Вечер на поезията в Гърмен
- ноември 23, 2016
Една красива вечер събра ценители на поезията от Гърмен и Гоце Делчев. По покана на главния библиотекар на читалището в Гърмен – Бойка Пашкулева тук гостува поетесата Гълъбина Митева – известна сред почитателите си като Раненият ангел на българската поезия.
В Гърмен често се провеждат литературни вечери на които гостуват известни български автори, макар че селото е по-известно с протестите срещу незаконно заселилите се роми в близкия квартал.
“При нас се случват и хубави неща”, коментираха местни хора, дошли да чуят красивите стихове на Гълъбина Митева.
Ето едно от тях:
НЕ МИНАВАЙ ПО МЕН! АЗ СЪМ ТЪЖНА ПЪТЕКА…
Дето ничии стъпки не чака.
И случайна сълза… Във очите на всеки,
който… нито веднъж не е плакал.
Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято,
не опазило юлското слънце…
И накуцвам към залеза – с трънче в петата…
А денят… се смалява. До зрънце!
Не разпитвай за мен! Аз съм Изгрева мокър.
На разсъмване – пия росата.
А човешките думи – порязват до кокал
на събуждането тишината.
Не пътувай към мен! Бях за някого бездна,
от която… излизане няма!
Аз съм тясна пътека, която изчезва,
ако не е… Пътека за Двама.
Не посягай към мен! Аз съм билка горчива,
дето всеки не може да пие…
Беззащитно – добра… И невинно – красива…
А в листата – отрова се крие.
Не посягай! Аз мога да бъда огнище…
Но и болка! Която изгаря…
За Поета – поема… Която сам пише.
За осъден – последна цигара…
Аз съм къща, в която Небето нощува.
И в която осъмва Зората.
И пчела неуморна, която целува
ароматния сън на цветята.
Аз съм грях за монаха в пустиня беззвездна…
Аз съм… най-разноликата драма!
За глупака – енигма. За слабия – бездна!
От която… излизане няма.
Не пътувай към мен! Аз така си живея –
като всяка Висока Пътека…
И самотно сред камъните се белея…
Но – не мога да бъда за всеки!
Не минавай по мен! Аз съм стръмна пътека…
И в Земята дъждовно се стичам.
И съм тежка сълза. Във очите на всеки,
който… никога не е обичал.
ГЪЛЪБИНА МИТЕВА
