Премълчаната истина: Съвременният „внос“ на идентичности при помаците в България

Соня ХИНКОВА, специално за Топ ПРЕСА

 Доц. д-р Соня Хин­кова е преподавател в департамент „Полити­чески науки” на Нов бъл­гарски университет. Тя е доцент по международно право и международни от­ношения и доктор по поли­тология. Основните й из­следователски интереси са в областта на международ­ните отношения, външната политика, международните конфликти и интеграционна­та политика на България.

ЧАСТ 3

В Германия от 2009 г. се изучава ислям в училищата и университетите по силата на официално споразумение, подписано от германското правителство и мюсюлман­ската общност, представена от т.нар Ислямска конферен­ция.[8] В споразумението се очертава план за религиоз­но образование и се регла­ментира организирането на религиозни семинари, които се посещават и от предста­вители на духовния елит на мюсюлманите в България. Значимата толерантност към обучението по ислям в Германия прави възможна и дейността на неортодоксал­ни секти, които не са приети от официалното сунитско ве­роизповедание (като „Ахма­дия“), чиито семинари също се посещават от мюсюлман­ски духовници от България) – В Германия бях на семинар на „Ахмадия“. Поканиха ме, защото ме уважават. Бяхме 70 000 човека – от целия халифат… Ходих на 10 семи­нара, където преподаваха шейхове (може да се каже и молли) от Медина. Така раз­брах кое е правилното (мъж, 41 г., Гоце Делчев).

По-лесната интеграция чрез мюсюлманските общ­ности в чужбина насърчава идентичността „мюсюлма­ни“ като религиозна принад­лежност. Много от хората, които се връщат, временно или за постоянно от работа в чужбина, „внасят“ религиоз­ност. Респондент от духов­ния елит изтъква точно този факт – като отидат в чужби­на и се връщат по-мюсюлма­ни от мен, а преди не стъп­ваха в джамия“ – и допълва – „някои хора излизат и не се връщат, но при гостуване влияят на другите. Но там мюсюлманите са свободни, имат права, а тук не е така (мъж, 50 г., Горно Дряново). Разказва случай за хора от селото, които са в САЩ и вече са станали американ­ски граждани с помощта на местни мюсюлмани. Влия­нието отвън върху идентич­ността „мюсюлмани“ може да се открие и в сравнения, чрез които се изтъква по-го­лямата толерантност към външните знаци за дълбока религиозност, характерни за общността – Наскоро бях в Брюксел да си купувам кола и там – при приятели… На ни­кого не прави впечатление, ако си с брада, с мюсюлман­ско облекло. Друг свят. Де­мокрацията е далече от нас… (мъж, 40 г., Лъжница).

Чрез емигрантските общ­ности се „внася“ и късна религиозност, като това е по-характерно за мъже на средна възраст и с добро об­разование, които са работи­ли в чужбина. Тяхното преби­ваване там често се изтъква като причина за приобщава­не към Исляма – Аз намерих сили да прекра­ча пра­га на джа­мията пре­ди 5 години. Баща ми не беше много религиозен. У нас мама по-знаеше религията. Аз лично се научих да се кланям чак през 1998. Нау­чи ме един мароканец в Белгия, който стана най-близки­ят ми приятел. Приюти ме у тях без дори да знае, че съм мюсюлманин… После приюти и братовчед ми. Пре­красен човек. (мъж, 45 г., Де­брен)

Духовното образование на „новите“ имами в Турция и Саудитска Арабия е още един външен фактор, който подсилва идентификацията „мюсюлмани“ като религиоз­на принадлежност.[9] Състу­дент на един от тези имами разказва, че той до втори курс не ходел на джамия, но след като заминал да учи в Саудитска Арабия, станал ревностен мюсюлманин. В селищата където те пропо­вядват, наистина има по-ви­сока степен на религиоз­ност, откровена или показна и в Сърница например това е много видимо.[10] Респон­денти от други места, които подчертават своята религи­озност, също вярват повече на новите имами – Вярвам повече на новите имами, защото са по-образовани. Те са получили духовно об­разование в Турция и там има по-добро та­кова. (мъж, 21г., Дебрен) Имен­но това, че те са по-образовани и начетени ги пра­ви добре приети от младите и об­разованите хора.

