава да говори за най-простото и най-трудното – да останем хора. Да се лекуваме със смях, да се пазим с песен и да не позволяваме на омразата да ни отнеме онова, което ни е държало живи векове наред.
И може би точно затова нейният глас е стигнал до Космоса.
Защото носи не просто музика, а човешко послание.
Be the first to leave a review.
