Свидетелство от Делчево! Архив срещу революцията. Как Българската църква опита да се самосъхрани след 9 септември

Документ, открит от наши читатели в архивите на неврокопското село Делчево, хвърля сурова светлина върху един кратък и решаващ момент. Септември 1945 година. Новата власт вече е факт. Църквата още не знае какво я чака.

Става дума за окръжно на Светия синод на Българската православна църква, изпратено до Неврокоп и подписано от екзарх Стефан. Текстът не е богословски. Той е политически, дисциплинарен и тревожен.

Църквата говори с езика на институция под натиск. Признава настъпилата „политическа и културна революция“ в държавата. Това не е фраза от вярата. Това е сигнал. Синодът показва, че разбира новия ред и не му се противопоставя открито.

Но следва червената линия. Революцията не бива да влиза в храма. Тя няма място в йерархията. Няма място в подчинението. Няма място в канона.

Окръжното заклеймява група свещеници, описани като по-слаби и неустановени. Обвинението е ясно. Те пренасят логиката на улицата в олтара. Искат промяна отвътре. Оспорват архиереите. Свикват събрания без разрешение. Не признават решенията на висшата църковна власт.

Езикът е показателен. Непослушание. Неподчинение. Самоволие. Това не са морални оценки. Това са думи на контрол. Църквата не спори. Тя заповядва. Особено внимание се отделя на Свещеническия съюз. Управителният му съвет е посочен косвено като източник на недисциплинираност. Това не е случайно. Именно чрез съсловни и професионални организации новата държава започва да прониква в старите структури. Синодът усеща опасността.

Документът не призовава към диалог. Той изисква докладване. Всеки митрополит трябва да съобщава кой нарушава реда и какви мерки са взети. Това вече е бюрократична логика. Почти светска. Почти отбранителна.

Финалът е без илюзии. Всеки свещеник получава два екземпляра. Един за архива. Един за лично ползване. Това не е духовно наставление. Това е заповед за сведение и подчинение.

Големият смисъл на документа е извън буквата му. Той показва институция, която се опитва да оцелее чрез затваряне. Да удържи вътрешния ред, докато външният свят се преобръща. Това е последен опит за автономия.

Историята е иронична. Само няколко години по-късно външната власт ще подчини и самата йерархия. Но през септември 1945 година битката още не е загубена. Тя се води вътре. Между канон и революция. Между ред и разпад. Окръжното от Делчево не е просто архивен лист. То е свидетелство за страха на една институция, която усеща края на стария свят, но все още вярва, че може да го задържи.