За първи път на бял свят! Мръсните тайни на благоевградската мафия!
-
- октомври 31, 2016
Тодор ТОДОРОВ
Вече близо 20 години за представители и наследници на митичните братя Илиеви и бившите ВИС и ВИС-2 в Благоевградска област се спрягаха местните тартори Васил Горчев-Кьоравия, Георги Тодоров-Гурвата, Радослав Балев, Николай Механджийски и накрая Ангел Димитров-Чората.
По данни на МВР тази групировка, по-известна с легалното си име „Бизнес интернешънъл”, в продължение на едно десетилетие трупа пари от всички разновидности на мафиотския бизнес – рекет, отвличания срещу откуп, трафик на дрога, оръжие, проститутки и крадени коли, измами с недвижими имоти, пране на пари и т. н. Днес всички тези „лица” са покойници, но единствен Гурвата си отиде от този свят по „мирен път” и с две условни присъди зад гърба си. Докато останалите се споминаха кой от куршум, кой от бомба, кой от полицейски юмруци, но… със свидетелства за чисто съдебно минало.
Братя Васил и Георги Илиеви бяха разстреляни. Кьоравия-също. Разложеното тяло на Радослав Балев беше открито преди 7 години и половина, след като изчезна в пропаст в Македония. Механджийски бе взривен с половин кило тротил, а Чората беше усмъртен, волно или неволно, при акция „Респект”. Единствено Георги Тодоров-Гурвата почина от естествена смърт, която само Бог знае доколко е естествена.
Васил Горчев-Кьоравия и хората му бяха се превърнали в нещо като местната атракция на Благоевград и всеки ден можеха да бъдат видени как се припичат пред х-л „Ален Мак” в Благоевград. Явното присъствие на бизнесмените говореше, че те не се чувстват застрашени.
Тези навици са били известни и на изпълнителя на мократа поръчка, който ликвидира Горчев. За Кьоравия се носят легенди, една от които е, че той дърпа конците в подземния свят и има височайши покровители, в това число и в МВР. Преди да бъде убит обаче, съдебното му досие бе кристално чисто.
Васил Горчев Върбанов е роден през 1959 г. в кюстендилското село Драговищица. Постоянният му адрес е на ул. „Струма” №24 в Перник.
Прякора си получава, след като, по думи на неговия баща, се скарва с приятели, с които хазарт и те го заливат с киселина.
Горчев има две изтърпени присъди в началото на 80-те години заради две бягства от казармата. През 1984 г. той е осъден от Военен съд да лежи 6 г. в ареста, а след това за повторно бягство от дисципа му лепват още 1 година.
В разцвета на мутрите, в началото на 90-те години, той гравитира около силовата групировка ВИС-2. Тогава той е замесен в първия рекет, след като е изнудван собственикът на благоевградското заведение „Горска поляна”. По този случай той е осъден на 3 месеца. След това Кьоравия се намесва на страната на охранителите от „Бизнесинтернешънъл” в битката им за надмощие с гардовете от „Дорли”. При среднощен екшън пред хотел „Ален мак” е убит човек на “Дорли”. След патакламата Горчев излиза чист като момина сълза. Висящите дела срещу него били прочистени от услужливи и добре платени ченгета. Прекратено е и дело за опит за изнасилване, след като потърпевшата си е оттеглила показанията. След 1997 г. детският период на война между враждуващите силови групировки приключи. Момчетата от ВИС и СИК започнаха да легализират бизнеса си в други апетитни сфери. Васил Горчев започва да се занимава с череши. Той отговаря за този бизнес в Благоевград и е човекът на ВИС-2 за Благоевград. Негови хора пазят черешовите масиви на Българчево.
Въпреки че свързват името му с наркомафията, Горчев стоял настрана и никога не е смъркал дрога, казват негови приближени. Ченгета имали оперативни данни, че той дърпа конците, но никога не открили и прашинка доказателство в тази посока. Както и става при последното му задържане през декември 2003 г., когато бе открита нарколабораторията в Разлог. Кьоравия и свитата му са изкарани от вечеря в Зимната градина на „Ален мак” и заведени в ареста, но после набързо са освободени. По случая са обвинени химикът Силви Петров и Пламен Илиев-Джудиста. Кьоравия отново остава сух.
Справка в регистъра на АПИС доказва, че той бил свързан с дясната ръка на „ВАИ холдинг” Николай Цветин и финансисти от Първа частна банка.
Васил Горчев става притежател на разложката фирма „Кора” АД за няколко месеца. На 10.02.2003 г. той притежава 99% от дяловете на дружеството, чийто предмет на дейност е търговия с канцеларски материали и мебели, без столове. Останалият процент държи благоевградчанинът Аспарух Стоименов.