Тяхната добра подготовка и умението да об­щуват с млади­те мюсюлмани се признава от всички, дори и от тези, които не ги приемат еднозначно – На всеки Байрам карам млади­те да поемат. Повече раз­бират, младите хора искат други теми. Но по-късно, когато ста­ва дума за различията с имамите завършили в Саудитска Арабия – Трябва по­степенно. Не може да ми дойде някой пикльо от Саудитска Арабия и да ми ходи с вдигна­та глава… (мъж, 53 г., Дебрен). Друг представител на духовния елит също споделя своето нееднозначно отношение – Ние сме ханифити. А в Сау­дитска Арабия – шафии. Има малко разминаване в обре­дите. Не ме интересува как се молят хората – важното е да се молят. Новите ходжи много обичат да използват думата „бидат“ (нововъведе­ние). Но всичко ново ли да забраним? Религията е уле­снение… Новите искат ведна­га да въведат новите норми, както е в Саудитска Арабия. Но тук това (брадите, носии­те) не е нормално…(мъж, 30 г., Огняново).

Специфичната обредност, която се „внася“ от „новите“ имами (след като се върнат от обучение в чужбина), е най-често изтъкваната при­чина за различията между мюсюлманските духовници – Студентите, които идват от Саудитска Арабия, проповяд­ват вярата, както е според Пророка. Старите карат по османския начин. (мъж, 41 г., Гоце Делчев) Съпоставимо е обяснението за различията, направено и от самите нови имами – Няма диференцира­не между нас (завършилите в Саудитска Арабия) и оста­налите имами. Ние нищо не забраняваме на хората, но не искаме да извършваме бидат. Старите ходжи са пра­вили мевлид заради парите. Старите всъщност са по-ра­дикални. Не – по-консер­вативни. Казваха: „Това се прави така, защото е така!“ А ние обясняваме защо е така. (мъж, 47 г., Сърница) Може да се допусне, че точ­но тези канонични спорове също рефлектират върху религиозната идентичност, защото разделят мюсюлма­ните между ортодоксален и османски ислям и изкриста­лизират в стремеж всеки да докаже, че неговата вяра е по-права.

Разбира се има респон­денти, които изразяват от­крита подозрителност и недоверие, с проекции за „внос“ на етническата иден­тичност – Тук мюсюлманите си се осъзнават като бълга­ри. Обаче чуждестранните възпитаници (от арабските страни) ги карат да се пишат турци (жена, 51 г., Огняново). В това твърдение може да се търси знак за „внос“ на етни­ческа идентичност, но тя не може да се приеме без ре­зерви, още повече, че разгра­ничението на мюсюлмански­те духовници, завършили в Саудитска Арабия, е точно от османския ислям. Има дори случаи, в които респонденти от средата на самите имами приемат и споделят различ­ни версии за помашки етнос, чиито корени се търсят пре­ди османското завоевание – Тук е имало ислям преди турците. Виждал съм надгро­бен камък, датиран по Хи­джра отпреди 1 300 години. Най-вероятно сме араби. В Саудитска Арабия мислеха, че съм от Египет (мъж, 47 г., Сърница). Тази позиция не е единична и е логична, защо­то, при разширяващото се самоопределяне като „по­маци“, би стеснила кръга на мюсюлманите, които вярват на новите имами. Това, че не е масово осъзната, може да се обясни с безусловната принадлежност на младите и образовани мюсюлмански духовници към елитите и об­вързването им с партийни структури (ДПС), за които ап­риори се приема, че насърча­ват турчеенето.

Точно тази връзка се потвърждава от много чес­то срещаното твърдение на респондентите, че учението в чужбина е награда за лоял­ните към ДПС. Един от тях го формулира така – Синът ми щеше да ходи да учи в Сау­дитска Арабия, но тукашните от ДПС го спряха, защото не им ходи по акъла… казаха, че от там искат да се изпращат по-млади хора. Аз ходих в ДПС да се оплача. (мъж, 63 г., Буково) В тази интерпрета­ция се съдържа много лично отношение, но тя откроява една реалност (потвърде­на и от други респонденти), че изборът, кой да отиде да учи в Саудитска Арабия или Турция, наистина се прави от местните структури на ДПС и се обвързва с лоялност към партията. В повечето случай „новите“ имами са и от се­мейства на местния елит.

(Продължава в следващия брой на Топ Преса!)

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене