ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА: Имало ли е християнска църква в село Кочан? Спор в мрежата разбуни стари рани и постави нови въпроси
-
- септември 30, 2025
Село Кочан– едно от най-живописните села в Родопите, отново стана център на обществен дебат. Но този път не заради красотата на природата, традициите или постиженията на местните хора, а заради въпрос, засягащ историческата памет: имало ли е наистина християнска църква в селото?
Всичко започва от на пръв поглед невинна публикация в социалните мрежи, споделена от сайта selo.bg, който традиционно популяризира българските села и културата в тях. Публикацията, която представяше село Кочан с историческа и туристическа информация, предизвика неочаквана лавина от коментари, когато потребителка на име Руфинка Чирпанска написа:
❝ Църквата в селото е от 14 век и местните я посещават всяка седмица. Палят свещи за здраве и присъстват редовно на литургиите. ❞
Следва незабавен отговор от Мустафа Карамустафов:
❝ Руфинка Чирпанска кога за последно беше в Кочан и каде я видя тая ,, църква,, ? В селото няма нито един който да изповядва християнска религия защо няма християни госпожо. ❞
Дебатът придобива нова посока, когато се включва потребителят Rumen Srebranov – дългогодишен учител, работил в училището в село Кочан:
❝ Навремето, е имало църква, чиято камбана е под стрехата на училището и с чийто звън будят учениците за училище. ❞
Той дава и конкретна локация:
❝ Църквата се е намирала в местността Кукул, край селото, както ми се каза от местен жител. ❞
❝ Когато се събудих за първи път в Кочан, а живеех в пансиона, който е зад джамията, бях силно учуден да чуя звън на камбана. Или май фантазирам? Тази камбана е от църквата в Кукул, която днес не съществува. Камбаната е под стряхата на училището. Леля Салейка Калекова, която много уважавам и която беше прислужничка в училището, я биеше, за да събужда децата за училище. Това фантазия ли е, или съм живял в друго село? ❞
Христо Иванов и Соня Найденова също се включват:
❝ В околните върхове има останките на разрушена църква, което показва християнското минало на това село. Когато са разрушавали старата джамия, са установили, че тя е изградена върху разрушена църква. То всички джамии са строени така – първо се унищожава по-ранния храм. ❞
Но най-емотивният етап в дискусията започва при намесата на учителката Айше Поюкова – жител и преподавател в училището на Кочан. Публикуваме нейните думи без редакция:
❝ Rumen Srebranov , не знаете за какво иде реч! Моля Ви, не вземайте отношения по въпроси полуистини и полулъжи! ❞
❝ Айше Халил Лапанч , защото това е техният избор! ❞
❝ Rumen Srebranov , не ми се влиза в излишни дискусии господине, вие пишете каквото искате, аз ще ВЯРВАМ В КАКВОТО ПОЖЕЛАЯ! И между другото бяхме колеги, не ви отива да се правите на много осведомен по Кочанските въпроси, защото не сте! ❞
❝ Rumen Srebranov , не се правя на умряла лисица, изобщо, заставам с името си, моето име, без да се срамувам, никога не ме било срам от произхода ми, не съм се правила на християнка, защото не съм! И казвам това, което чувства сърцето ми! Не искам да се правя на това, което не съм! ❞
❝ Rumen Srebranov , още повече адаша ти ще питам аз как да се определя! ❞
❝ Rumen Srebranov , абсолютно, той е до мен и се смеем на щуротиите , които се опитваш да налагаш на Кочанските люде! Не ни е страх от твоята истина, смеем се! ❞
❝ Rumen Srebranov , добре умньо, гледай си работата сега, остави ни с нашите правописни грешки и лъжи! Лек ден! ❞
❝ Мустафа Карамустафов , недей да спориш с господин учителя, той е наясно, че в Кочан сме били християни, изброява колеги, които са му казали така. Църква е имало да, сегашната действаща джамия е била превърната в църква и от там е и камбаната за училището. Докарали са на помаците и поп. Това се е случило при първата вълна от възродителния процес, защото е имало няколко такива още до 1972 г., когато вече на всички насилствено са сменени имената. Тъмен период, който на фона на съвременните събития, трябва ясно да изпъква в съзнанието на всеки мюсюлманин! Колкото и да се опитвам да му кажа на господин учителя, не рови в раната на кочанци, продължава. Пита ме господина на какво уча децата, отговарям веднага: ДА БЪДАТ СВОБОДНИ ГРАЖДАНИ НА СВЕТА, ДА ОБИЧАТ РОДИНАТА, ДА НЕ ПРЕДАВАТ СЕМЕЙСТВАТА СИ, ДА НЕ СЕ СРАМУВАТ ОТ ФАКТА, ЧЕ СА МЮСЮЛМАНИ, ЗАЩОТО ТОВА Е СЕРИОЗЕНН ПРОБЛЕМ! ❞
Заключение:
Целта на тази статия не е да дели, настройва или провокира, а да предизвика мислене и диалог. Ако наистина е имало църква в Кочан, какво лошо има това да се знае? Историята не бива да бъде премълчавана или отричана – тя е част от нашата културна идентичност. Истината не разделя – тя лекува.
Историята на едно село — особено в регион като Чеч, където кръстопътищата на религии и етноси са оставили своите следи — не трябва да бъде подминавана. Ако наистина е имало църква в местността Кукул край Кочан, ако тази църква е била разрушена, ако камбаната ѝ още звъни в училищния двор — то това е неоспоримо културно наследство, което следва да бъде уважено, а не премълчано.
Редакцията на Топ Преса уважава всяка религия, етнос и култура. Ние вярваме, че откритото говорене и уважението към миналото са единственият път към разбирателството.
Защото, истината не е в омразата, а в паметта. Паметта за това какво е било, какво е останало, и какво се предава на бъдещите поколения.
А дали в Кочан е имало църква?
Не ни е дадено да отсъдим окончателно. Но е сигурно, че хората помнят, че свидетелства съществуват, че камбаната звъни.
Нека звъни. Не за спор. А за памет.
Be the first to leave a review.
