Инж. Емил Костадинов: Относно субсидиите – глас народен, глас Божи?

инж. Емил КОСТАДИНОВ

Относно субсидиите – глас народен, глас Божи?

Считам обаче, че се зала­га проблем с алармени раз­мери и днес е необходимо много мислене и говорене! Подобна мисия и позиция днес изглеждат песимистич­но обречени и са очевидно непопулярни.

А в същото време е ог­ромно изкушението пред по­литиците да говорят и дейст­ват популистки, да правят предложения, които ще бъ­дат възприети с лекота.

Не виня и не съдя граж­даните, които по различни причини, но и водени от усещането си за кризата, за трудностите с които днес се срещат, поставят понякога с особена острота въпроса за субсидиите на политически­те партии, за тяхното нама­ляване и дори премахване.

Те, хората не са длъжни да знаят, не са длъжни да имат вярна преценка за цената и за последствията от подоб­ни решения.

Виня определено тези го­ворители по въпроса, които непременно знаят за какво става дума, организираха продължителна медийна кампания в една телевизия и в крайна сметка въоръжи­ха Бойко Борисов с основа­ния да проведе такъв про­цес.

Все пак, независимо от личното си мнение, ще по­твърдя че и в този случай „Размерът има значение”, но само толкова!

Още в първите мониторин­гови доклади, даже от пред­присъединителния период (преди почти четвърт век), една от препоръките е в За­кона за политическите пар­тии да се създадат норми за антикорупционни практики. Една от тези препоръки е да се осигури държавна субси­дия за политическите пар­тии, за да не зависят те от олигархични кръгове, за да не изпадат под влиянието на други икономически и прес­тъпни зависимости!

Партийният плурализъм е в основата на правовата държава. Неговото ограни­чаване е посегателство към фундамента на правовата и демократична държава!

Всяко намаление на дър­жавната субсидия, всяко действие ограничаващо, препятстващо нормалната текуща дейност на полити­ческите партии, ще тласне тези партии в ръцете на оли­гархията, на капитала.

Вън от съмнение това е намерението? Да поставим партиите в пряка зависи­мост от олигархията? Все пак правя уговорката, че според мен има поне две партии (ГЕРБ и ДПС), които могат да оцелеят дори два мандата без субсидии!

Категорично твърдя, че

РЕДУЦИРАНЕТО НА ДЪРЖАВ­НАТА СУБСИДИЯ ЩЕ УВЕЛИЧИ ЦЕНАТА НА ИЗДРЪЖКАТА НА ПАРТИИТЕ, КОЯТО ПЛАЩА ОБЩЕСТВОТО.

По два начина. Веднъж поради изкушението да бъ­дат получавани непублич­ни средства, в по-големи размери, и втори път пора­ди създаването на зависи­мости от „дарителите”.

Намаляването на държав­ната субсидия ще направи партиите още по-уязвими към попълзновенията на икономическите и финансо­ви лобита.

На пръв поглед изглежда, че идеята за намаляване на държавното финансиране на политическите партии и коалиции отговаря на на­строенията на обществото, но подобно решение е неа­декватно и не води в посо­ка на истинските очаквания на хората, Те искат яснота, прозрачност и отчетност на този процес. Хората насто­яват да се сложи край на тъмните сделки между пар­тиите и бизнеса, на така на­реченото задкулисие, което в крайна сметка принизява и извращава политическия живот и демократичния про­цес като цяло.

Нали искаме финансира­нето на партиите да бъде явно, прозрачно, разумно и подлежащо на непрекъснат и строг контрол.

Годишните Финансови От­чети на партиите, всички детайли в тях са публично достояние. Защото работят с публични средства.

Сметната палата извърш­ва непрекъснати проверки на финансовата дейност на партиите.

Категоричен привърженик съм на този начин на финан­сиране на политическите партии!

*В много демокрации дър­жавното финансиране на партиите обикновено започ­ва след крупни скандали, свързани с политическа ко­рупция или разкриване на подмолно финансиране.

