Премълчаната истина: Съвременният „внос“ на идентичности при помаците в България
-
- октомври 25, 2016
Соня ХИНКОВА, специално за Топ ПРЕСА
Доц. д-р Соня Хинкова е преподавател в департамент „Политически науки” на Нов български университет. Тя е доцент по международно право и международни отношения и доктор по политология. Основните й изследователски интереси са в областта на международните отношения, външната политика, международните конфликти и интеграционната политика на България.
ЧАСТ 3
В Германия от 2009 г. се изучава ислям в училищата и университетите по силата на официално споразумение, подписано от германското правителство и мюсюлманската общност, представена от т.нар Ислямска конференция.[8] В споразумението се очертава план за религиозно образование и се регламентира организирането на религиозни семинари, които се посещават и от представители на духовния елит на мюсюлманите в България. Значимата толерантност към обучението по ислям в Германия прави възможна и дейността на неортодоксални секти, които не са приети от официалното сунитско вероизповедание (като „Ахмадия“), чиито семинари също се посещават от мюсюлмански духовници от България) – В Германия бях на семинар на „Ахмадия“. Поканиха ме, защото ме уважават. Бяхме 70 000 човека – от целия халифат… Ходих на 10 семинара, където преподаваха шейхове (може да се каже и молли) от Медина. Така разбрах кое е правилното (мъж, 41 г., Гоце Делчев).
По-лесната интеграция чрез мюсюлманските общности в чужбина насърчава идентичността „мюсюлмани“ като религиозна принадлежност. Много от хората, които се връщат, временно или за постоянно от работа в чужбина, „внасят“ религиозност. Респондент от духовния елит изтъква точно този факт – като отидат в чужбина и се връщат по-мюсюлмани от мен, а преди не стъпваха в джамия“ – и допълва – „някои хора излизат и не се връщат, но при гостуване влияят на другите. Но там мюсюлманите са свободни, имат права, а тук не е така (мъж, 50 г., Горно Дряново). Разказва случай за хора от селото, които са в САЩ и вече са станали американски граждани с помощта на местни мюсюлмани. Влиянието отвън върху идентичността „мюсюлмани“ може да се открие и в сравнения, чрез които се изтъква по-голямата толерантност към външните знаци за дълбока религиозност, характерни за общността – Наскоро бях в Брюксел да си купувам кола и там – при приятели… На никого не прави впечатление, ако си с брада, с мюсюлманско облекло. Друг свят. Демокрацията е далече от нас… (мъж, 40 г., Лъжница).
Чрез емигрантските общности се „внася“ и късна религиозност, като това е по-характерно за мъже на средна възраст и с добро образование, които са работили в чужбина. Тяхното пребиваване там често се изтъква като причина за приобщаване към Исляма – Аз намерих сили да прекрача прага на джамията преди 5 години. Баща ми не беше много религиозен. У нас мама по-знаеше религията. Аз лично се научих да се кланям чак през 1998. Научи ме един мароканец в Белгия, който стана най-близкият ми приятел. Приюти ме у тях без дори да знае, че съм мюсюлманин… После приюти и братовчед ми. Прекрасен човек. (мъж, 45 г., Дебрен)
Духовното образование на „новите“ имами в Турция и Саудитска Арабия е още един външен фактор, който подсилва идентификацията „мюсюлмани“ като религиозна принадлежност.[9] Състудент на един от тези имами разказва, че той до втори курс не ходел на джамия, но след като заминал да учи в Саудитска Арабия, станал ревностен мюсюлманин. В селищата където те проповядват, наистина има по-висока степен на религиозност, откровена или показна и в Сърница например това е много видимо.[10] Респонденти от други места, които подчертават своята религиозност, също вярват повече на новите имами – Вярвам повече на новите имами, защото са по-образовани. Те са получили духовно образование в Турция и там има по-добро такова. (мъж, 21г., Дебрен) Именно това, че те са по-образовани и начетени ги прави добре приети от младите и образованите хора.
