Концесионерът Христо Ковачки – Мамакажа винаги близо с властта, благодарение на екс кмета Румен Томов затвърди концесията си над банята.

Има моменти, в които безстопанствеността не е просто лошо управление, а пряка обида към града и хората му. Такъв е случаят с минералната баня в Благоевград. Обект със символно, социално и здравно значение, превърнат в източник на риск, скандали и институционално мълчание. Фекални бактерии в релакс ваните, забрани от РЗИ, липса на балнеологична оценка, съмнения за работа без регистрация. Това не е дребен пропуск. Това е системен провал на концесионер, който години наред е ползвал общински актив, без да носи отговорност, адекватна на риска и доверието.

Фактите са ясни и вече публични. След сигнали и журналистически проверки на Топ Преса – медийната институция на югозапада – Регионалната здравна инспекция установява наличие на ентерококи във водата на релакс ваните към СПА зона, захранвана от минералната система. Нормата е нула. Установената стойност е десетки пъти над допустимото. Следват предписания, спиране на съоръжения, актове. Паралелно с това излизат данни за липса на задължителна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването, без която минералната вода не може да се използва законно за лечебни и СПА цели. Това не са формални нарушения. Това са основания за затваряне, санкции и прекратяване на договори.

Ключовият въпрос е дали това засяга самата концесия. Отговорът е неудобен за всички, които се надяват скандалът да отмине. Ако СПА зоната е част от обекта по концесия, ако използва същата минерална вода и инсталация, ако функционира благодарение на правото, дадено от общината, тогава отговорността е пряка. Дори при опит за разграничаване като самостоятелен частен обект, проблемът остава. Минералната вода е публичен ресурс. Нейното неправомерно и опасно използване е нарушение, което удря в сърцевината на концесионното право.

От юридическа гледна точка картината е още по-ясна. Законът за концесиите и стандартните договорни клаузи позволяват прекратяване при съществено неизпълнение, при застрашаване на живота и здравето, при системни нарушения и неизпълнение на предписания на контролни органи. Не е необходимо да има доказани пострадали. Достатъчен е доказан риск. В този смисъл наличието на фекални бактерии във вода за къпане и релакс е класически пример за съществено нарушение. Ако към това се добавят забавени плащания, предходни предупреждения и липса на трайно решение, правната писта за прекратяване е не просто отворена, тя е настлана.

Срамът за града не е само в бактериите. Срамът е в това, че години наред банята се движи по ръба, а институционалната реакция е бавна, предпазлива и често реактивна. Минералната баня не е просто бизнес. Тя е обществено пространство, социална услуга, част от идентичността на Благоевград. Когато такъв обект се превърне в риск, ударът е по доверието на гражданите и по името на града.

Възможностите пред Община Благоевград не са малко и не изискват увъртания. При законово прекратяване на концесията общината си връща владението и контрола. Оттам има няколко пътя, всички по-добри от сегашното положение. Временно общинско управление с пълна санитарна и техническа ревизия. Поемане чрез общинско дружество с ясен мандат и отчетност. Подготовка на нов модел, в който банята е обществена и лечебна, а СПА и търговските функции са ясно отделени или подчинени на строг режим. Най-важното е едно, контролът да е публичен, а отговорността ясна.

Финансирането не е химера. Съществуват реални програми и инструменти. Европейските фондове за регионално развитие позволяват инвестиции в туристическа и обществена инфраструктура. Националните програми за общински проекти дават възможност за целево финансиране на обекти с регионално значение. Трансграничните програми по INTERREG подкрепят развитие на балнео и здравен туризъм. Българската банка за развитие предлага финансови инструменти за общини. Ключът е проектът да бъде подготвен професионално и честно, с фокус върху обществената полза, а не върху бързата печалба.

Финансирането на една такава трансформация не е абстрактна идея, а напълно постижима цел, ако общината действа стратегически. В програмния период 2021–2027 ключов инструмент е Програма „Развитие на регионите“, наследник на „Региони в растеж“, която позволява инвестиции в обекти с обществено, туристическо и социално значение. Минералната баня в Благоевград попада директно в този обхват. Допустими са разходи за конструктивно укрепване, цялостна реновация, ВиК и санитарни инсталации, енергийна ефективност, достъпна среда и оборудване. При добре подготвен проект финансирането може да покрие между 70 и 100 процента от стойността, като общинското съфинансиране е управляемо и оправдано от обществения ефект. Паралелно с това общината може да комбинира средства от националната Инвестиционна програма за общински проекти, администрирана от държавния бюджет чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от програми за трансгранично сътрудничество INTERREG, където балнеологията и здравният туризъм са приоритет. Допълнителна опция са финансови инструменти чрез Българската банка за развитие, които позволяват мостово финансиране или съфинансиране при по-нисък риск. Синхронизирането на тези източници дава на Благоевград реален шанс да възстанови банята като обществен актив без нов концесионер, с дългосрочен модел на устойчиво управление и контрол.