Първоначалните собственици на акционерното дружество са Александър Алуминов и Росица Жегова. Двамата създават „Кора” АД през 1998 г. А Александър Алуминов е приятел на втория човек във ВИС-2 Николай Цветин. През 2000 г. дружеството е притежание на софийската фирма „Рабелс” и „Ейджи трейдинг”. В „Рабелс” един от собствениците е Людмил Владимиров, служител на Първа частна банка. Кьоравия слага ръка на фирмата само за 10 месеца, най-вероятно след като тя е прехвърлена заради заем. През декември тя отново става притежание на Алуминов и Жегова.
На колко се равнява богатството на митичния Васил Горчев така и не се изяснява след приключване на разследването. Изгода от смъртта му имат немалкото хора, на които той е давал заеми. Не случайно другият му прякор е Лихваря, тъй като е публична тайна, че той припечелва пари от кредитиране. Името му даже се завъртя и като един от най-крупните участници в черното тото. Слухове свързват името му и с местни избори в Благоевград, след като се понася мълва, че е налял пари в кампанията поне на двама от възловите кандидат-кметове преди години.
Престъпният бос на Югозапада Васил Горчев-Кьоравия бе застрелян с един куршум в главата в 13,20 ч на 20 януари 2005 г. пред хотел „Ален мак” в Благоевград. Точният мерник означава, че килърът е бил снайперист. Куршумът отнесъл дясната половина на главата му и изчезнал през тила. Локва кръв, премесена с пръснат мозък, свидетелства за силата на оловото.
„Всичко стана заради мерака да прави пари и страстта да ги трупа. От дете беше такъв. Излезе от къщи с 10 стотинки, отиде в кафенето и се върне с два джоба левчета. Викам му: „Мани ги оттука, тия пари в къщата си не ща!”, а той: „Спокойно, баща, не съм ги крал, играх на клечки и ги спечелих.” Ние сме кротки хора. Ни сме го хокали, ни от дома сме го напъждали. Е, бивало е да му ударя някой шамар, ама кой баща не го прави. Веднъж му бях купил акордеон. Връщам се, няма го акордеонът. Дал го на приятел. После разбирам, че го проиграл на комар. Как да не му плесна един зад врата”, спомня си баща му бай Горчо.
„Година преди да го убият, му казах: „Василе, спри се!” Напоследък се беше отказал от комара, не пиеше, не пушеше. Не вярвам на приказките за наркобизнес и трафик на жени. Нищо от това не е доказано, пък и той ми викаше „Баща, там съм чист.” Убеден съм, че е така. Усещал съм кога ме е лъгал и кога е говорил истината. От лихварство живееше. Има един тефтер с длъжниците му. Там е убиецът. Давал е по 500 000 назаем. По нашата улица, като тръгнеш, няма да намериш човек, който да има 50 лева накуп. На бедняци не е давал, че после да си ги иска. Давал е на хора, за които знае, че също правят големи пари и ще могат да му ги върнат. И депутати има в тефтера, и хора от полицията. Дали е използвал насилие, за да си ги вземе – не мога да кажа нито „да”, нито „не”. Сигурен съм обаче, че човек не е зачернил. Не го оправдавам, но знам, че човешките закони не е нарушил. Използвал е дупките на писаните закони, за да се провира през тях.
И до него е имало хора от висшия ешелон, които са му помагали . Един ден истината ще излезе наяве, но заровените няма да излязат от земята. Не спирам да се питам имало ли е начин да се откаже, да се измъкне. Не знам… Аз с моите 120 лева пенсия не мога да разбера какво е това да си много богат, но съм убеден, че който завърти големи пари, сам превърта. Пари нямам, но живот още имам. А Васил имаше пари, но животът му свърши. Всеки ден, като минавам през портата, си говоря с некролога. Казвам му: Ето, момчето ми, татко ти се прибра у дома. Ти къде си, сине?” И като прелиствам цялата история, разбирам, че от този път, по който бе тръгнал, няма връщане. Всеки, който го е хванал, един ден ще свърши като моя Васил”, убеден е бай Горчо.
Кирил Буята бе спряган като бъдещия подземен бос на Пиринския край, определен да заеме мястото на убития вече Васил Горчев-Кьоравия. След това убийство Буята, който от години не се е мяркал в града, изведнъж зачестява с посещенията си. Благоевградчани разбрали това от множеството лимузини с охранители, движещи се като кортеж около него. Любимите места за срещи на Кирил Цветанов били крайградските заведения „Гъбката” и „Воденицата”.
Буйният Буята е нисък, слаб, с къдрава коса до раменете. Няма вид на „борец” или мутра. Роден е в софийското село Горна Малина, но тъй като родителите му са били миньори, е отраснал в миньорското селце Брежани, община Симитли.
Бил е буйно момче, с избухлив характер и се забърквал в побои и скандали. От буйствата произлиза и прякорът му. В Благоевград той нашумява в началото на 90-те години, когато охранителни банди се биеха за преразпределение на обекти. Буята по това време се афишира като човек на СИК и представлява тяхна охранителна фирма „Дорли”. През 1994 година обаче става тежък сблъсък между охранителите на „Дорли“ и „Бизнес интернешънъл”.
(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)
Be the first to leave a review.
