Как южната ни съседка превърна помощта за уязвимите в устойчива система и какво България може да научи от това

Идея която можем да вземем от Гърция! Социалните магазини за дрехи в Гърция. Работещ модел между солидарността и контрола

След дългата икономическа криза Гърция беше принудена да изгради реални механизми за социална защита, които да работят не на хартия, а на терен. Един от най-показателните примери са т.нар. социални магазини за дрехи, които днес функционират в почти всички големи градове и десетки по-малки общини. Те не приличат нито на класически магазини, нито на благотворителни складове. Представляват ясно регламентирана социална услуга, част от общинската политика за подкрепа на хора с ниски доходи, безработни, самотни родители, възрастни и бездомни. Моделът е прост, но дисциплиниран, а именно в тази дисциплина се крие разликата с българската практика.

Социалните магазини в Гърция не са частен бизнес и не работят с печалба. В по-голямата си част те са под управлението на общините чрез социални центрове, често финансирани от Европейския социален фонд и програмите за подпомагане на най-нуждаещите се. Най-известният пример е Social Mall в Атина, управляван от общинския център KYADA, но сходни структури съществуват в Солун, Патра, Лариса и десетки по-малки населени места. Те са част от по-широка мрежа от социални услуги, които включват социални кухни, социални аптеки и центрове за временна заетост.

Снабдяването със стока не е хаотично и не разчита на случайни дарения. Основният поток идва от три източника. Първият са граждански дарения, които се приемат само при ясно условие, че дрехите са чисти, запазени и годни за употреба. Вторият и по-важен източник са фирмите. Търговски вериги и производители предоставят непродадени колекции, сезонни остатъци, мостри, върната стока или артикули с минимални дефекти. За бизнеса това е легален и прозрачен начин да освободи складове, да избегне унищожаване на продукция и да изпълни корпоративните си социални ангажименти. Третият източник са общинските и европейските програми, чрез които се закупуват базови дрехи и обувки при необходимост, без търговска логика и без посредници.

Важен детайл е контролът. В социалните магазини няма свободен достъп като в обикновен търговски обект. Право на ползване имат хора, включени в социалните регистри на общините. Всеки получател има лимит на артикули и периодичност. В някои структури има символични цени от едно до пет евро, не с цел печалба, а за ограничаване на злоупотребите и препродажбата. Няма реклами, няма промоции, няма сезонни намаления. Няма и касова търговия в класическия смисъл.

Този модел ясно се различава от магазините за дрехи втора употреба, които в Гърция също съществуват, но функционират като частен бизнес. Там има оборот, печалба, постоянна търговска дейност и свободен достъп за всички клиенти. Социалният магазин обаче е административна услуга, не пазарен участник. Именно това разграничение позволява системата да оцелее без конфликти с данъчните власти и без съмнения за скрита търговия.

За България този модел е особено поучителен. У нас понятието социален магазин често се използва свободно, без ясна законова рамка. В много случаи зад него стоят частни обекти, които продават евтина стока под социален етикет, без социални критерии и без реална връзка с общинската политика. Това създава сиви зони, риск от санкции и недоверие в самата идея за социална подкрепа. Гръцкият пример показва, че солидарността не може да бъде заместител на правилата. Тя работи само когато има контрол, отчетност и ясна граница между помощ и търговия.

Урокът от Гърция не е просто в раздаването на дрехи. Той е в изграждането на доверие между общини, бизнес и граждани. В превръщането на дарението в процес, а не в еднократен жест. В разбирането, че социалната политика не е разход, а стабилизиращ механизъм за обществото. Ако България търси устойчив модел за подкрепа на най-уязвимите, без да отваря врата за схеми и злоупотреби, погледът на юг дава ясен отговор. Социалният магазин не трябва да бъде нито бизнес, нито хаотична благотворителност. Той трябва да бъде институция.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search