Топ Преса, заедно със своя юридически екип, заявява ясно, че този анализ и тези насоки са безплатен съвет към общината. Как да си върне банята. Как да я спаси. Как да я развие без концесионер, който гледа на нея като на източник на приходи без отговорност. Това не е война с бизнеса. Това е защита на обществения интерес.

Благоевград заслужава повече от баня със забранени вани и съмнителна вода. Заслужава чиста, безопасна и модерна минерална баня, която служи на хората, а не ги застрашава. Въпросът вече не е дали може да се направи. Въпросът е дали ще се намери смелостта да се направи. Ако този шанс бъде пропуснат, следващият скандал няма да е изненада. Ще бъде закономерен финал на едно дълго неглижиране.

Какво би се случило в Европа при скандал с обществен имот: уроци от градските бани

В повечето европейски държави обществените имоти, особено тези с историческа, социална и културна стойност, се възприемат като част от основната отговорност на местната власт към гражданите. Ако в европейски град избухне скандал около занемарена, изоставена или неправомерно управлявана градска баня, реакцията би била незабавна и многостепенна. Темата бързо би влязла в дневния ред на общинския съвет, медиите и контролните институции, а всякакви действия по продажба или концесия биха били временно замразени до изясняване на фактите. В подобни случаи общественият интерес има приоритет пред търговската целесъобразност, а политическата отговорност не се отлага.

Историята познава множество европейски примери, в които градски бани са били в тежко състояние, но вместо да бъдат изоставени или прехвърлени на частни оператори без ясен контрол, местните власти са избрали пътя на публичното възстановяване. В Лайпциг, Германия, прочутата Stadtbad, архитектурен символ от началото на XX век, е затворена заради амортизация и високи разходи за поддръжка. След обществен натиск и експертни оценки общината поема ясен ангажимент обектът да остане обществена собственост. Осигурено е значително публично финансиране от федерално, провинциално и общинско ниво, а днес банята функционира като възстановен обществен и културен комплекс. Всеки опит за непрозрачно разпореждане с този имот би имал сериозни политически последици.

Подобен е и случаят във Виена, където намерения за отдаване на исторически балнеологичен комплекс на частен оператор предизвикват остра обществена реакция. Вместо тихо решение зад затворени врати, следват публични обсъждания, политически трусове и ревизия на първоначалните планове. В крайна сметка се налага модел, при който собствеността и контролът остават публични, а всяко частно участие е строго регламентирано и подчинено на обществения интерес. В този контекст оставките на отговорни лица не са изключение, а нормална форма на поемане на отговорност.

Френският град Дакс, известен със своите термални бани, също преминава през сериозна криза, породена от лошо управление на обществен балнеологичен ресурс. Вместо приватизация, държавата и общината създават публично дружество, въвеждат професионален мениджмънт и насочват национално и европейско финансиране към модернизацията на комплекса. Днес термите не само функционират успешно, но и генерират средства, които се реинвестират в обществени услуги, което затвърждава разбирането, че обществената собственост може да бъде и ефективно управлявана.

В Будапеща баните „Гелерт“ са пример за твърда институционална реакция срещу опити за неизгодно концесиониране. След медиен натиск и намеса на контролните органи договорите са прекратени, общината поема директно управлението, а обектът е реновиран с публични средства. Баните остават достъпни за гражданите и същевременно са сред най-разпознаваемите туристически символи на града.

Общото между тези примери е ясно: в европейския контекст скандал с обществен имот почти никога не приключва без последствия. Дори при липса на доказана корупция, административната немарливост се счита за достатъчно сериозно основание за политическа санкция. Обществените бани не се разглеждат като бреме, а като инфраструктура за здраве, социална политика, културна идентичност и устойчив туризъм. Липсата на бърза финансова възвръщаемост не се използва като аргумент за отказ от отговорност.

Ако казусът с минералната баня в Благоевград се развиваше в типичен европейски град, обектът щеше да бъде защитен като обществен актив, щеше да се изготви ясен инвестиционен план, основан на публично и европейско финансиране, и решенията щяха да се вземат след широк обществен дебат. Общината щеше да остане собственик и гарант за достъпността, а дългосрочното управление щеше да бъде подчинено на обществения интерес, а не на краткосрочни частни ползи.

Европейската практика показва, че градските бани не се спасяват чрез отказ от обществен контрол, а чрез поемане на ясна и видима отговорност. Там, където институциите работят в полза на гражданите, подобни скандали не водят до загуба на ценни обществени активи, а се превръщат в начало на възстановяване и дългосрочно развитие. В този смисъл въпросът пред Благоевград не е дали има възможност за финансиране, а дали има воля да действа по начин, който отговаря на европейските стандарти за управление на обществената собственост.