Между лозунгите и банковите сметки на Депутатите от „Възраждане“: За лева на думи и еврото в джоба – Цвета Рангелова с 42 041 евро декларирани пред КПКОНПИ
Докато „Възраждане“ не спира да гради политическа идентичност върху съпротивата срещу въвеждането на еврото и настояваше неистово за референдум в защита на българския лев, имотните декларации на нейни депутати за 2024 г., подадени пред КПКОНПИ, показват една различна картина.
Само два месеца след като от протест в Благоевград народният представител Цвета Рангелова заяви категорично: „Не сме готови за влизане в еврозоната“, се оказва, че в нейната имуществена декларация фигурира наличност от 42 041 евро. Данните са публично достъпни и произлизат от официалния регистър на КПКОНПИ.
Евро, паунд и криптовалути – сметките на останалите депутати
Рангелова далеч не е изключение. От подадените декларации става ясно, че редица представители на „Възраждане“ – партия, която категорично отрича ползите от еврото и настоява за запазване на лева – оперират с чуждестранни валути:
Цончо Ганев – съпругата на зам.-председателя на Народното събрание е декларирала сметка в евро, която през 2023 г. е имала над 6700 евро, а за 2024 г. остатъкът е 2700 евро.
Йордан Тодоров – освен наличните 132 000 лева, депутатът е декларирал и сериозни средства в криптовалути: 2.1 Bitcoin (377 866 лв.) и 5.0 Ethereum (32 271 лв.).
Стоян Таслаков – разполага с две сметки в британски лири – с 12 000 и 7000 паунда, както и близо 90 000 лева налични средства.
Димчо Димчев – декларирал е сметка с 3500 паунда и жилищен кредит за 108 100 паунда. Любопитно е, че този път в списъка отсъства името на лидера на формацията – Костадин Костадинов.
Противоречието между публична реторика и лични финанси
Всички тези факти се съдържат в официалните декларации, публикувани на сайта на КПКОНПИ. Данните повдигат логичния въпрос: доколко е последователна позицията на „Възраждане“, когато призовава за защита на лева, но част от депутатите ѝ оперират именно с валутите, които от парламентарната трибуна и протестите поставят като „заплаха“ за националния интерес.
Когато лозунгите са категорични, но сметките говорят друго, обществото има право да поиска отговор: защо еврото е „опасно“ за държавата, но не и за личните финанси на част от най-ярките му противници?
Be the first to leave a review.