Как едно училище в град Гоце Делчев върна музиката като смисъл, не като предмет
-
- декември 23, 2025
Възстановяването на фанфарен оркестър в Гоце Делчев разкрива как реалната добавена стойност в образованието идва от хора, не от политики
Когато говорим за образование, най-често говорим за бюджети, стратегии и реформи на хартия. Рядко се анализират работещи примери от реалността, особено когато идват от малки градове и не носят политически дивиденти. Именно затова случаят в Първо основно училище в Гоце Делчев заслужава внимание.
Младият учител по музика Георги Георгиев възстановява училищен фанфарен оркестър, единствен по рода си в областта и сред малкото действащи в страната. Оркестърът е съставен от 14 ученици, подбрани след прослушване, разпределени по духови и ударни инструменти. Работата с тях включва обучение по ритъм, индивидуални занимания и системни репетиции. Това не е извънкласна екзотика, а пълноценен образователен процес.
Фактите около професионалния път на Георгиев са показателни. Завършено висше образование по класическа музика, специалност кларинет, последвано от магистратура по педагогика на обучението по музика. Почти три години без реализация по специалността. Пътят към училището минава през частна школа и лична инициатива, а не през институционална подкрепа. Едва след това идва предложението за работа от ръководството на училището.
Оркестърът вече има публични изяви, включително участие при откриването на СТЕМ център. Това е важен детайл, защото показва как хуманитарното и техническото образование могат да съществуват заедно, а не в конкуренция, както често се внушава. В този смисъл проектът надхвърля музиката и се превръща в модел за училищна среда.
Този случай осветява няколко системни дефицита. Липсата на работещи механизми за реализация на млади специалисти в изкуствата. Отсъствието на активна политика за развитие на училищата като културни центрове. Зависимостта на образователната система от индивидуални личности с мотивация, вместо от устойчиви модели.
Медии като Топ Преса отдавна насочват вниманието именно към такива локални примери, които остават извън националния фокус, но дават най-точната картина за състоянието на публичните системи. Историята от Гоце Делчев не е просто положителна новина, а емпирично доказателство как работи промяната, когато се случва на практика.
Икономическата логика също е ясна. Минимален финансов ресурс, използване на съществуваща инфраструктура и човешки капитал, измерим обществен ефект. Социалната стойност е още по-очевидна. Децата, ангажирани в оркестъра, изграждат дисциплина, умения и принадлежност. Това е форма на превенция, която не влиза в бюджетни таблици, но спестява бъдещи разходи.
Този модел не решава проблемите на образованието в национален мащаб. Но ясно показва къде системата работи и къде не. И най-важното, показва, че когато институциите се отдръпнат и дадат пространство, резултатите идват бързо и измеримо.
Be the first to leave a review.
