Югозападен поглед: Мървашко
-
- декември 1, 2016
Атанас ПАНЧЕЛИЕВ
Мървашко е почти забравено днес географско име на обширна територия в Югозападна България край българо-гръцката граница, като земи от нея спадат и в северните части на Гърция.В тази популярна през 18-ти и 19-ти век област влизат българските планини Среден и Южен Пирин, Славянка (Алиботуш) и Стъргач, а от гръцките – Черна гора, Шарлия (Вронду), Сенгельова, Сминица (Меникион) и Щудер с десетките многолюдни в миналото български селища в околностите им.
Най-известни мървашки села в българска територия (всички в Благоевградска област) са Тетово, Гайтаниново, Ловча, Парил, Пирин, Лехово. Горно Спанчево, Лъки, Либяхово (Илинден), Бельово, Голешово, Петрово и др., а в гръцка – Горно Броди, Долно Броди, Старчища, Търлис, Каракьой, Кърчово. Крушово и др.
От къде носи името си областта Мървашко? През 17- 18-и и началото на 19-ти век по тези земи е била силно развита железодобивната промишленост.
Рудата (магнетит),използвана за добиване на желязо е била промивана от речните наноси и е продукт от изветрянето на гранита в споменатите планини. След прочистването и тя се подлага на металургична обработка в специално направени пещи, наречени ‘’пехци”. На дървени въглища желязната руда се разтопява и събира на дъното в специална вдлъбнати на. Полученото желязо, наречено ‘’неков”, се разсича на две половини докато е горещо и се откарва след това в самоковите, където след механична обработка го превръщат в железни пръти. Част от тях се изкупуват от търговци и продават по пазарите и панаирите на много градове в Балканския полуостров.а повечето се харчат за кузните (ковачниците) в доста села около споменатите планини за изработка на най-различни железни изделия; подкови (петали), гвоздеи, клинци за подкови, мотики, лопати, тесли, брадви, палешници, ножове, сърпове, кантари, сатъри и др. Те намират отличен пазар из всички части на обширната Османска империя. Пехците и самоковите са разположени край планинските рекички за използване силата на водния пад.
Името Мървашко произлиза от думата ‘’мърва”. Местното население нарича праха, остатъка от дървени въглища, мърва. С името ‘’мърваци” наричали първоначално въглищарите поради това, че ходели постоянно изцапани с въглищен прах /мърва/.По-късно наричали мърваци всички хора, които са били заети в железодобивната промишленост. А още по-късно нарекли Мървашко областта, а която е била развита тази индустрия.
Примитивната железодобивна индустрия в Мървашко престанала да съществува в края на 19-ти век ,когато в Турската империя нахлуват фабрично изработени железни предмети от Западна Европа. Последният самоков в България, спрял да работи през 1916 г., е Пелтековият от Южнопиринското село Тешово. Макет от него се съхранява днес в музея по минералогия, петрография и полезни изкопаеми при Висшия минно-геоложки университет в София.
Почти през целия 20-ти век земите на Мървашко в българска територия бяха недостъпни за любителите на природата от вътрешността на България поради крайграничното им разположение. Едва след промените през 1989 г., когато рязко се промениха българо-гръцките взаимоотношения и страната ни бе приета в Европейския съюз, Мървашко стана не само достъпна, а и изключително привлекателна за туристите от цялата страна.
Значителен е туристическият потенциал не само за високопланински туризъм, а и за селски, екологичен, а напоследък и трансграничен със съседите от Гърция.
Най-впечатляваща тук е Славянка (Алиботуш) планина, която примамва с идеалната си внушително купеновидна форма и с прекрасните гледки от най- високите и върхове. Нейният първенец – Гоцев връх (2212 м.) е включен в благородното туристическо движение ‘’Покорител на 10-те планински първенци” и се посещава ежегодно от стотици туристи.
Среден и Южен Пирин като част от Мървашко примамва туристите е великолепните си широколистни и иглолистни гори, е пъстроцветните поляни и ливади, с прекрасните си кътчета за отдих и почивка. Откроява се среднопланинският климатичен курорт Попови ливади (Папазчаир) – сега село – откъдето може да се изкачи единственият тук двухилядник Ореляк (2099 м.). Напоследък хит за туристите са селата Делчево и Тешово с възрожденския си облик и с новосъздадената тук чудесна съвременна туристическа база за любителите на планинския и селски туризъм.
Ще изпитате голямо удоволствие ако поскитате и из крайграничната невисока Стъргач планина.
Отскоро в долинното разширение между Славянка. Южен Пирин и Стъргач,там където тече малката р. Буровица – приток на р. Мътница – се оформиха две близки една до друга интересни своеобразни туристически дестинации, посещавани от много туристи от вътрешността на България. Това са Еко зона ‘’Белите скали” с рибарник и екоселище ‘’Омая”, разположени в землището на с. Гайтаниново.
Напоследък все повече туристи от България и Гърция опознават природните красоти на някогашната област Мървашко. Оживяват пътеките, по които в далечното минало са минавали върволици от самарен добитък, натоварени от мърваците с руда, въглища, железни пръти и железни изделия за пазарите и панаирите ,а сега за взаимно опознаване както на природата, така й на бита и всекидневието на двата съседни народа.
Be the first to leave a review.