Тяхната добра подготовка и умението да общуват с младите мюсюлмани се признава от всички, дори и от тези, които не ги приемат еднозначно – На всеки Байрам карам младите да поемат. Повече разбират, младите хора искат други теми. Но по-късно, когато става дума за различията с имамите завършили в Саудитска Арабия – Трябва постепенно. Не може да ми дойде някой пикльо от Саудитска Арабия и да ми ходи с вдигната глава… (мъж, 53 г., Дебрен). Друг представител на духовния елит също споделя своето нееднозначно отношение – Ние сме ханифити. А в Саудитска Арабия – шафии. Има малко разминаване в обредите. Не ме интересува как се молят хората – важното е да се молят. Новите ходжи много обичат да използват думата „бидат“ (нововъведение). Но всичко ново ли да забраним? Религията е улеснение… Новите искат веднага да въведат новите норми, както е в Саудитска Арабия. Но тук това (брадите, носиите) не е нормално…(мъж, 30 г., Огняново).
Специфичната обредност, която се „внася“ от „новите“ имами (след като се върнат от обучение в чужбина), е най-често изтъкваната причина за различията между мюсюлманските духовници – Студентите, които идват от Саудитска Арабия, проповядват вярата, както е според Пророка. Старите карат по османския начин. (мъж, 41 г., Гоце Делчев) Съпоставимо е обяснението за различията, направено и от самите нови имами – Няма диференциране между нас (завършилите в Саудитска Арабия) и останалите имами. Ние нищо не забраняваме на хората, но не искаме да извършваме бидат. Старите ходжи са правили мевлид заради парите. Старите всъщност са по-радикални. Не – по-консервативни. Казваха: „Това се прави така, защото е така!“ А ние обясняваме защо е така. (мъж, 47 г., Сърница) Може да се допусне, че точно тези канонични спорове също рефлектират върху религиозната идентичност, защото разделят мюсюлманите между ортодоксален и османски ислям и изкристализират в стремеж всеки да докаже, че неговата вяра е по-права.
Разбира се има респонденти, които изразяват открита подозрителност и недоверие, с проекции за „внос“ на етническата идентичност – Тук мюсюлманите си се осъзнават като българи. Обаче чуждестранните възпитаници (от арабските страни) ги карат да се пишат турци (жена, 51 г., Огняново). В това твърдение може да се търси знак за „внос“ на етническа идентичност, но тя не може да се приеме без резерви, още повече, че разграничението на мюсюлманските духовници, завършили в Саудитска Арабия, е точно от османския ислям. Има дори случаи, в които респонденти от средата на самите имами приемат и споделят различни версии за помашки етнос, чиито корени се търсят преди османското завоевание – Тук е имало ислям преди турците. Виждал съм надгробен камък, датиран по Хиджра отпреди 1 300 години. Най-вероятно сме араби. В Саудитска Арабия мислеха, че съм от Египет (мъж, 47 г., Сърница). Тази позиция не е единична и е логична, защото, при разширяващото се самоопределяне като „помаци“, би стеснила кръга на мюсюлманите, които вярват на новите имами. Това, че не е масово осъзната, може да се обясни с безусловната принадлежност на младите и образовани мюсюлмански духовници към елитите и обвързването им с партийни структури (ДПС), за които априори се приема, че насърчават турчеенето.
Точно тази връзка се потвърждава от много често срещаното твърдение на респондентите, че учението в чужбина е награда за лоялните към ДПС. Един от тях го формулира така – Синът ми щеше да ходи да учи в Саудитска Арабия, но тукашните от ДПС го спряха, защото не им ходи по акъла… казаха, че от там искат да се изпращат по-млади хора. Аз ходих в ДПС да се оплача. (мъж, 63 г., Буково) В тази интерпретация се съдържа много лично отношение, но тя откроява една реалност (потвърдена и от други респонденти), че изборът, кой да отиде да учи в Саудитска Арабия или Турция, наистина се прави от местните структури на ДПС и се обвързва с лоялност към партията. В повечето случай „новите“ имами са и от семейства на местния елит.
(Продължава в следващия брой на Топ Преса!)
Be the first to leave a review.
