5000 евро бонус: Държавата стимулира завръщането на българи от чужбина, но те търсят повече от пари!
-
- юли 17, 2025
Държавата е готова да стимулира българите, които решат да се върнат от чужбина в родината, с до 5000 евро. Емигрантите обаче не искат само пари. Искат същото, което си пожелават и останалите в родината българи – добро здравеопазване и образование, препитание, сигурен транспорт, ред, правила, законност. Това излиза от коментарите на нашенците зад граница, обилно сипещи се в социалните мрежи ден след като новината излезе.
Програмата на Министерството на труда и социалните грижи „Избирам България“ е на обща стойност над 66 милиона лева и е с два компонента – за връщане на българи от чужбина и за релокиране на нашенци от големи градове към по-малки населени места.
По първата точка са предвидени финансови стимули за транспортни разходи за връщане в България, включително и преместване на покъщнината и добавка за настаняване у дома. Това означава, че държавата може да покрива до 12 месеца разходи за квартира (но ненапълно). В допълнение хората могат да разчитат и на подпомагане при разходите за транспорт от дома до работата (между 2 и 7 лева на работен ден), възможност за субсидирана заетост, организиране на кариерен консултант от Агенцията по заетостта за намиране на най-подходящия работодател.
Вторият компонент е за хора, който живеят в големи градове, но желаят да работят в по-малки населени места – под 50 хиляди жители. При тази хипотеза също се предвижда финансов стимул за преместване на покъщнината, възможност за субсидирана заетост, за включване на обучения, достъпна качествена здравна грижа, включване на децата в детски градини и училища и др.
За да се компенсират по-ниските доходи от труд в родината, са предвидени и допълнителни финансови стимули. Първоначално хората ще получат 30% от средната работна заплата за съответната икономическа дейност като бонус, ако след шестия месец продължават да бъдат на работа. Ако след 12-ия месец още са в заетост, ще получат 50% от средната заплата за съответната икономическа дейност.
„Избирам България“ не е първата подобна инициатива на властта. Вероятно няма и да е последна. Имаме Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности зад граница, а също така и Програма за насърчаване на завръщането на млади българи от чужбина – насочена към високообразовани специалисти, чрез създаване на възможности за професионално развитие у нас и куп други пофрагментарни. Не липсват и частни инициативи като Bulgaria wants you на продуцентите Иван и Андрей, които свързват нашите в чужбина директно с български работодатели, готови да ги наемат веднага щом се върнат у дома. Всъщност точно бизнесът е този, заради който се предприемат тези мерки – работодателите изпитват глад за работна ръка и са заявили нужда от още 260 хиляди работници и служители.
Лошата новина – ако сработи програмата „Избирам България“, надеждите са в родината да се завърнат не по-малко от 1000 семейства и 1000 други да получат възможността да се преместят в по-малки населени места, за да започне да се преодолява обезлюдяването у нас. А дори и в идеалния случай това няма как да запуши осезателно дупките на трудовия пазар.
Повечето българи са стегнали навремето куфарите за чужбина наистина за пари и за по охолен живот. Те са оставили тук деца, близки, роднини, имоти, за да гурбетчийстват. Ето защо бонусът до 5000 евро за преместването и първоначалните разходи надали много ще ги трогне. Още по-трудно би било за хора, които са родили и отглеждат поколение зад граница. Техните деца посещават там детски градини и училища, а прехвърлянето към родното образование ще коства много усилия и бюрокрация.
„Защо да се върна? За да работя за 1500 лева при деспотичен работодател и да живея неуреден живот?“, пита по форумите българка, която си вади хляба в чужбина. Тя признава, че носталгията е много тежка, но парите надделяват. Колегите й по съдба хулят наравно и работодателите, и държавата, и разказват безкрайни истории за лоши пътища, груби лекари и липса на правила.
Всеки втори българин би се завърнал в родния си край при подходяща работа, оптимистично твърди съвсем прясно проучване на Bulgaria Wants You и Агенцията за маркетингови проучвания JTN. Национално представителното изследване е насочено към нагласите на младите българи между 18 и 35 години, които са основна демографска група за бъдещето на страната. Проучването показва, че 58% от анкетираните биха се завърнали да живеят в родния си край, ако получат подходяща възможност за работа. „Подходяща“ в повечето случаи означава „добре платена“. За да приемат една работа като мотивираща, анкетираните посочват среден нетен месечен доход от 3254 лв. А мечтаното възнаграждение, което биха искали да получават, е в размер на 4671 лв. И двете стойности отбелязват ръст спрямо миналата година, съответно с 27% и 10%, което говори за все по-ясно дефинирани очаквания и увереност в стойността на личния труд, коментират от Агенцията за проучвания.
