Защо данните за потреблението и фотоволтаиците остават заключени в системите на операторите, а масовият клиент получава само месечна фактура в левове

Интелигентните електромери в България – технология под ключ

Технологията е тук. Новите електромери в България отчитат консумацията на електроенергия в реално време и могат да предават данните дистанционно. Но за разлика от развитите европейски пазари, у нас тези данни остават заключени в централните системи на мрежовите оператори и не достигат до крайния клиент. За масовия потребител информацията се свежда до месечна фактура в левове, без прозрачност за реалното потребление по часове или минути. В същото време бизнес клиентите имат възможност да получават почасови или дори 15-минутни разчети, което им дава гъвкавост да управляват разходите си и да планират по-ефективно. За битовите клиенти – нищо. Това поставя сериозни бариери пред развитието на децентрализираното производство на енергия. Всеки, който иска да монтира фотоволтаик на покрива или на балкона си, трябва да знае в реално време колко е произвел и колко е изразходвал. Ако иска да върне излишната енергия в мрежата, изискването става още по-строго – системата трябва да отчита точно и навременно всеки киловатчас. Липсата на такъв механизъм превръща „балконните панели“ в екзотика, а не в масово решение.

Информационна агенция www.toppresa.com проследи темата в детайли. Оказва се, че операторите вече разполагат с модерни системи за управление на данни от електромерите. В техните спецификации се посочва, че данните могат да се събират централизирано, криптирани са и могат да се предават в почти реално време. По подразбиране обаче опцията за показване на т.нар. товаров профил е изключена, а достъпът до почасови данни за битовите клиенти е или ограничен, или платен. Пример е практиката на ЕР Юг, където почасовата информация се предлага като отделна услуга срещу такса. В останалите случаи потребителят получава справки само за отчетни периоди. Това показва, че проблемът не е в липсата на технология, а в липсата на регулация и желание да се отворят данните към крайния клиент.

В Европа решението вече е въведено. В страни като Дания и Холандия съществува национален енергиен дата-хъб, който централизира информацията от всички електромери и я предоставя както на клиентите, така и на оторизирани доставчици на енергийни услуги. У нас подобна платформа липсва. Всеки оператор държи своя база данни, а крайният клиент е изолиран от достъп в реално време. Това блокира развитието на пазара на динамични тарифи, при които цената на тока се определя почасово и позволява гъвкаво управление на потреблението. Промяната към 15-минутни интервали в европейската интегрирана енергийна борса е факт, но тя все още не стига до българските домакинства.

Проблемът има и чисто икономически измерения. Липсата на интелигентно отчитане затруднява битовите потребители да оптимизират сметките си и да намалят разходите чрез промяна на навиците. При липсата на прозрачност и визуализация в реално време, българинът възприема сметката си като фиксирана сума в левове, а не като енергия, която може да управлява.

Примерна илюстрация:

Тип потребител Достъп до данни Интервал на отчитане Цена/условие Възможности
Битов клиент (стандартен) Само месечна фактура 1 месец Включено Без контрол в реално време
Битов клиент (услуга) Товаров профил по заявка 1 час Платена услуга Ограничен анализ
Бизнес клиент Почасови данни 1 час или 15 минути Стандартна практика Оптимизация на разходи
Европа (пример) Централен дата-хъб 15 минути Безплатно за клиентите Реален енергиен мениджмънт

Докато държавата и регулаторът не въведат ясни правила за единна национална платформа за данни и задължителен клиентски интерфейс към електромерите, „интелигентното отчитане“ ще остане само обещание. Българският потребител ще продължи да получава фактури, без да има представа кога и как харчи ток, а фотоволтаиците ще си останат нишова авантюра за ентусиасти.

Препоръките към потребителите са няколко. Първо, при обмисляне на фотоволтаична система инвестирайте в инвертор със собствено приложение и датчици, които да дават данни в реално време. Второ, поискайте от вашия оператор товара профил поне за последната година, за да разберете кога консумирате най-много. Трето, следете новите продукти с динамични тарифи, които постепенно ще навлизат след пълната либерализация на пазара. Четвърто, настоявайте пред институциите и регулатора за безплатен достъп до данните от вашия електромер – това е ваше право като потребител. Само така интелигентното отчитане ще стане реалност, а не екзотика.

