Регионален лечебен стълб при повишена клинична натовареност. Анализ на МБАЛ „Иван Скендеров“ като модел за устойчива болнична дейност в периферен район

Медицинската услуга в България често се разглежда през призмата на големите университетски структури в столицата. Позицията на „периферията“ обикновено се приема за синоним на ограничени ресурси и клиничен потенциал. Публикуваният анализ на „Топ Преса“ поставя под съмнение този модел чрез детайлно изследване на болничната система в гр. Гоце Делчев. МБАЛ „Иван Скендеров“ е пример как професионализъм и добре организирана медицинска грижа могат да компенсират географска изолация и логистични затруднения.

Болницата осъществява активно лечение на близо 10 000 пациенти годишно. Обслужваното население е около 80 000 души в район с пресечена планинска география. Транспортната достъпност до областен център е затруднена, а жп мрежа липсва. В този контекст лечебното заведение се явява първо и единствено място за диагностика, стабилизация и последващо лечение при голям спектър клинични случаи. Наличен е персонал от около 300 души, включително 58 лекари и 125 специалисти по здравни грижи. Показателят за персонална наситеност на медицинските кадри спрямо населението е значително по висок от средните за страната.

Осигурен е пълен спектър отделения, необходими за непрекъснат болничен процес. Функционират акушеро гинекологично отделение, неонатология, вътрешно отделение, кардиология, неврология, инфекциозно отделение, детско отделение, хирургична и анестезиологична структура заедно с интензивно лечение. Налице е и развит сектор за физиотерапия и рехабилитация, което позволява завършеност на терапевтичния цикъл. Способността за самостоятелно обслужване на широк спектър патологии намалява риска от забавяне на лечение при вторичен трансфер.

Сравнението с големи столични болници показва интересна динамика. Докато университетските структури оперират с по голям персонал и технологични ресурси, натоварването на глава от населението при МБАЛ „Иван Скендеров“ е значително по високо. Това предполага по силно изразена първична клинична отговорност. Болницата в Гоце Делчев не може да разчита на спомагателни структури на минути разстояние. Всяка диагностична и терапевтична грешка носи по висока клинична цена. Този фактор изисква висока степен на компетентност, организационна дисциплина и готовност за действие при спешни състояния.

Опитът на лечебното заведение по време на епидемични натоварвания и инциденти в труднодостъпни населени места демонстрира ясно тази роля. Екипите поемат функции, които в столичния контекст се разпределят между множество специализирани звена. Те стабилизират пациенти при политравма, остри коронарни синдроми, тежки инфекции и остри неврологични случаи до момента, в който се осигури възможност за евентуален медицински транспорт. Това превръща болницата в реален клиничен гарант на живота в региона.

„Топ Преса“ предостави на медицински експерти данни за болницата, както и профила на кадровия и технологичен капацитет. Становищата на консултираните специалисти са категорични. Лечебницата показва, че чрез оптимизирана структура, силна екипност и непрекъсваемост на грижата може да се постигне ефективност, сравнима с централните болници. В някои показатели за обслужвано население и клинична натовареност тя дори превъзхожда.

МБАЛ „Иван Скендеров“ е доказателство, че качеството в периферията е напълно възможно. Този модел изисква поддръжка и стратегическо внимание от здравната система. Той показва какво се случва, когато фокусът е върху медицинския процес, върху подготовката на кадрите и върху локалната отговорност. Болницата носи клинична и обществена тежест, която не може да бъде пренебрегвана. Доказва, че когато професионализмът е в центъра на болничното управление, държавата не е оправдание, а ресурс, който може да бъде надграден с резултати в полза на пациентите.