Боян Петров: Трафикът трябва да бъде изнесен извън Кресненското дефиле
-
- ноември 1, 2016
Босилена МЕЛТЕВА
Алпинистът Боян Петров пострада тежко при автомобилна катастрофа в Кресненското дефиле, докато правеше обследване на района във връзка с екологичните проблеми заради преминаващото автомобилно движение. В момента той се възстановява от травмите, които не му позволяват да тренира пълноценно. В същото време той продължава да е ангажиран като зоолог с въпросите на опазването на околната среда.
– Катастрофата в Кресненското дефиле промени ли ви по някакъв начин?
– Да, станах още по-убеден, че трафикът трябва да бъде напълно изнесен от дефилето. Този път е убиец – на хора и на животни и статистиката показва, че смъртността за хората се увеличава с всяка изминала година. В момента на дневен ред се предлага вариант, при който движението в едната посока ще се изведе по ниските склонове на Пирин, т.нар „източна алтернатива“, а в другата посока колите ще преминават по „изправения“ настоящ път. За мен и много колеги биолози от БАН този вариант трябва да се разглежда само като първи етап за трайното решение на проблема. Пътят трябва да бъде прокаран изцяло извън дефилето в обхвата на „източната алтернатива“. Това е най-добрият вариант за всички, дори за строителите, които всъщност ще спечелят най-много.
– Какво правехте с Андрей Ковачев, когато бяхте ударени?
– Бяхме в командировка за локализиране на местата, на които трябва да се изградят съоръжения за намаляване на въздействията върху дивата фауна. Досега в пролома са установени над 3200 вида животни, а при пълно проучване общият им брой вероятно ще нарасне на около 4500 вида. Концентрацията на видове на един квадратен километър площ в Кресненския пролом е толкова висока, че много държави нямат толкова видове на цялата им площ.
Така например, в Англия са регистрирани 58 вида пеперуди и 18 вида прилепи. В дефилето само досега сме установили 122 вида пеперуди и 21 вида прилепи. През 2003 г. направихме мащабно проучване за смъртността на животни, жертви на съществуващия път. Установихме, че за шест месеца в резултат на трафика по пътя загиват най-малко 375 земноводни, 1822 влечуги, 215 птици, 759 бозайника и десетки хиляди безгръбначни животи. Според направената оценка, това обаче са само минималните бройки за жертвите по този път. Реалното число вероятно е не по-малко от 9000 гръбначни животни за шест месеца. Това е много далеч от публикуваните наскоро данни в някои зависими медии, че на пътя годишно загиват само „42 горски мишки“.
Обобщените данни за 2003 г. показаха, че на един километър дължина на пътя загиват средно по 198 гръбначни животни. Според изследване, поръчано от пътната агенция, през 2013 г., на един километър от пътя са загинали едва 13 животни. Това за нас означава, че или популациите на повечето видове са силно намалели или преброителите от наетата фирма не са ефективни в наблюденията си. Опитите пътят да се „изправи“ ще го направи още по-привлекателен за рисковите шофьори, които ще се вживеят като състезатели и броят на жертвите ще нарасне още повече. Рискуваме „евтиното“ решение да ни излезе скъпо. Категоричен съм, че пътят през дефилето трябва да остане за ползване само от местните хора, от рафтъри, рибари, туристи и изследователи. Трафикът трябва да се изнесе изцяло извън границите на тази изключително биологично богата територия.
– Основният мотив срещу подобен проект е, че няма да има финансови средства за реализирането на проекта.
– Проблемът в момента наистина е откъде ще дойдат парите за реализация на пълното изнасяне на трафика. Проектът за нас е не само транспортен, но и екологичен. Зеленото строителство винаги е по-скъпо от традиционното, но ако в следващите десетилетия сметнем броя на спасените защитени видове животни, местообитания и хора, то високата цена ще се изплати многократно.
Правителството трябва да се пребори и намери допълнително финансиране. Ако е необходимо, еколози и учени ще помагаме с каквото трябва, но само ако вървим в тази посока. Не трябва да си мисли, че в Европейската комисия не знаят за екологичния казус в дефилето. Продължаването на опитите да се заобиколи проблема с предлагането на привидно „безопасни“ алтернативи е възможно да доведе до ново забавяне. Гарантирам, че никоя от обществените организации не иска България да изгубим пари по еврофондовете или да саботираме процеса.
Напротив – еколозите, работещи по проблема в момента са коректен партньор на Министерството на околната среда в търсене на трайно решение, което да работи за всички. Всички са наясно, че при пълно построяване на „източната алтернатива“ ще бъдат изсечени много дървета. Като компенсация обаче, в съседни територии ще бъдат залесени поне четири пъти повече площи със същите видове. Според предварителните изследвания, фауната по протежение на планираното източно трасе е в пъти по-бедна и малобройна, с сравнение с високото разнообразие около река Струма, където минава сегашния път. В момента е възможно да няма средства, затова казвам, че предложеният от АПИ вариант трябва да се приема като първи етап. Може второто платно да се изгради и няколко години по-късно, но това ще е отговорното екологично решение на проблема за още поне 60 години напред.
– Казвате, че има разбиране в МОСВ, а катастрофата стана дни преди да направите първото си планинско изкачване с министър Василева. Какво включва това партньорство?
– От години, повечето екологичните организации възприемат МОСВ като противник, с който трябва да се борят. В крайна сметка с МОСВ плуваме в една лодка и защитаваме едни и същи интереси. Това не са интересите на неправителствения сектор, а са екологичните проблеми на България. Все повече хора работещи в НПО-тата и в министерството, се убеждават, че конфронтацията между партньори в битката ни за чиста околна среда и запазено биологично разнообразие е
ВРЕДНА И НЕПРОДУКТИВНА.
