На изпроводяк: Да си припомним югозападното не толкова светло минало на президента Плевнелиев

Анализ на, Тома СПАСИЕВ

В родната политика важи принципа: “Крадецът вика:”­Дръжте крадеца!””

Нещо подобно се случва вече цял мандат и с така нареченият ни президент, Росен Плевнели­ев, който забрави откъде и как забогатя и не спря да разнася пещерният си антикомунизъм. Където седне и къде­то спре или стане.

Телевизията на Нери Терзиева, Би Ай Ти, в която вече са предупредили служи­телите, че вървят към закриване и съответ­но да не чакат запла­ти, гледах поредното предаване на пишман оператора Евгени Михайлов, наречено “Минало несвърше­но”.

Та същият този Ми­хайлов, който прегър­на ролята на Юда, за да клевети кандидатът за пред­седател на ООН, Ирина Бокова, се похвали, че Би Ай Ти един­ствена излъчи цялото слово на президента Росен Плевнелиев, произнесено на остров Персин край Белене в памет на жерт­вите на тоталитарните режими през XX век.

Това слово бе развяно като байряк от Михайлов и госта му Стойко Стоянов, главен редак­тор на сайта Factor.bg.

Защо не било пуснато в ме­диите, защо не се говорило за словото на Плевнелиев, и какво ли още не слушахме безкрай от двамата в студиото.

Та като са седнали да задават въпрос защо е имало липса на интерес към въпросното слово на Плевнелиев, да бяха прове­рили в оф ициалния сайт на въ­просния държавен глава където щяха да установят, че и там са “цензурирали” приказките на Плевнелиев и там това слово липсва!

Мога само да гадая дали са­мият Плевнелиев се е засрамил от лицемерните си приказки, или хората около него са решили да не рискуват с публикуването на “силните” антикомунистически” слова, изречени на остров Пер­син, пред вид комунистическото съпричастно минало на самия Плевнелиев.

ЗА КАКВО ИДЕ РЕЧ:

„Престъпленията на комуни­зма не бяха нито заклеймени, нито наказани по подобаващ на­чин, а българите, които на гърба си изпитаха репресиите на режи­ма, не получиха справедливост. Напротив, днес тоталитарният режим е нормализиран, истина­та – удобно и успешно подмене­на.

Година след година ние с вас все по-ясно си даваме сметка, че за разлика от всички други източноевропейски народи, у нас бе разгърнат грандиозен по своя мащаб план, изцяло мани­пулативен, българите да бъдат лишени от памет за комунизма.

Този подмолен сценарий за замитане и подмяна на истори­ческата истина продължава да се развива със страшна сила и до днес“, заяви държавният гла­ва пред събралите се да прек­лонят глава пред съдбата на репресираните и загиналите в Белене.

Репресирани – добре, въпреки че между въдворените е имало и мнозина криминално проя­вени. Починали от изтезания и нечовешко отношение – факт, никой не може да го оспори, но тук идва ред на редица въпроси, на които ще се опитам да дам отговор.

ВЪПРОС ПЪРВИ –

защо цял мандат президен­тът мълча и не отиде нито веднъж на гара Буново, къде­то взрив на турски терористи разкъса телата на жени и деца. Защо досега нито един политик не намери достойнство да да поклони пред паметта на тези жертви, пред мъченическата смърт на деца, чийто мозъци бяха полепнали в кръв по стъл­бовете наоколо.

Тези жертви не са ли на бъл­гари?

ВЪПРОС ВТОРИ:

по време на мандата на Росен Плевнелиев за първи път бълга­ри се палиха и изгоряха в мъки от отчаяние. Къде бе президен­тът, нима това не е история? Нима това не бяха жертви? Ис­тината е, че и президент и патри­арх и премиер се скриха и никой не показа поне малко човешко покаяние пред такива мъчени­чески изгубени животи.

ВЪПРОС ТРЕТИ:

Днес, на 13 септември 2016 година, питам: а кой ще почита, и къде жертвите на така нарече­ния демократичен преход, които са милиони, не десетки, не сто­тици, не хиляди, а милиони.

Не всички заминаха, едни за­минаха да си изкарват хляба, други загубиха всичко – живот, работа, здраве, деца. Земята ни се превърна в руини, където бродят хора, изгубили надежда, изгубили всичко.

Тези жертви къде и кога ще ги почетат политиците ни – защо за тях се мълчи трето десетиле­тие?

Откраднаха Пенсионния фонд, ограбиха имоти, земи, предприя­тия, духовност, други разрушиха и сред тази пустош ден и нощ ни повтарят колко е хубаво, че сме в НАТО, в ЕС!

Всяко едно правителство от оттеглянето/свалянето на Живков убиваше икономиката, рушеше съдби на цели семей­ства – тези жертви никой не спо­менава.

Как да очакваме помен на ми­лионите, макар и няколко след като всички политици на прехо­да са виновни за жестоката им съдба.

Та, къде и кога ще започнем да ги поменаваме, това е въпро­сът ни.

Що се отнася до така нарече­ният ни президент, то не мога да пропусна, че на фона на умира­щи деца заради липса на сред­ства, той си позволи за отиде в Бразилия за закриването на олимпиадата. В държава, в коя­то се събират пари по сметки по телевизии и печатни изда­ния, политиците нямат грижа за нищо.

ВО ГЛАВЕ С ТАКА НАРЕЧЕНИЯ ПРЕ­ЗИДЕНТ.. .

Кой говори за човешки права и удобния антикомунизъм – този, който мълча като пън за почти криминалното екстради­ране на турския гражданин Аб­дуллах Бююк.

ДА СИ ПОГОВОРИМ МАЛКО ЗА ПЛЕВНЕЛИЕВ НА ИЗПРОВОДЯК

Тв7 показа Нотариален акт от сделката, с която Росен Плев­нелиев е станал собственик на къща и земеделска земя в Хал­кидики. В този документ е запи­сано, че за къщата са платени 700 000 евро в брой!

На другия ден, посъветван от не знам си кой Плевнелиев се появи и съобщи, че е платил по банков път за имота и земята, като е превел парите по банков път!

Плевнелиев каза също така пред камери и микрофони след­ното: „Разполагам с доказател­ствата за това. Посочил съм имота в данъчната си деклара­ция още през 2007 година, по­сочил съм приходите си, платил съм данъците си, декларирал съм имота пред Сметната пала­та“.

Къщата е закупена октомври месец 2007 година и няма как тя да е присъствала в данъчна­та декларация на гражданина Плевнелиев, тъй като данъчна декларация се подава в нача­лото на следваща календарна година за предходната година. Казано по-разбираемо излиза, че Плевнелиев е „посочил имо­та в Данъчната декларация от 2007 година” за покупка, която е извършена в края на годината?!

Така нареченият ни президент твърдеше, че в началото на 2007 година е посочил къща, която за­купува чак през месец октомври същата година?!

Президентът ни твърди също така, че е превел сумата от 700 000 евро по банков път, която би следвало да означава следното:

Той е имал 2007 година в бан­ка 700 000 евро;

Той е платил здравни оси­гуровки върху 700 000 евро, ко­гато ги е придобил;

Той е получил разрешение от БНБ за превод по банков път на въпросните 700 000 евро;

Т. е. той е обявил тези пари и е доказал произхода им пред да­нъчните.

Тук остана въпросът: защо нотариусът в Халкидики е запи­сал, че плащането е извършено „в брой”?! И ако толкова му се водят съдебни дела – да съди нотариуса за вписване на невер­ни данни в Нотариалния акт за къщата му в Халкидики. Няма да питам защо цели 6 години Плевнелиев не е оправил това „недоразумение” в един толкова важен документ…

Чух и прочетох, че за касовите ордери, с които Росен Плевнели­ев е получил от касата на фирма 70 000 лева нямало издадена фактура и давността е изтекла.

Давността може да е изтекла, но дали тези 70 000 лева са впи­сани в Данъчната декларация на Росен Плевнелиев, защото когато се вписва подобна сума се прилагат съответно копие от издадена насрещна фактура.

Тези пари би следвало да са обявени пред данъчните власти, да са платени върху тях здравни осигуровки и да се докаже за­конният им произход при придо­биването им…

Няма нищо по-просто от това така нареченият ни президент да покаже, че е обявил получе­ните 70 000 лева пред данъчни­те – все пак неговата заплата, пътувания и глезотии по скъп хотел в Лондон плащаме ние?!

НО НЕ СЕ СЛУЧИ…

Случи се друго: „Атаките сре­щу президента вече минават всяка граница, това не е добро за държавата“. Това каза пред журналисти в Пловдив лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов“… Но това, което се случва, гони ин­веститорите, намалява кредит­ния ни рейтинг и води до колапс на държавата в най-скоро вре­ме, във всяко едно отношение, коментира бившият премиер.

