За първи път на бял свят! Мръсните тайни на благоевградската мафия!

Тодор ТОДОРОВ

Вече близо 20 години за представители и наследни­ци на митичните братя Или­еви и бившите ВИС и ВИС-2 в Благоевградска област се спрягаха местните тартори Васил Горчев-Кьоравия, Ге­орги Тодоров-Гурвата, Ра­дослав Балев, Николай Ме­ханджийски и накрая Ангел Димитров-Чората.

По данни на МВР тази групировка, по-известна с легалното си име „Бизнес интернешънъл”, в продъл­жение на едно десетилетие трупа пари от всички раз­новидности на мафиотския бизнес – рекет, отвличания срещу откуп, трафик на дрога, оръжие, проститут­ки и крадени коли, измами с недвижими имоти, пране на пари и т. н. Днес всички тези „лица” са покойници, но единствен Гурвата си отиде от този свят по „ми­рен път” и с две условни присъди зад гърба си. До­като останалите се споми­наха кой от куршум, кой от бомба, кой от полицейски юмруци, но… със свидетел­ства за чисто съдебно ми­нало.

Братя Васил и Георги Илиеви бяха разстреляни. Кьоравия-също. Разложе­ното тяло на Радослав Ба­лев беше открито преди 7 години и половина, след като изчезна в пропаст в Македония. Механджийски бе взривен с половин кило тротил, а Чората беше ус­мъртен, волно или неволно, при акция „Респект”. Един­ствено Георги Тодоров-Гур­вата почина от естествена смърт, която само Бог знае доколко е естествена.

Васил Горчев-Кьоравия и хората му бяха се превър­нали в нещо като местната атракция на Благоевград и всеки ден можеха да бъ­дат видени как се припичат пред х-л „Ален Мак” в Бла­гоевград. Явното присъст­вие на бизнесмените гово­реше, че те не се чувстват застрашени.

Тези навици са били из­вестни и на изпълнителя на мократа поръчка, кой­то ликвидира Горчев. За Кьоравия се носят леген­ди, една от които е, че той дърпа конците в подземния свят и има височайши по­кровители, в това число и в МВР. Преди да бъде убит обаче, съдебното му досие бе кристално чисто.

Васил Горчев Върбанов е роден през 1959 г. в кюс­тендилското село Драгови­щица. Постоянният му ад­рес е на ул. „Струма” №24 в Перник.

Прякора си получава, след като, по думи на него­вия баща, се скарва с прия­тели, с които хазарт и те го заливат с киселина.

Горчев има две изтърпе­ни присъди в началото на 80-те години заради две бягства от казармата. През 1984 г. той е осъден от Вое­нен съд да лежи 6 г. в арес­та, а след това за повторно бягство от дисципа му леп­ват още 1 година.

В разцвета на мутрите, в началото на 90-те години, той гравитира около сило­вата групировка ВИС-2. То­гава той е замесен в първия рекет, след като е изнудван собственикът на благо­евградско­то заведе­ние „Горска поляна”. По този слу­чай той е осъден на 3 месеца. След това Кьоравия се намесва на страна­та на охра­нителите от „Бизнесин­тернешъ­нъл” в бит­ката им за надмощие с гардове­те от „Дор­ли”. При средно­щен екшън пред хотел „Ален мак” е убит човек на “Дорли”. След патакламата Горчев излиза чист като момина сълза. Висящите дела сре­щу него били прочистени от услужливи и добре плате­ни ченгета. Прекратено е и дело за опит за изнасилва­не, след като потърпевшата си е оттеглила показания­та. След 1997 г. детският период на война между враждуващите силови гру­пировки приключи. Момче­тата от ВИС и СИК започна­ха да легализират бизнеса си в други апетитни сфери. Васил Горчев започва да се занимава с череши. Той отговаря за този бизнес в Благоевград и е човекът на ВИС-2 за Благоевград. Не­гови хора пазят черешови­те масиви на Българчево.

Въпреки че свързват името му с наркомафия­та, Горчев стоял настрана и никога не е смъркал дрога, каз­ват негови приближени. Ченгета има­ли оператив­ни данни, че той дърпа конците, но никога не от­крили и пра­шинка дока­зателство в тази посо­ка. Както и става при последното му задържане през декември 2003 г., кога­то бе открита нарколабора­торията в Разлог. Кьоравия и свитата му са изкарани от вечеря в Зимната градина на „Ален мак” и заведени в ареста, но после набързо са освободени. По случая са обвинени химикът Сил­ви Петров и Пламен Или­ев-Джудиста. Кьоравия от­ново остава сух.

Справка в регистъра на АПИС доказва, че той бил свързан с дясната ръка на „ВАИ холдинг” Николай Цветин и финансисти от Първа частна банка.

Васил Горчев става при­тежател на разложката фирма „Кора” АД за някол­ко месеца. На 10.02.2003 г. той притежава 99% от дяловете на дружеството, чийто предмет на дейност е търговия с канцеларски ма­териали и мебели, без сто­лове. Останалият процент държи благоевградчанинът Аспарух Стоименов.