Като участник в много проекти и от двете страни на този фронт, ясно осъзнах, че ако заинтересованите страни си говорят и има слушаемост, може да се постигат бързи резултати в полза на природата и обществения интерес. С изкачването на върхове искам да сплотя всички еко-експерти и техните поддръжници в общата ни борба срещу хищническите инвеститорски интереси. С опита си искам да покажа на повече хора, че националните и природните паркове в България са безценен източник на чист въздух, сини реки, зелени гори и богата дива природа.
– А какви са най-наболелите проблеми на паркове?
– В момента най-големият проблем е в актуализацията на плановете за управление на националните и природните ни паркове. Някои от разработваните в момента планове се правят от една и съща фирма, която по много сходен начин проявява видима зависимост и съвсем съзнателно отслабва режимите за защита. Така например в проекто-плана за парк „Пирин“ вече липсва изричната забрана за ново строителство. Това означава, че отново няма да се отчита кумулативният ефект от строежа на малки на пръв поглед сгради и съоръжения. От друга страна ще може да се строи и в повече зони на парка (досега беше само в Зоната на сгради и съоръжения), което допълнително ще се катализира от приемането на нови ПУП-ове в общини като Банско и Разлог.
Ясно е, че това означава, че ако се сложи един стълб, после до него лесно ще се разреши да се построи малък трафопост, после пазачно помещение, малка къщичка, хижа, комплекс и т.н. Авторите на плана съзнателно отварят вратата за ново строителство в Пирин. За да е по-пълно „ползването“ на парка, новият план предвижда разработването на планове за управление на стопанския добив на дървесния ресурс в парка. В проекта на актуализирания план за природния парк „Витоша“ пък е налице пълна подмяна на досегашната философия за управление на парка.
Необявяването на защитената зона „Рила-буфер“ е друг пример, който лишава няколко вида от срещащите се в национален парк „Рила“ защитени животни от необходимия за тяхното съществуване и миграции буфер от жизнено пространство. Така ареалът на техните популации се ограничава, а липсата на защитен статус отваря вратите за нови строителства във важни за тях територии около националния парк. Общото мнение на десетки хора, експерти и приятели в средите, в които работя, е че приемането на новите планове трябва да стане едва след като в тях се появят убедителни гаранции, че е защитен не инвеститорския, а обществения, национален интерес.
– Наближава зимният сезон и вероятно отново ще започне напрежение по оста Банско – София. Има ли рационални решения по този случай?
– Актуализацията на плана за управление на национален парк „Пирин“ за мен е видимо повлияно от частни интереси. Според мен в следващите 10 години (колкото е валидността на плана за управление) е допустимо уплътняване и модернизиране на съоръженията в съществуващите ски зони. За всички е ясно, че строежът на втори лифт над Банско ще увеличи натиска върху пистите под Тодорка и неминуемо ще повдигне въпроса за разширението на ски зоната. Липсата на забрани за ново строителство услужливо отваря врата за решаването на този проблем и е въпрос на време инвеститорите да се развихрят смело. Има големи интереси към зоната над Добринище и към Кулиното над Разлог. Не съм специалист по туризъм, но всички тези курорти сякаш страдат от липсата на фантазия за развитието на алтернативни форми за привличане на туристи.
Всички в района са се фокусирали върху ските като най-мощния източник на приходи. Сметките в някои райони на България вече показват, че разнообразяването на приходите може да става и без да строиш нови съоръжения. Достатъчно е да се инвестира в запазване на естествеността и опазването на съществуващите ресурси – реки, гори, фауна, флора и местни традиции.
– Кога отново ще можем да говорим за възстановения алпинист Боян Петров?
– В момента съм доста ограничен и обездвижен. Предстои ми втора операция и дълго възстановяване. Прогнозите са благоприятни, но никой не казва колко точно време ще отнеме връщането на предишната ми физическа форма. Аз имам смели планове и не съм спрял да правя упражнения, с които доколкото мога да поддържам мускулатурата си.
Докато съм в „почивка“ се ангажирах с други, по мисловни задачи. В момента например пиша книга за изкачванията си по високите върхове и пътя, по който се стига до тях. В последните дни обаче се концентрирах над един проблем свързан с достъпа до някои от катерачните обекти в България. Според Закона за защитените територии, достъпът на алпинистите до алпийски маршрути, разположени в резерватите, е възможен само по „маркирани пътеки“. В закона и правилниците за управление липсва понятието „вертикална маркирана пътека“, което на практика означава забрана за катерене по съществуващите от години маршрути по скалите. За да ни разрешат да се катерим е необходимо категоризираните маршрути да се изкатерят с GPS уред в раницата, след което да се опишат и предложат за утвърждаване от министъра на околната среда.
Проблемът обаче, е че признаването на нашите турове като маркирани пътеки ще отвори врата за признаването и на пътеки предложени от други съсловия като колоездачи, фотографи, скиори и т.н. Предстои обсъждане на различни предложения и варианти, така че да можем при определени условия да тренираме и катерим без да вредим на фауната и флората. Голяма част от новото поколение катерачи ясно съзнава, че дивите животни имат също толкова права колкото и ние. Следователно трябва да намерим работещ компромис, който да гарантира тяхното опазване и даде възможност да поддържаме и развиваме нашите способности по скалите и големите стени у нас.
Интересно, но и в този казус отново се опира до хибридната ми същност като алпинист и природозащитник. И двете занимания ме хранят като човешко същество, така че съм изправен пред трудни решения.
Be the first to leave a review.