Всеизвестно е, че Плевнели­ев си е застроил част от брега на морето, като луксозната му къща е кацнала на скалите, по­строена на метри от плажната ивица между Черноморец и Со­зопол. Земята, скалата върху която е построена къщата на Плевнелиев е изключителна

 държавна собственост според експерти.

Тези дни се вълнуваме за царските конюшни, а за къща­та на Плевнелиев, нима минис­тър Павлова не е наясно, че тя е строена в нарушение върху земя, изключителна държавна собственост?

Знаем Росен Плевнелиев как бе „избран” на поста държавен глава от избирателната маши­на на ГЕРБ, знаем как бъркаше като една от Златките държави и правителствени ръководите­ли, знаем как се мяташе да целу­ва всеки, който му се изпречеше насреща, независимо дали про­токолът го разрешава или не.

Президентът Росен Плевнели­ев награди с орден „Мадарски конник” първа степен за голе­мите за­слуги на Франк Бауър, почетен пре­зидент, 21 години начело на Бълга­ро-аме­риканския инвести­ционен фонд (1991-2012), Бълга­ро-аме­ри­кан­ската кре­дитна банка (1996-2008) и Фондация „Америка за България“ (2008-2012), за укрепването, разви­тието и задълбочаването на двустранните отношения между България и САЩ!

В същото време пак Плевне­лиев направи всичко възможно и без обяснение, да отложи на­граждаването на кавалджията Теодосий Спасов, документа­листът Адела Пеева, поетесата Лиляна Стефанова, писателят Чавдар Шинов, проф. Михаил Неделчев, шефът на Съюза на писателите Николай Петев, бив­шият главен прокурор проф. Ва­сил Мръчков, проф. Иван Лалов и проф. Петър Вълчев!

Що за безсрамие и пошлост е подобна избирателност е тази сервилност и чуждопоклони­чество?

МЕДИИТЕ МЪЛЧАХА.

Президентът декламираше, че ще е президент на всички бълга­ри?! Оказа се, че той не е чул за Ангорския договор и изселници­те от Източна Тракия и Одрин­ско, чийто наследници все още чакат да им се изплатят мили­они от турската държава?

Първото изявление, които даде президентът Росен Плев­нелиев след встъпването си в длъжност бе доста смущаващо, още повече че то бе дадено под зоркия поглед на премиера Бой­ко Борисов:

„Като президент няма да бъда коментатор на всяка случка, всеки ден, която се случва в тази дър­жава!

От друга глед­на точка ис­кам ясно да заявя, че президентът отговаря за процеси, за модели. Да, аз ще следя конкретни казуси, но в тяхното раз­витие, а не просто – ден за ден и всяка случка да ги ко­ментирам. Радвам се, че изпълнителната власт вече взе мерки, радвам се, че има на­казани, надявам се и в този конкретен случай, в края на процеса, да видиме и промяна в процедурите, или в начина, по който се адресират, ще го кажа в прав текст: оценката на риска е важна, т. е. какъв е рискът за една акция. Но аз, като прези­дент ще изчакам да видя всички действия, ще изчакам да видя промените в нагласата на рабо­та, и ако видя, че има подобре­ние – ще го кажа.

Ако видя, че не се учиме от големи, малки грешки и продъл­жаваме да действаме по същия начин – също ще го кажа.”

„Винаги подстриган, с изчисте­ни, изрязани нокти… никога не правил бели…” – така си спом­ниха за Плевнелиев в родния му град.

На публиката същият този назначен за президент раздип­ляше басни от рода на как спал по пейките в Германия и така натрупал милиони. Истината излезе около издигането му за държавен глава и е официална информация:

Оказва се, че „спането по пей­ките” се е състояло в следното: през 1990 г. създава „ИРИС Ин­тернешънъл“ АД и управлява дейността на фирмата в Герма­ния от 1990 г. до 1998 г.

Това за „спането”, що се отнася до изпращането му в Германия, то се е случило със съдействи­ето на водещи номенклатурни социалисти и благословията на най-висш социалистически ка­дър, вероятно Андрей Луканов.

Истините за Росен Плевнели­ев излязоха в интервю с глав­ния редактор на издание, финанси­рано от Плев­нели­ев, ин­тер­вю, кое­то „Хро­ники” взе от сайта Гласове и публикува.