Енергийните оператори и регулаторът дължат отговори на неудобни въпроси, които не могат повече да се отлагат. Защо в България битовите клиенти са лишени от безплатен достъп до почасови или 15-минутни данни от собствените си електромери, след като технологиите вече са внедрени и функционират? Защо товаровият профил се предлага като платена услуга, вместо да бъде стандартно достъпен за всички домакинства, както е в редица европейски държави? Какви са причините да няма национална платформа за обмен на данни, при положение че в ЕС такива хъбове вече са задължителна практика?

Не по-малко важни са въпросите за равнопоставеността на пазара. Защо бизнесът получава гъвкав достъп до данните си в реално време, а гражданите – само месечна фактура? Кога и как регулаторът ще гарантира на домакинствата реалновремеви достъп до измервателните данни, който е ключов за развитието на малките фотоволтаици и за справедливото участие в енергийния пазар? И най-важното – кой носи отговорност за това, че българските потребители продължават да плащат за „интелигентни електромери“, но не получават интелигентно отчитане?

В Европа интелигентното отчитане вече е ежедневие за милиони домакинства и малки производители на ток. В Дания например още през 2013 г. е създаден централен дата-хъб, в който всички данни от електромерите се събират на едно място. Всеки клиент има право на безплатен достъп до своите почасови или 15-минутни данни, както и да упълномощи трети страни – доставчици на услуги, фирми за енергиен мениджмънт или търговци на ток – да ги използват. В Холандия пък всяко домакинство разполага с „P1 порт“ на електромера – стандартен конектор, който позволява свързване на външни устройства и приложения, така че клиентът да вижда в реално време колко ток харчи и колко произвежда, ако има панели.

В Германия практиката е сходна – интелигентните електромери са задължителни за всички нови инсталации над 6 kW, а данните се подават към сертифицирани оператори на измервателни услуги. Там потребителят има гарантирано право да следи и управлява консумацията си, включително през мобилни приложения. Във Франция проектът „Linky“ въведе над 35 милиона смарт електромера, които предоставят на клиентите безплатен достъп до почасови данни през национален портал. Резултатът е ясен – в тези страни фотоволтаиците на покриви и балкони вече не са екзотика, а масова практика, защото хората имат нужната информация, за да управляват енергията си ефективно.

Информационна агенция www.toppresa.com направи разработка, която събира на едно място практиките в България и водещи европейски държави. Таблицата ясно очертава пропастта между нашата реалност и стандартите в ЕС. Докато у нас битовият клиент получава само месечна фактура и платена услуга за достъп до почасови данни, в Европа хората разполагат с национални хъбове, отворени интерфейси и безплатен контрол върху консумацията си.

Държава Достъп до данни за клиента Интервал на отчитане Национална платформа Практически ефект
България Месечна фактура, платен товаров профил 1 месец (стандартно) Липсва Няма контрол в реално време, фотоволтаиците са екзотика
Дания Безплатен онлайн достъп, упълномощаване на трети страни 15 минути Да – централен дата-хъб Масов енергиен мениджмънт, динамични тарифи
Холандия P1 порт на всеки електромер за външни устройства 15 минути Да – национален модел В реално време потребителят вижда и управлява консумацията
Германия Задължителен смарт електромер за нови инсталации 15 минути Да – сертифицирани оператори Развит пазар на покривни фотоволтаици
Франция Безплатен достъп през портал Linky 15 минути Да – централизирано 35 млн. домакинства с пълен контрол

Докато в ЕС потребителят е центърът на системата и има прозрачност, в България клиентът остава в периферията. „Интелигентните електромери“ у нас се използват главно от операторите, а не от хората, които плащат сметките. Това е причината смарт мрежите и балконните панели да се развиват бавно и трудно. За да настигне Европа, България трябва да въведе национален енергиен дата-хъб, да отключи интерфейсите на електромерите за крайния клиент и да гарантира безплатен достъп до данните в реално време. Само тогава „интелигентното отчитане“ ще престане да бъде мит, а ще се превърне в инструмент за ефективност и енергийна независимост. България вече е изостанала в надпреварата за интелигентни мрежи и прозрачност, но все още има шанс да настигне Европа, ако институциите и операторите отворят данните към гражданите. Информационна агенция www.toppresa.com ще продължи да настоява за отговори и реални промени, защото интелигентният електромер не е просто кутия на стената, а ключ към по-ниски сметки, по-чисто производство и по-справедлив енергиен пазар за всеки българин.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search