„Неудобните“ Епизод IX: Деленето на граждани и селяни
-
- ноември 16, 2016
Веселин Стаменов: – Редно е да коментираме един голям проблем – за мостовете между града, селата, заради това кой от кой е по-голям гражданин. Това е титла. Това е от времето, в което се деляхме на раси, в Индия на касти, така и ние в България ние се делим на селяни и граждани! Когато те обиждат с думи от рода на педераст, боклук се счита за нещо нормално, част от живота, но когато те нарекат селянин идва един голям проблем..
Мариета Димитрова: – Имам много приятели от Гоцеделчевския край, които никога не са казвали нищо по-различно от това, че са от „ГРАДА“. Повечето са от околните села, но всички са от „ГРАДА“. А всъщност за мен селянинът представлява човек, който живее на село и няма нищо лошо в това. Това са трудови хора, които с труд изкарват целия си живот. Има огромна разлика между селянин и селяндур.
В. С.: – Българския език е богат език. За повечето думата „селянин“ е синоним на простак, на глупак. Ако ме наречеш глупак би ме обидило повече, отколкото селянин. Аз умишлено, макар че живея в град, умишлено си купих къща на село и живея там, защото аз разбрах истината, че като живееш на село ти се връщаш в едни по-хубави времена – няма завист, хората са по-добронамерени към теб. Няма я тази злоба. Тук искам да поздравя всички жители на Добринище, Банско, Разлог, които парадират със своят произход, които превърнаха диалекта си в мода. Това е запазена марка. Докато ние в големите градове трябва винаги да изкривяваме това нещо.
М. Д.: – Това е хубаво – да се държиш естествено. Знаем, че в София се напълни с хора от всички краища на България и всички парадират, че са столичани. А всяка събота и неделя се прибират по родните места. Аз също съм израснала на село.
В. С.: – Моите родители са от село, но съм роден в Гоце Делчев и съм израснал там. Мама е от село, тати е от село, и като пишем съчинение „Как прекарах лято
то“, ние пишем „При баба на село“. Аз съм държал сметка на нашите защо ние нямаме баба на село. Отидох при учителката си и и казах, че не мога да го напиша – аз бях при баба, ама не на село.
М. Д.: – Стана обида да си селянин, а не би трябвало да е така. Всеки трябва да уважава произхода си. Трябва да уважава родителите си, баба си и дядо си. Българските села са запазили онзи дух, за когото спомена – хората са много по-добри и единни. Това е място, на което с радост се завръщаме. В един момент обаче в центъра на града ние се обиждаме, когато ни нарекат селяни.
В. С.: – Това е много странно. Това е отвратително. Толкова много хубави неща можем да правим взаимно, да мисли малко по-градивно, а ние се самоунищожаваме като се делим. На запад хората умират да бъдат на село, докато ние унищожаваме това, заради комплексите на някой си.
М. Д.: – Ние се срамуваме от това, а точно от това трябва да ни е срам (смее се).
Методи Байрактарски: – Няма нищо по-хубаво от това сутрин да те събуди кукуригане на петел.
В. С.: – Аз не вярвах, че ще дойде време, когато храните, които се правят на село вече са лукс. Ние сме израснали с това нещо. Нека направим живота си малко по-лесен. Целта е отрезвяване – малко повече мисъл, емоциите малко по-настрани.
М. Д.: – Защо ние тримата не се обиждаме от това?
В. С.: – Защото „краставите магарета се надушваме“ (смее се). Точно това искам да покажа на хората – ние нямаме такива проблеми между нас. Когато заговорим за това нещо да запалим искрица у някой и тези проблеми лека по лека да се изчистят. Този, който вярва, че селянията е лошо нещо, го каня да дойде в едно неврокопско село и да види какво отрича. Сигурен съм, че и най – голямото говедо ще се отрече от това, което мисли.
Be the first to leave a review.
