„Неудобните“ Епизод IX: Деленето на граждани и селяни

Веселин Стаменов: – Редно е да коментираме един го­лям проблем – за мостовете между града, селата, заради това кой от кой е по-голям гражда­нин. Това е титла. Това е от времето, в което се делях­ме на раси, в Ин­дия на касти, така и ние в България ние се делим на селяни и гражда­ни! Когато те обиждат с думи от рода на педераст, боклук се счита за нещо нормално, част от живота, но когато те нарекат селянин идва един голям проблем..

Мариета Димитрова: – Имам много приятели от Гоцеделчевския край, които никога не са казвали нищо по-различно от това, че са от „ГРАДА“. Повечето са от околните села, но всички са от „ГРАДА“. А всъщност за мен селянинът предста­влява човек, който живее на село и няма нищо лошо в това. Това са трудови хора, които с труд изкарват целия си живот. Има огромна раз­лика между селянин и селян­дур.

В. С.: – Българския език е богат език. За повечето ду­мата „селянин“ е синоним на простак, на глупак. Ако ме наречеш глупак би ме оби­дило повече, отколкото селя­нин. Аз умишлено, макар че живея в град, умишлено си купих къща на село и живея там, защото аз разбрах исти­ната, че като живееш на село ти се връщаш в едни по-ху­бави времена – няма завист, хората са по-добронамерени към теб. Няма я тази злоба. Тук искам да поздравя всич­ки жители на Добринище, Банско, Разлог, които пара­дират със своят произход, които превърнаха диалекта си в мода. Това е запазена марка. Докато ние в голе­мите градове трябва винаги да изкривяваме това нещо.

М. Д.: – Това е хубаво – да се дър­жиш естест­вено. Знаем, че в София се напълни с хора от всич­ки краища на България и всички пара­дират, че са столичани. А всяка събота и неделя се прибират по родните мес­та. Аз също съм израсна­ла на село.

В. С.: – Моите родители са от село, но съм роден в Гоце Делчев и съм израснал там. Мама е от село, тати е от село, и като пишем съчи­нение „Как прекарах лято­

 то“, ние пишем „При баба на село“. Аз съм държал смет­ка на нашите защо ние ня­маме баба на село. Отидох при учителката си и и казах, че не мога да го напиша – аз бях при баба, ама не на село.

М. Д.: – Стана обида да си селянин, а не би тряб­вало да е така. Всеки трябва да ува­жава про­изхо­да си. Трябва да ува­жава ро­дителите си, баба си и дядо си. Български­те села са запазили онзи дух, за когото спомена – хората са много по-добри и единни. Това е място, на кое­то с радост се завръщаме. В един момент обаче в центъ­ра на града ние се обиждаме, когато ни нарекат селяни.

В. С.: – Това е много стран­но. Това е отвратително. Толкова много хубави неща можем да правим взаимно, да мисли малко по-градив­но, а ние се самоунищожава­ме като се делим. На запад хората умират да бъдат на село, докато ние унищожава­ме това, заради комплексите на някой си.

М. Д.: – Ние се срамуваме от това, а точно от това тряб­ва да ни е срам (смее се).

Методи Байрактарски: – Няма нищо по-хубаво от това сутрин да те събуди кукури­гане на петел.

В. С.: – Аз не вярвах, че ще дойде време, когато храните, които се правят на село вече са лукс. Ние сме израснали с това нещо. Нека направим живота си малко по-лесен. Целта е отрезвяване – малко повече мисъл, емоциите мал­ко по-настрани.

М. Д.: – Защо ние тримата не се обиждаме от това?

В. С.: – Защото „крастави­те магарета се надушваме“ (смее се). Точно това искам да покажа на хората – ние нямаме такива проблеми между нас. Когато загово­рим за това нещо да запа­лим искрица у някой и тези проблеми лека по лека да се изчистят. Този, който вярва, че селянията е лошо нещо, го каня да дой­де в едно невро­копско село и да види какво отри­ча. Си­гурен съм, че и най – голямото говедо ще се отрече от това, което мисли.