ТОП ПРЕСА представя: забравеното село Ботурче – портата към един изгубен свят в сърцето на Източните Родопи
-
- септември 19, 2025
През зимата по пет месеца хората от Ботурче са изолирани от света. Слизат в ниското чак по Гергьовден. В момента са в своето почти небесно село, пекат хляб в триста годишните каменни фурни и носят в себе си стар и красив дух.
Има места, които не съществуват върху туристически карти, не фигурират в реклами и не грабват вниманието на масовата публика. Но точно такива места крият истинските чудеса на България. Чували ли сте за Ботурче? Едва ли. Това е едно от онези села, които звучат като легенда – изчезващо, почти митично място, което дори трудно ще откриете на картата. Но зад името стои свят, останал неподвластен на времето. Високо в Източните Родопи, сгушено под връх Коджаеле, Ботурче е едновременно жив спомен за една отминала България и вълнуващо кътче с древна история, мистика и неподправена човечност.
Забравено, отдалечено, почти изчезнало… и в същото време – живо, истинско и магично
Ботурче не е просто село. То е капсула на времето. Намиращо се дълбоко в планината, под връх Коджаеле, където цивилизацията стига трудно, а животът тече така, както го е правил преди сто години. Днес тук живеят едва трима души. През зимата остават откъснати от света – без път, без транспорт, без сигнал, но с достатъчно дух и вяра, за да оцелеят. Изкачването до там не е просто пътуване – това е поклонничество към една изчезваща България.
Старото име на селото е Куфалар, но през 1934 г. е преименувано на Ботурче. Самото място изглежда като извадено от приказка – стари каменни къщи, някои на повече от 300 години, в които днес още се пекат хлябове в каменни фурни, а огънят не е изгасвал от поколения.
Изключителна находка в близост до селото е връх Текето – истинско археологическо и историческо съкровище.
Той доминира над целия район със своите стръмни скали, отвесни склонове и стратегическо разположение. На него се намира древна праисторическа и тракийска крепост с останки от укрепени стени, сгради и култов комплекс. Местните вярват, че на самия връх е имало църква „Св. Георги“ и до нея – три древни гроба. Дори османците, казват, правили курбани на това свято място.
Под върха, от всички страни, освен стръмния север, се разпростира древно неукрепено селище. Изсечените в скалата основи, стълби, пътеки и останки от керамика свидетелстват за активен живот от дълбока древност. А в източното подножие се намира култов комплекс с шарапани – скални съоръжения за преработка на грозде, които са свързани с древни религиозни ритуали. Каменни олтари, пещи за руда, култови тераси – всичко това говори за едно сакрално място, почитано от хората от векове.
Върхът „Текето“ не е залесен и се вижда от километри. През всички исторически епохи той е служил за наблюдателна или съобщителна точка. Покрай него минава древен път, свързващ го с крепостта „Бялград“. Това не е просто географска точка – това е каменна летопис на народ, вяра и живот, вписани в скалата.
Ботурче е от онези редки места, които не просто се посещават – те се преживяват. То не е атракция, то е урок. За това какво сме били. За онези времена, когато не е имало електричество, интернет и съвременни удобства, но е имало дух, общност и почит към природата.
Информационна агенция Топ Преса ви кани да не забравяте тези места. Да ги търсите, да ги откривате, да ги разказвате. Ботурче може би ще изчезне скоро от статистиките, но не и от сърцата на онези, които веднъж са били там.
Защото има села, които умират в мълчание. Но има и села, които живеят вечно в паметта на България. Ботурче е едно от тях.
Be the first to leave a review.
