Колко да е „девствен“ Пирин?
-
- октомври 31, 2016
Боян РАШЕВ, Денкщат
Обичам Пирин. Ходил съм на много планини по света – няма втора като нея. Нищо не може да се сравни със скитането сред нейните мраморни била, гранитни зъбери, вековни гори, сини езера, каменни полета, стада диви кози и насладата от всеки миг самота и досег с природата. Поне в моите очи. В Алпите може всичко да е по-голямо и по-величествено, но не там съм прекарал младежките си години.
Иван е моят антипод, макар че също обича Пирин. Кефи го да лети надолу по пистата, да си пие кафето с гледка към Стражите или Вихрен, да ходи по дискотеките в Банско и да се наслаждава на удобствата на хотела си и лифтовете, които го връщат обратно горе без усилия. Знае, че в Алпите има по-хубави писти, но и него го влече родното.
В конфликт ли сме с Иван? Аз му преча само ако се катеря нагоре по пистата, докато той се спуска. Но аз там работа зимата нямам. Влача си се нагоре по Вихрен със снегоходките, а Иван е много далеч, така че и той не ми пречи. Ако бъдем оставени да се разберем, няма да имаме проблем – той си стои на пистите под Тодорка, а всичко останало е мое. Сделката определено е добра – той има достъп до по-малко от 2% от планината, а аз се ширя навред.
Тук обаче се намесва държавата. Тя е решила, не без известен натиск от други като мен, че Пирин, а и всички останали високи планини в България ще бъдат запазени „девствени“, колкото и абсурдно да е това за природата в Европа, където всяко кътче е многократно променяно от човека. Приела е, че аз, който обикалям навсякъде, паля огньове, разпъвам палатка и задоволявам всякакви физиологични нужди, вредя по-малко от Иван, който се спуска и вдига врява по един-единствен хребет, където някой е направил стръмни поляни насред гората и е построил лифтове и заведения. Реалността е, че 10 хил. Ивановци на едно място пречат много по-малко на животните, отколкото хиляда Бояновци, пръснати из цялата планина. Ето, признах си.
Но да не забравяме и местния Драган. Аз мога да прекарам седмица в Пирин, без да му оставя и един лев – правил съм го. Иван трудно би се справил. Той инвестира за лифтове, екипировка, хотели, учители, ресторанти и всякакви други подробности около тях. Аз потребявам услугата „дива планина“, но не плащам директно за поддръжката й. А опазването на Пирин играе точно такава роля – осигурява въпросната услуга с високо качество. По този начин държавата ме поставя в привилегирована позиция спрямо Иван и Драган. Те също плащат данъци и имат право техните интереси да бъдат третирани наравно с моите. От тяхна гледна точка държавата взема парите им, загражда една територия и им казва, че нямат право да я ползват. И това се случва въпреки че Иван плаща добре както на държавата, така и на Драган, а последният няма много други алтернативи за поминък.
Като изключва пазарния сигнал от управлението на парка и налага забрани, държавата създава конфликт между мен, от една страна, и Иван и Драган, от друга. Ако аз си плащах директно за услугата „дива планина“, да речем под формата на входна такса от 3 лв. на ден, дирекцията на парка щеше да генерира приход, с който да поддържа въпросната услуга, без това да тежи на Иван и Драган. Ако Бояновците сме много, тези приходи ще покажат колко ценим „девствен“ Пирин.
А ако не сме? Ами тогава явно любовта ни към планината е само на приказки и няма как да искаме ексклузивни права върху нея. Ако реалното ни поведение не отговаря на декларациите, ще трябва да оставим Иван да се пързаля, и то на повече места, защото Драган трябва да яде. Алтернативата е да вземе моторната резачка. Просто е.
Изводът за мен е, че дива природа и обществено съгласие за опазването й може да има само чрез механизмите на пазара. В противен случай тя ще бъде гледана като тежест и пречка за развитието и конфликтите ще продължат вечно.
Be the first to leave a review.