От това интервю разбрахме, че облаците над Плевнелиев и дейността му в Германия над­виснали някъде в средата на 1993-та, когато тайните служ­би на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу „Ирис Ин­тернешънъл“. Обискиран е бил официалният офис на „Ирис“ в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работни­ците. Апропо, Плевнелиев е бил изпратен от Емилия Масларова в Германия – т. е. спането по пейките явно е тъп, лош виц…

Далият интервю, в което раз­крива истини за президента Росен Плевнелиев, каза пред сайта “Гласове: ”В неделя в пре­даването „Неделя 150“ по БНР президентът даде пространно интервю, което преля чашата на търпението ми. Той разказваше с топъл глас колко е горд, че е седял предишната седмица на приема в резиденция „Кричим“ между вицепремиера на Тур­ция Бекир Боздаа и българския главен мюфтия Мустафа Хаджи. И как всички ние трябва да си научим урока и да си напишем домашното по толерантност и как, за да не го гледат как кон­сумира, той дал знак на начал­ника на протокола да не допус­ка българските журналисти до срещата. Е, тука вече ми кипна! Спомних си Росен Плевнелиев през октомври 1991 година – то­ку-що го бяха назначили за биз­несмен, а той от своя страна ми предлагаше да ме назначи за главен редактор. Не смееше да ме погледне в очите. Беше ком­плексиран и притеснен… Тогава той просто беше синът на Асен Плевнелиев – секретар на ОК на БКП в Благоевград по време на царуването на Владимир Сан­дев (първи секретар на Окръж­ния комитет на БКП). Преди да стане бизнесмен след 1989 г., Плевнелиев беше комсомолски секретар – и днес да ми се въз­мущава от възродителния про­цес, от СССР и да громи с патос комунистите и ДС ми звучи дос­та цинично. Ето затова реших да говоря. Росен Плевнелиев беше син на партията, който израбо­ти първия си милион, след като изработи своите комшии бълга­ромохамедани. Отвратителен цинизъм!

Рецидиви­те на лъжи продължиха да се леят около Росен Плевнелиев – в една от официалните му био­графии се твърди, че в периода 2004 г. до 2009 г., въпросният гражданин е бил един от воде­щите мениджъри в страната, ангажиран с активна общест­вена дейност. Някой да го е чу­вал като „водещ мениджър” или като активен общественик?

Нямало е как да го чуе, защо­то сценаристите на биографията на Плевнелиев явно вземат бъл­гарите за идиоти.

Истината е, че като член на Борда на директорите на Аме­риканската търговска камара в България, Плевнелиев е бил човекът, който е щял безпре­кословно да служи на Вашинг­тон в една бъдеща политическа кариера.

И ОЩЕ:

Няма случайни съвпадения. Няма и германска авантюра, нито шестмесечно хипарско ски­тане и спане по пейки и паркин­ги. В Германия, ако задремеш за пет минути, или те будят, или те прибират. Плевнелиев и То­доров са първите „щастливци“, които през 1991 година получа­ват официална квота от минис­търа на труда и социалните гри­жи Емилия Масларова за износ на работна ръка в обединената вече Германия. Тогава та­кова разрешител­но не се даваше на случайни и непро­ве­рени хора. Офици­ал­ната квота е за 200 души строи­телни ра­бот­ници, на­бра­ни от Чеча, Неврокоп­ско, където е родният край на пре­зидента. По­вечето жи­тели там са българомо­хамедани. Покрай тях посредни­ческата фир­ма „Ирис Ин­тернешънъл“, със собственици Плевнелиев и Тодоров, тайно изнася още 400 души. Те работят на черно.

Народ ли сме да търпим цял мандат един бивш комсомолски секретар, който не се свени да лъжи и тръби единствено за ан­тикомунизъм?

Когато хората се заливаха с бензин бягаше в чужбина, ко­гато го насадиха на пачи яйца ГЕРБ-аджиите с капризите си да овладеят властовата аб­стиненция на бившия премиер Бойко Борисов –Плевнелиев притихна в послушание, но в мига, в който сайбиите му от кръга „Капитал” щракнаха с пръсти – изправи вечно приве­дената си гърбина и пое предиз­викателството да воюва с едно работещо парламентарно мно­зинство!

Sancta simplicitas! Свещена простота – тъй преминава реги­оналната, измислена слава на един пишман политик!