Невиждан наплив в Пиринско на мераклии за евросубсидиране от овцеферми и овощни градини

Средно по 2 инвестиционни намерения седмично за откриване на животновъдна ферма, създаване на овощна градина или лозов масив постъпват в община Кресна през последните месеци. Повечето от заявителите са от Кресна, но има и от Благоевград, дори от София.
Уведомление за изграждане на животновъдна ферма с капацитет 1000 овце в местността Ганийца, землище на с. Сливница, е входирал в общината Николай Костадинов от Кресна. Планът му е да изгради производствени сгради за овце с доилно-млечен блок, битова част, тороприемник за течна фракция, дезинфекционен трап, противопожарен водоем.
С ферма за отглеждане на 1000 овце върху площ от 3 дка в местността Кемаловец, землището на с. Горна Брезница,ще го конкурира съгражданинът му Георги Дивилски.
Столично дружество, специализирано в изготвяне на енергийни проекти, също е избрало Кресна за земеделски експеримент – „Дарос Енерджи“ на Кирил Илиев и Росен Илиев е решило да създава лозов масив в местностите Крастав рид и Подината.
Адриан Петров се е насочил към създаване на овощни насаждения от сливи и кайсии в местността Белчовца на Кресна, а през един баир в местността Полето Иван Ковачев иска да отглежда сливи.
Санданска фирма пък е решила да изгради в Кресна цяло месопреработвателно предприятие за бели и червени меса. Планът на „Води строй 2“ ЕООД със собственик Андрей Воденичаров включва 2172,8 кв.м застроена площ, в които ще се транжират, преработват и опаковат различни меса.
В общината има още инвестиционно предложение за създаване на овощна градина и оранжерия за зеленчуци върху площ от 6.5 дка в землището на гр. Кресна и много други.
„Ванико 2015“ ООД на Николай Николов и Иван Петров от симитлийското с. Полена също са се ориентирали към Кресна, където планират да създадат орехова градина. През последните 2-3 г. ореховите насаждения добиха голяма популярност наред с крушите, дюлите и прасковите, защото дават високи добиви и относително редовни реколти. Изискванията към земеделските стопани, които искат да ги отглеждат, са елементарни – 1 ха площ и минимален добив от културите, които земеделецът е заявил за отглеждане, ако е получил подпомагане за тях и предишни години.
Малко необясним е обаче интересът към разширяване на стадата, защото животните, които не са под селекционен контрол, ще получават само държавна подкрепа в размер на 39 лева на глава добитък, която ще се намалява с 10% годишно до 2020 г. Собствениците на крави също са в не особено изгодна позиция – държавата вече предприе мерки за намаляване на млякото с оглед свръхпроизводството му в цяла Европа. От 3 седмици в ДФЗ се приемат молби на животновъди за получаване на част от общо 150-те млн. лв. за производителите от ЕС, които доброволно се ангажират да намалят доставките си за период от 3 месеца. Средства обаче се полагат само на тези от тях, които ще заявят намаляване на доставките с най-малко 1500 кг за 3 месеца. Друго условие е да са активни доставчици към първи изкупвачи през юли 2016 г., за което да представят документ за доставки. В България всеки от одобрените по тази мярка ще получи по 0,14 евро на литър мляко, което не продаде. За 3 седмици всъщност интерес към тази помощ са проявили едва 305 собственици на крави.
В трайно неизгодна позиция остават земеделските стопани, които имат до 49 животни, тъй като те са изключени от подпомагане – за тях фермерите получават държавна подкрепа само ако стопанствата им са в планинските райони. Целта на държавата е да се постигне баланс в подпомагането и да спре роенето на малките ферми, защото те не били ефективни за сектора. Според ДФЗ, за да бъде една ферма функционална, трябва да бъде с не по-малко от 135 животни,
Въпреки многото ограничения за държавно субсидиране, поставени пред земеделските производители, интерес към създаване на нови стада и насаждения има не само в Кресна.