Първи го въвеждат Коста Рика и Уругвай през 1954г. Впоследствие то става факт във всички утвърдени демо­крации, с изключение на Ин­дия и Швейцария – Герма­ния (1959 г.), Швеция (1965 г.), Финландия (1967 г.), Из­раел (1969 г.), Австрия (1984 г.), Франция (1986 г.) и т. н.

За да си представим по-на­гледно, ще посоча данни за партиите в Германия, къ­дето държавната субсидия покрива по-малко от 30% от техните разходи. През 2011г. ХДП получава 44,6млн. евро, ГСДП – 42,40млн. евро, ХСС – 10,40млн.евро, Зелената партия – 13,80млн. евро. Близо 30 партии, прескочи­ли 0,5% от гласовете полу­чават малко повече от 5% от държавната субсидия. Едни популярни сценаристи оби­чат да дават пример именно с Германия, но по начин мно­го деформиран и отдалечен от реалността.

В периода 1991 – 2009г. партиите в Германия са хар­чили средногодишно между 7 и 10 евро на глава от на­селението, имащо право на глас. Това ги поставя някъде по средата на една класация на 18 демокрации.

За сравнение в Австрия, Израел, Япония, Мексико, партиите изразходват два-три пъти повече пари на гла­ва от населението

А примерно в Канада, Да­ния, Холандия, партиите осъ­ществяват своята дейност с 25-50% от равнищата в Гер­мания.

*Като цяло в демокрации­те държавното финансиране на партиите се възприема положително като един от ключовите фактори в бор­бата срещу политическата корупция. То има и своте опоненти. Те изтъкват, че то вкаменява партийната сис­тема и блокира демократич­ния процес. Лишава от въз­можност нови политически формации да бъдат създа­вани и развивани.

НЕСЪСТОЯТЕЛНИ СА ВНУШЕНИ­ЯТА, ЧЕ ДЪРЖАВНАТА СУБСИ­ДИЯ ЗАМРАЗЯВА, МУМИФИЦИ­РА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА.

Това е трудно защитима теза! Та нали чарът на демо­крацията е в това, че всеки има възможност да се сдру­жава, да твори платформи, да създава кадри, да зара­зява околните със своите идеи, да предлага политики в името на общото благо.

По правилата на играта!

При приемането преди време на ЗПП практически бе осъществено широко об­съждане и анализ.

Бе възприет подход макси­мално да бъдат ограничени възможноститет за даре­ния от физически лица (до 10 000лв.) и да не се допус­кат дарения от юридически лица.

Докато в редица страни (в ЕС и извън ЕС), подобни възможности се простират в диапазона от 200 Средни работни заплати за юриди­ческте лица до 100 Средни работни ззаплати за физи­ческите лица. За условията на България това би озна­чавало от 140000лв. за ЮЛ до 70000лв. за ФЛ. Тези практики не са неизвестни на споменатите сценаристи, убеден съм!

Не може да се говори за единна или преобладаваща практика или формула за определяне размера на суб­сидиите в другите страни.

Има примери на фавори­зиране на парламентарно представените партии, в сравнение с тези, които не са влезли в Парламента, но са преодолели определена бариера. (най-често 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори).

Но достатъчно широко е представен и варианта, при който и едните и другите по­лучават по равно за всеки действителен глас.

Има формули, които освен резултатите на парламен­тарни избори, отчитат и тези от местни избори за кметове и общински съветници.

*Защо например избягва­ме естествения въпрос, с какви средства се финан­сират проявите на редица параполитически и с пре­тенции за обществен харак­тер структури, включително свързани с някои органи­зирани протести от послед­ните години, включително немалка част от т. нар. НПО?

Очевидно е, че не става дума за публични средства!

Но това не означава, че тази сметка не я плащаме всички ние гражданите! Това са вън от съмнение сред­ства отнети от гражданите! Но същите тези граждани, а и компетентните институции нямат достъп за контрол на придобиването и разходва­нето на тези средства.

17.11.2016 г.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене