Човек се върна към живота благодарение на мелнишкия храм „Свети Антоний Велики“

Тома СПАСИЕВ

Известният мел­нишки храм „Свети Антоний Велики“ е мистична обител и из­следователи твърдят, че е единствена по рода си в България. Колкото и да е странно, само две църкви в Европа са на­речени на св. Антоний. Единствено в нашата в Мелник обаче чудесата се случват всеки ден.

Построена е през XVIII в., през 1765 г. Според повери­ето, патронът на църквата свети Антоний е изцели­тел на душевноболни, кои­то след преспиване в нея в нощта срещу храмовия празник оздравяват, а при по-тежките случаи остават и до 40 дни. Свидетелство за това е запазеният ствол с желязна верига за връз­ване на буйстващите. Мо­зъчни тумори се стопяват, глухонеми деца прочуват, психически разстройства и депресии намират тук своя лек.

Бесове, болести и страхо­ве – това церят оковите във Вълшебния храм. Когото и да попитате от местните, ще ви разкаже, че ако прес­пиш само една нощ в църк­вата, се съ­буждаш нов човек. Може да се напише цяла исто­рия за това, как вярващи богомолци излекува­ли душите и телата си в южното градче, което иначе се сла­ви с лозята и червеното си вино. За това говорят и многото подаръци за храма, които всеки оста­вя.

Църквата е претрупана с икони, черги, губери, одея­ла. Художни­ци дори са рисували картини и са оста­вяли тук своето изкуство. Служителите в обителта наричат всички тези хора пациенти. Защото са убеде­ни, че всеки идва тук, за да бъде излекуван, а храмът е като болница, която дава помощ без клинични пъте­ки и лекарски хонорари.

Тук идват много хора, които са загубили напълно доверието си в официална­та медицина – просто тя не е могла да им помогне. Не всеки обаче има достъп до чудото на храма. През пове­чето време той стои заклю­чен с тежък катинар.

Клисарят отваря на все­ки, който го помоли. Църк­вата „Свети Анто­ний“ е една от забеле­жител­ности­те на Мелник. Разпо­ложена е на 10 минути на се­вероиз­ток от центъра на пя­съчния град. Обявена е за па­метник на кул­турата с нацио­нално значе­ние, като част от култур­но-исто­рически резер­ват „Мел­ник“. Цялата църква е изпи­сана в цветя. Изключително ценен, истинско произведе­

 ние на изкуството е иконос­тасът. А най-ценни са ико­ните на „Матер Божия“ и „Св. Бо­городица честней­шую хе­рувим“ от XVIII век. Сте­нописите в църква­та също са неве­роятни. Най-ин­тересен е този на Райската градина, зад който наднича Богороди­ца. Срещу богомол­ците е из­търбушен иконос­тас.

Седем избелели образа на светии и само един – ярък и строг. Това е св. Антоний Велики.

Най-странното е, че св. Антоний не приема всеки. Опитали се да се приближат до иконата, но недостойни за Божията милост буквал­но са отблъснати назад. И са принудени да се откажат, защото знаят, че са много грешни.

Смята се, че иконостасът в църквата е много специа­лен. Преди почти 40 години, когато уж започва рестав­рацията на храма, изнасят оригиналните икони, за да не се съсипят. Оттогава те изчезват безследно. Свеще­нослужителите слагат нови, да не зеят дупки, но църк­вата сякаш не ги приема. Целият иконостас мистери­озно избледнява. Само об­разът на св. Антоний е ярък и непокътнат. И това е едно от чудесата.

Една от големите мистерии е образът на Богородица, който се по­явил внезап­но на стена­та на храма – точно зад фреската на Райската гра­дина. Две се­стри от Пло­вдив идват да се леку­ват в храма. Заспиват на рогозки пред иконоста­са, а същата нощ едната сънувала Бо­жията майка. „Не се бой, ще се излекуваш“, обещала Дева Мария. На сутринта образът й бил отпечатан на стената – насред Райската градина. Този стенопис има специална история. Поло­вината от прозорците към Райската градина са потъ­нали в мрак. Обяснението на простосмъртните е ло­гично – влизаш с черни ми­сли, преспиваш и излизаш пречистен.

Най-вярващите са убеде­ни, че тук се завихрят неве­роятни енергии. В центъра на храма е поставен уникал­ният печат на Цариградска­та патриаршия. Твърди се, че двуглавият орел пръска силна енергия, а най-заре­ден е в сряда. Богомолците се кълнат, че като застанат върху него, краката им из­тръпват, а енергията сякаш потича през тях.

Кой знае къде се крие лечебната сила на храма? Много са опитите да бъде разкрита тайната. Но няма значение дали е в двугла­вия орел, или в железните пранги, или във вълшебния иконостас, или Окото на Хор. Важното е, че нещо от тях или всичко заедно цери хората.

Наистина случаите на из­целение са не­вероятни. Бо­лни с тумори в мозъка, които буквално пи­щят от болки в главата, с психически от­клонения, де­пресии, дори с разсейки от рак в окото. Страхове и бесове бягат надалеч. Глу­хонямо мом­че вече чува. Има свещен принцип, който всеки трябва да знае, когато се пристъпва в обителта. Ни­кой не трябва да забравя най-важния библейски урок – доброто винаги побежда­ва! А когато човек не прави зло на другия, от това по-го­лямо добро няма.