В Сандански има инвестиционни намерения за оранжериен комплекс върху 13 дка, засаждане на 17 дка смокини в местността Кьор Алеко в землището на с. Хотово и кравеферма за 80 животни в с. Любовка. В землището на санданското с. Зорница земеделец е планирал засаждане на винени сортове лозя, а в съседното с. Хърсово негов колега ще прави черешови градини върху площ от 84.54 дка и градини от нарове с площ 74.071 дка. Хърсовлията е от крупните земеделци – планирал е да засади 7700 фиданки череши и 6000 бр. нарове, които ще бъдат напоявани капково. Имотите ще бъдат обезопасени със система за защита от градушки, а до тях е планирано да бъде изградена селскостопанска сграда за съхранение на продукция и инвентар и химическа тоалетна.
В хаджидимовскотос. Ново Ловча местен ще строи ферма за отглеждане на 500 кози и техните приплоди, а в Гърмен друг животновъд планира мандра за преработка на мляко в с. Горно Дряново.
В БанскоАлександър Кацаров ще прави овцеферма за 400 овце-майки от специална месодайна порода. За място на модерния овчарник, включващ 2 сгради за овце майки, комбинирана сграда за отглеждане на женски шилета и за агнета за угояване, административна сграда със склад и помещения за отглеждане на мъжки разплодни шилета, кочлета и кочове, както и дворчета за разходка, той е избрал землището на с. Кремен. Цялата овцеферма ще е на площ от близо 7 дка.
В Разлог в момента набира документи кандидат да градиживотновъдна ферма за 75 крави, а в Гърмен предприемач ще строи млекопреработвателно предприятие на нива в землището на с. Огняново, като е декларирал дневно производство на по 100 кг кисело, пастьоризирано мляко и кашкавал, половин тон сирене, по 50 кг сметана, масло и извара и 10 кг топено сирене.
В Кочериново също ще се строи кравеферма за 250 животни, които ще се отглеждат в боксове върху площ от 2 дка.
Топлият климат в Сандански привлича и производителите на билки – за такова производство са харесани местността Пилит и землището на с. Хърсово, където земеделец е решил да отглежда лавандула, мащерка, маточина, ехинацея, невен и бял равнец върху площ от 43 дка. Напояването им ще глътне основна част от инвестицията, защото е предвидено изграждане на два броя тръбни кладенци с проектна дълбочина 120 м за всеки един.
В землището на с. Лиляново, което е в същата община, ще има и рибовъдна ферма за 1000 кг пъстърви и 1000 кг шарани. Рибите ще се отглеждат в бетонни басейни, а плановете на инвеститора са за годишно отглеждане на 25 000 кг дъгова пъстърва, 500 кг шаран и 2 000 кг пъстървов зарибителен материал. Заради заявения обем на рибите РИОСВ – Благоевград обаче още не е издал разрешителното, тъй като се опасява, че стопанството може да доведе до значително въздействие на околната среда чрез количеството на водите от басейните, които ще постъпват в река Санданска Бистрица.
Мандра в Разлог за преработване на 500 литра мляко дневно, овцеферма с капацитет 960 овце в хаджидимовското с. Лъки и малка отопляема оранжерия в Благоевград са само част от останалите инвестиционни предложения, с които предприемчиви жители на Пиринския край атакуват през последните 3-4 месеци институциите, от които зависи реализация на плановете им – общински администрации, РИОСВ и Басейнова дирекция – Благоевград.
В зависимост от връзките на инвеститора процедурата от издаването на първия до получаването на последния документ трае от няколко месеци до няколко години. Рискът за всички е доста голям, защото зеленчукопроизводството и овощарството са пряко зависими от капризите на времето, опасността за животновъдите пък идва от болестите по животните. Никой не може да каже и доколко след 2-3 г. държавата ще е ангажирана финансово с подпомагане на двата сектора и дали рискът няма да остане изцяло за сметка на хората, които се опитват да се препитават със селскостопански труд.