Лиляна платно белеше

Крум ВЕДЕВ
25.11.2007 г.

(Продължение
от миналия брой!)
На другата неделя след богослужението в църквата на селския мегдан се започна пъстро весело хоро. Георги запъхтян довтаса като огледник от друго село. Всички го забелязаха. Хвана се до познатите момичета. Пипна ръчичката на Лиляна и тя изтръпна. Почервеня от радост и смущение. Усети силните и топли ръце на Георги. Нищо не проговориха. Дойдоха им големи сили и поведоха хорото в ритъма на селската музика. Десетки двойки очи се насочиха към тях. Разбраха, че този другоселец красавец е само за хубавата Лиляна, която досега отритваше всеки ерген от селото. Играха, додето музиката свири. Време беше да го запита:
– Георги, защо миналата неделя не дойде? Много те чаках и се тревожех.
– Исках много да дойда, „братовчедке” (засмяха се гласно на лъжата), но майка ми се разболя и трябваше да й помогна. Нощно време те сънувах. Мислех си дали ще мога да се вържа за този златен синджир, за хубавата Лилянка, която при реката ми взе акъла и сърцето.
Смрачаваше се. Хванаха се под ръце и се отделиха от навалицата. Намериха си едно тихичко местенце, далеко от лоши очи. Нямаше време за излишни думи. Георги я прихвана за нежното, тънко, непорочно кръстче и я прегърна задъхан. Тя се разтрепери:
– Знаех си, че ти ме обикна още тогава…
– Обичам те, мила Лилянке, и никой не може да ме отдели от тебе.
– Всичко ми каза баба Ленка за тебе, затова бях сигурна, че ти си добър човек. Много те обикнах, всякога ще те обичам.
Любиха се, целуваха се страстно до полунощ. Уговориха да се срещнат другата неделя край реката, под върбата.
Дружките на Лиляна научиха, че дълбоко се е влюбила в Георги от Долно село. Похвалиха се на майка й. Тя жестоко се ядосала: „Не ща никакъв Георги другоселец, който не познавам. В това село има много пияници, развратници и мързеливци. Казала съм, че аз ще й намеря добро момче от нашето село.”
Срещнаха се Георги и Лиляна при реката под върбата. Тук нямаше кой да ги види, а и те от никого не криеха истинската си любов. Чуваше се приятната, хармонична хорова песен на щурците и пляскането на речната вода от камък на камък. Бяха само двамата. Трепнаха от радост и страст. Той свали горната си дреха и я постла на зелената трева. Седнаха. Прегърна я, а тя впи страстните си устнички в неговите.
– Нощта е наша, мила – каза момчето и отвори на показ двете й бели формички. Погали ги и впи устни ту в едната, ту в другата. После подигна нежното копринено фустанче и лунните лъчи огряха белите й крачета.
– Всичко мое, мили мой, е и твое.
Така Лиляна даде път на първата си страстна любов. Георги това и чакаше. Получи онова, което отдавна мечтаеше.
Луната вече наклоняваше лъчите си на запад.
Те осъзнаваха какво са направили, за което не съжаляваха. Георги промълви милно и щастливо:
– Кажи, моя Лилянке, ще се омъжиш ли за мене?
– Ще се омъжа, защото много, много те обичам, но има само една голяма пречка.
Георги се стресна:
– Какво ли може да има. каква ли е тази пречка за нашата любов?
– Мама е намислила да ме даде на друг от селото. Друг не мога да обикна. Само за теб ще се оженя.
Майка й беше научила всичко и каза на дъщеря си:
– Знаеш, че за никакъв Георги няма да те дам. Къде си тръгнала по този непознат другоселец?
Георги цяла нощ не спа. Реши сутринта рано-рано, още от тъмно да тръгне за Горно село. Стигна призори да поиска Лиляна за жена от майката й.
Отиде пред тяхната порта и извика високо:
– Лиляно, моме Лиляно,
я стани рано призори,
я стани рано призори
и либето си прегърни.
Не е излязла Лиляна,
а излезна майка й,
а излезна майка й
и люто Георги кълнеше:
– Иди си, Георги, иди си,
Лиляна болна легнала,
Лиляна болна легнала
и не може да стане.
Лиляна всичко чула:
– Не го лъжи, мамо ма,
аз съм си Георги любила,
аз съм си Георги любила
и за него ще се оженя.