Първоначалните собстве­ници на акционерното дру­жество са Александър Алу­минов и Росица Жегова. Двамата създават „Кора” АД през 1998 г. А Алексан­дър Алуминов е приятел на втория човек във ВИС-2 Николай Цветин. През 2000 г. дружеството е притежа­ние на софийската фирма „Рабелс” и „Ейджи трей­динг”. В „Рабелс” един от собствениците е Людмил Владимиров, служител на Първа частна банка. Кьора­вия слага ръка на фирмата само за 10 месеца, най-ве­роятно след като тя е прех­върлена заради заем. През декември тя отново става притежание на Алуминов и Жегова.

На колко се равнява бо­гатството на митичния Ва­сил Горчев така и не се из­яснява след приключване на разследването. Изгода от смъртта му имат немал­кото хора, на които той е давал заеми. Не случайно другият му прякор е Ли­хваря, тъй като е публична тайна, че той припечелва пари от кредитиране. Име­то му даже се завъртя и като един от най-крупните участници в черното тото. Слухове свързват името му и с местни избори в Благоевград, след като се понася мълва, че е налял пари в кампанията поне на двама от възловите канди­дат-кметове преди години.

Престъпният бос на Юго­запада Васил Горчев-Кьо­равия бе застрелян с един куршум в главата в 13,20 ч на 20 януари 2005 г. пред хотел „Ален мак” в Благо­евград. Точният мерник означава, че килърът е бил снайперист. Куршумът от­несъл дясната половина на главата му и изчезнал през тила. Локва кръв, пре­месена с пръснат мозък, свидетелства за силата на оловото.

„Всичко стана заради мерака да прави пари и страстта да ги трупа. От дете беше такъв. Излезе от къщи с 10 стотинки, отиде в кафенето и се върне с два джоба левчета. Викам му: „Мани ги оттука, тия пари в къщата си не ща!”, а той: „Спокойно, баща, не съм ги крал, играх на клечки и ги спечелих.” Ние сме кротки хора. Ни сме го хокали, ни от дома сме го напъждали. Е, бивало е да му ударя ня­кой шамар, ама кой баща не го прави. Веднъж му бях купил акордеон. Връщам се, няма го акордеонът. Дал го на приятел. После разби­рам, че го проиграл на комар. Как да не му плес­на един зад врата”, спомня си баща му бай Горчо.

„Година преди да го убият, му казах: „Ва­силе, спри се!” Напо­следък се беше отка­зал от ко­мара, не пи­еше, не пушеше. Не вярвам на приказките за наркобиз­нес и тра­фик на жени. Нищо от това не е доказа­но, пък и той ми викаше „Баща, там съм чист.” Убеден съм, че е така. Усещал съм кога ме е лъ­гал и кога е говорил ис­тината. От ли­хварство жи­вееше. Има един тефтер с длъжни­ците му. Там е убиецът. Давал е по 500 000 наза­ем. По нашата улица, като тръгнеш, няма да намериш човек, който да има 50 лева накуп. На бедняци не е да­вал, че после да си ги иска. Давал е на хора, за които знае, че също правят голе­ми пари и ще могат да му ги върнат. И депутати има в тефтера, и хора от поли­цията. Дали е използвал насилие, за да си ги вземе – не мога да кажа нито „да”, нито „не”. Сигурен съм оба­че, че човек не е зачернил. Не го оправдавам, но знам, че човешките закони не е нарушил. Използвал е дуп­ките на писаните закони, за да се провира през тях.

И до него е имало хора от висшия ешелон, които са му помагали . Един ден истината ще излезе наяве, но заровените няма да из­лязат от земята. Не спирам да се питам имало ли е на­чин да се откаже, да се из­мъкне. Не знам… Аз с мои­те 120 лева пенсия не мога да разбера какво е това да си много богат, но съм убеден, че който завърти големи пари, сам превърта. Пари нямам, но живот още имам. А Васил имаше пари, но животът му свърши. Все­ки ден, като минавам през портата, си говоря с некро­лога. Казвам му: Ето, мом­чето ми, татко ти се прибра у дома. Ти къде си, сине?” И като прелиствам цялата ис­тория, разбирам, че от този път, по който бе тръгнал, няма връщане. Всеки, кой­то го е хванал, един ден ще свърши като моя Васил”, убеден е бай Горчо.

Кирил Буята бе спряган като бъдещия подземен бос на Пиринския край, оп­ределен да заеме мястото на убития вече Васил Гор­чев-Кьоравия. След това убийство Буята, който от години не се е мяркал в града, изведнъж зачестява с посещенията си. Благо­евградчани разбрали това от множеството лимузини с охранители, движещи се като кортеж около него. Любимите места за срещи на Кирил Цветанов били крайградските заведения „Гъбката” и „Воденицата”.

Буйният Буята е нисък, слаб, с къдрава коса до раменете. Няма вид на „борец” или мутра. Роден е в софийското село Горна Малина, но тъй като роди­телите му са били миньори, е отраснал в миньорското селце Брежани, община Си­митли.

Бил е буйно момче, с из­бухлив характер и се забър­квал в побои и скандали. От буйствата произлиза и прякорът му. В Благоевград той нашумява в началото на 90-те години, когато ох­ранителни банди се биеха за преразпределение на обекти. Буята по това време се афишира като човек на СИК и представлява тяхна охранителна фирма „Дор­ли”. През 1994 година обаче става тежък сблъсък между охранителите на „Дорли“ и „Бизнес интернешънъл”.

(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)