Скандал с минералната вода на България: Плевнелиев и Банова си правят „частен оазис“ в село Баня с държавен ресурс, а институциите си затварят очите?
-
- юни 4, 2025
Цялата тази сага повдига един фундаментален въпрос, който отеква силно сред обикновените български граждани: Защо определени „богопомазани“ хора могат да ползват изключителна държавна собственост като минералната вода за лични басейни в градините си, докато хиляди български семейства нямат достъп до качествена питейна вода, чакат с месеци за разрешителни за елементарни неща или пък са принудени да спазват строги екологични норми?
Информацията, която медийна група „Топ Преса“, ще изкара наяве около инвестиционното предложение на „Десислава Банова“ ЕООД за водовземане на минерална вода от находище „Гулийна баня“, рисува една притеснителна картина за начина, по който се управляват националните ресурси и за липсата на адекватен контрол. Становище на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ от 27.02.2024 г., вместо да разсее съмненията, само ги задълбочава, разкривайки шокиращи подробности за привилегировано отношение и потенциални екологични рискове.
Държавна собственост за частен кеф: Върхът на наглостта? https://wabd.bg/content/wp-content/uploads/2024/02/%D0%9F-01-44_2.pdf
Находището „Гулийна баня“ е изрично посочено като изключителна държавна собственост. Това означава, че тази минерална вода принадлежи на всички български граждани. Парадоксалното е, че тя е предоставена безвъзмездно за управление на местна община, а оттам – изглежда – директно в ръцете на частна фирма, свързана с бившия президент Росен Плевнелиев и съпругата му Деси Банова. Целта? Пълнене на частен „рекреационен басейн тип – топило“.
Ключовият момент тук е, че този басейн не е регистриран по Закона за лечебните заведения. Тоест, не става дума за развитие на балнеолечение или обществен достъп, а за лично ползване и лукс в частна резиденция. Това е прецедент, който буди сериозни въпроси за моралността и законосъобразността на подобно ползване на държавни ресурси. Защо скъпоценна природна даденост, която би могла да носи ползи за цялото общество, се дава за задоволяване на частни прищевки? Годишното количество, което се предвижда да се източва, е колосално – над 6400 куб. метра. Това е огромно количество вода, чието ползване би трябвало да е под строг контрол и да носи ясна обществена полза.
Трасе на срама: През питейни зони и санитарна охрана
Проектът включва изграждането на тръбопровод с дължина над 2.5 километра. Този амбициозен план засяга изключително чувствителни зони. Тръбопроводът, както и самата резиденция, попадат в обхвата на няколко подземни водни тела, някои от които са оценени с „лошо“ количествено състояние. Това означава, че тези водоизточници вече са под натиск, а допълнителна инфраструктура и потенциално източване могат да влошат още повече положението им.
Най-притеснителното е, че трасето трябвало да преминава през зони за защита на води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Това са територии, от които се черпи питейна вода за населението. Всяка строителна дейност в такива зони крие огромен риск от замърсяване и компрометиране на водоизточниците. Допълнително, части от тръбопровода навлизат във II и III пояс на проект на санитарно-охранителна зона около находището на минерална вода „Гулийна баня“. Тези зони са създадени с цел опазване на минералните води от замърсяване и са под специален режим. Въпреки че становището уж е „положително“, фактите показват, че става дума за рисковано начинание, което навлиза дълбоко в „сърцето“ на екологично чувствителни и жизненоважни за региона зони.
Питейна вода за „охлаждане“ и бомба със закъснител: Изгребната яма
Абсурдът не спира дотук. Тъй като минералната вода от сондажа е с висока температура (до 58 градуса по Целзий), тя ще трябва да се смесва с тръбопроводна питейна вода, за да може да се ползва в басейна. Помислете за това: питейна вода, ресурс, който често е дефицитен и скъп, ще се използва, за да се „охлажда“ минерална вода за частен басейн! Това е показателно за разхищението и незачитането на стойността на водните ресурси.
Още по-шокираща е информацията, че битовите отпадъчни води от резиденцията, ще се заустват във водоплътна изгребна яма. Въпреки уверенията, че тя ще е водоплътна, изгребните ями по дефиниция са рискови съоръжения, особено когато се намират в близост до подземни води и зони за защита. Липсата на връзка с модерна канализационна система и пречиствателна станция в такъв чувствителен район е направо скандална.
Това е екологична бомба със закъснител, която може да доведе до сериозно замърсяване на подземните води. Защо не е предвидена адекватна система за отпадъчни води, съответстваща на мащаба и лукса на резиденцията, и на деликатността на околната среда?
Експресни разрешителни и двоен стандарт: Институциите си затварят очите?
Към всички тези притеснителни факти се добавя и нов, още по-скандален аспект: необяснимата бързина, с която институциите дават „зелена светлина“ на проекта. Уведомлението за инвестиционното предложение е внесено на 02.02.2024 г., а Басейнова дирекция дава становище на 27.02.2024 г. Само пет дни по-късно, на 06.03.2024 г., РИОСВ – Благоевград изпраща писмо, с което на практика дава ход на проекта, без да изисква процедура по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
Този изумителен темп е напълно нетипичен за българската администрация, която обикновено бави разрешителните с месеци, а понякога и години. Докато обикновените граждани и малкият бизнес чакат търпеливо, случаят „Банова/Плевнелиев“ е пример за несъразмерно бързо и привилегировано обслужване. Това засилва подозренията за двоен стандарт и натиск върху институциите.
Още по-притеснително е, че РИОСВ твърди, че инвестиционното предложение „не подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), както и на преценяване на необходимостта от ОВОС“. Това е изумително, предвид мащаба на проекта, дължината на тръбопровода (2.6 км), преминаването му през питейни и защитени водни зони, както и използването на изгребни ями. Твърдението, че няма да има отрицателно въздействие върху защитени зони от Натура 2000, защото най-близката е на „около 3000 м“, изглежда твърде повърхностно и подценява кумулативния ефект и потенциалното замърсяване на подземните води.
В писмото на РИОСВ се разкрива и че за втората сграда в имота се провежда процедура за изменение на предназначението ѝ в „къща за гости“. Това повдига въпроси дали тази „къща за гости“ е реален бизнес проект или просто удобен юридически похват за да се оправдае изграждането на басейн с минерална вода в частна резиденция?
Привилегии и институционална слепота? Защо те могат, а ние не?
Цялата тази сага повдига един фундаментален въпрос, който отеква силно сред обикновените български граждани: Защо определени „богопомазани“ хора могат да ползват изключителна държавна собственост като минералната вода за лични басейни в градините си, докато хиляди български семейства нямат достъп до качествена питейна вода, чакат с месеци за разрешителни за елементарни неща или пък са принудени да спазват строги екологични норми?
Тази ситуация повдига въпроси за ролята най- вече и на отговорните институции. Как е възможно да се даде „зелена светлина“ за подобен проект, който засяга изключителна държавна собственост, преминава през питейни зони и разчита на остаряла система за отпадъчни води? Дали бившата синоптичка и бившият президент се ползват с привилегии, които са недостъпни за обикновените граждани?
Ако подобно инвестиционно предложение беше внесено от обикновен гражданин, би ли получило толкова експресни разрешителни? Би ли било освободено от пълна ОВОС? Или би се сблъскало с безкрайни административни пречки и изисквания? Случаят с Плевнелиев и Банова е ярък пример за двоен стандарт, който подкопава доверието в институциите и показва, че „едни са по-равни от други“ в България.
Това е не просто скандал, а огледало на дълбоко вкоренени проблеми с корупцията и привилегиите в страната ни.
Be the first to leave a review.