Или с други думи, държавата е готова да даде първоначално до 10 000 лева, но после голяма част от завръщащите се емигранти ще работят около или под средната работна заплата за страната. За първото тримесечие на 2025 г. тя е 2443 лева (бруто). Чисто е около 1900 лева, тоест с 1350 лева под мотивиращата заплата и с над 2770 лева под „мечтаната“
Има надежда сред младите гурбетчии
Резултатите от изследването обаче потвърждават устойчиво позитивна промяна в нагласите. 93% от анкетираните заявяват, че виждат бъдещето си в България през следващите 5 години. Това е ръст от 7% спрямо 2024 г. и най-високото ниво на позитивна нагласа, измерено досега. Особено силно е това усещане сред респондентите между 25 и 35 години, от които 95% споделят, че планират да останат в страната. „Изтичането на мозъци“ се случва винаги при кризи
Няколко пика на миграцията в най-новата ни история
Миграцията на българи към чужбина е процес с няколко пика, като най-сериозните вълни се случват след ключови политически и икономически промени, разбирайте кризи.
Първото голямо „изтичане на работна сила“ започна непосредствено след 1989 г. Падането на комунистическия режим доведе до икономическа нестабилност и безработица. Много хора не просто търсеха по-добри възможности в чужбина, те откровено искаха да избягат от България. Като любими дестинации се очертаха Германия, САЩ, Канада, Гърция, Турция.
Следващата голяма вълна дойде 2001-2007 година, като главната причина този път беше либерализирането на пътуванията и работата в ЕС и подобрени връзки със Западна Европа. Испания, Италия, Германия и Великобритания бяха сред найпривлекателните държави.
След присъединяването ни към ЕС – в периода 2007-2010, но особено след 2014 г., когато пазарът на труда се отвори напълно за българи, пак имаше голямо движение отвътре навън. Наблюдателите на демографските процеси отчитат и още един, скорошен пик – през 2014-2018 г. Тогава над 30 000 души годишно официално напускаха България. Реалният брой вероятно е по-висок, защото не всички се отписват административно.
COVID пандемията успя да обърне тенденцията, но миграцията не спря. Новият тренд е, че повече висококвалифицирани българи заминават навън – IT специалисти, лекари, инженери.
2020 година ще остане като годината, в която най-много българи са се прибрали трайно в родината – над 24 000 души, като тенденцията се запазва и през следващите години. А пък през 2023 година завърналите се у нас емигранти са с 5000 повече от напусналите България. От страната са отпътували 11 913 сънародници, но у дома са се прибрали 17 017, става ясно от годишния доклад на НСИ.
Германия е дестинация №1 за гастарбайтерите ни
861 054 е официалният брой български граждани, които през 2022 година са живели в други страни в ЕС. Данните са на Евростат, но са публикувани и на сайта на германската статистическа служба Statista. Според тях най-много българи живеят в Германия – 390 021. На второ място е Испания – със 116 843 нашенци, а на трето е Гърция – с 69 550. Става дума за броя на българите, регистрирани официално в тези страни и пребивавали там най-малко една година.
В статистиката не влизат тези, които са живели по-малко от 12 месеца в чужбина, съобщава „Свободна Европа“. Не е учудващо, че официалните данни са толкова стари – както и местната статистика, така и европейската обработва данни със закъснение.
Колко са българите в останалите страни от Европа?
На четвърто място е Италия с 49 205, на пето – Нидерландия с 47 699, на шесто – Белгия с 45 187, на седмо – Австрия с 35 879, на осмо – Франция с 27 695, на девето – Швейцария с 13 354, на десето – Дания с 12 427.
Най-малко български граждани живеят в Лихтенщайн – едва 8, следвани от българите в Литва – 41, и Латвия – 130.
В останалите страни от ЕС официалният брой на българите изглежда така: Хърватия – 160, Румъния – 475, Исландия – 524, Унгария – 645, Словакия – 1268, Люксембург – 1969, Ирландия – 2508, Финландия – 2699, Словения – 3148, Полша – 6424, Португалия – 6491, Швеция – 7172, Норвегия – 7735, Чехия – 11 797.
Данните на Евростат обаче се различават леко от данните на българското Министерство на външните работи, които бяха съобщени през януари 2023-та. Според тях в Германия официално живеят 410 885 български граждани. Тези числа са по справка, изготвена от българското посолство в Берлин и генералните консулства във Франкфурт и Мюнхен. Според официалните данни, предоставени от посолството в Мадрид и генералните консулства във Валенсия и Барселона, българите са 118 120 хиляди.
Но неофициалният им брой е вероятно двойно по-висок – около 215 000. Смята се, че извън Европа най-много българи има в САЩ, Канада и Аржентина. По неофициални данни броят на българите в САЩ достига 350 000.
Be the first to leave a review.
