Вергиния Иванова, бивш учител по философия в гимназия „П.Яворов” в Петрич: Предметът „философия“ е необходим на българското образование, защото процесът на просвещението не е завършил

Валентин ГЕРЧЕВ
Вергиния Иванова е бивш учител в петричката гимназия „П. Яворов“. Тя е дългогодишен преподавател по предмета философия. От два месеца е пенсионер. Завършила е софийския университет. Веднага след завършването си тя започва работа в гимназия „П. Яворов“. С малко прекъсване тя отново се връща там през 1985 година и от тогава до месец юли, 2016 година. Била е и директор на елитното училище за времето от 1993 до 1996 год.
– Г-жо Иванова, според Вас има ли нужда днешното образование от предмета философия?
– Предметът „философия“ има една много особена и сложна история в българското образование. Това е много сложна историческа причина за предмета „философия“ и която да бъде въведена за изучаване в българското образование. С една много обща хуманитарна задача и цел. Значи, излизайки от тоталитарна система, в която ценностите са съвсем различни, и пристъпвайки в друга, в условията на която са заложени демократичните ценности, човешката история, особено европейската като цяло, е преминала през един много добър опит. Този добър опит е просвещението. Оказва се, че не самият живот и история, а преди всичко просвещението е задължителният елемент на преходите към различните форми на демокрация, които има в съвременния свят. Така че в българското образование философията е все още изключително необходима. Най-вече за това, че от гледна точка на историята, изтеклите 20-30 години, са съвсем недостатъчно време, за да завърши просвещението. Западното просвещение, в подстъпите към демокрация, след напускането на викторианството, в края на 19-и век, е продължило повече от три века.
– Вашите наблюдения какви са специално за Петрич? Нужна ли е философия на петричките ученици в живота им?
– Сега, трябва да се има предвид, че предметът „философия“ не се изучава от всички ученици. В смисъла, в който я разбираме. Значи пълният цикъл на философското образование се осъществява в профилирани паралелки. В гимназиалният етап на училище и в хуманитарни паралелки, там има пълна програма, където донякъде се дублира университетската програма. В Петрич такива паралелки – хуманитарни – има в петричката гимназия. Аз искам да кажа, че те са изключително полезни за децата. И това са едни от най-предпочитаните паралелки в гимназията. Те, когато имаме план, и изпълняваме план-приема, най-много са кандидатите за тези паралелки. Нямам предвид, че това е само заради предмета „философия“. Но като цяло българското образование е с хуманитарна насоченост и е напълно е напълно естествено децата да се ориентират нататък.
– Как смятате, дали децата разбират от философия, каквато се преподава в училище?
– На децата им е много трудно. Така го разбирам въпроса ви. Защото материята е академична, а програмите са също академични в профилите си за които говорим. В хуманитарните профили. Но след това оценката, която получаваме за това обучение, е изключително висока. И сега в момента тук в Петрич срещам наши ученици, които казват :“Това, което сме учили, и на Запад е абсолютно същото. Това са ценностите, които хората търсят“. Това е, за което питат. Същото се получава и в българските университети. Нашите ученици са най-подготвените. Доколкото има ученици с изявен интерес към философията, те са по-малко. И това е съвсем нормално, защото това е специфична област. Тя не е популярна. Тук се изисква преди всичко детето да има интелект и възможности най-напред. За да има желание да се развива в такава насока.
– По философски как определяте политическите събития в община Петрич?
– Значи определям ги като закономерни в един смисъл. Не в личностно отношение, на личностите, които идват и си отиват. А преди всичко за това, че правилата на демокрацията все още имат една формула и тя е мандатността. Не повече от два мандата, що се касае за избор на президент. Дори да не е законово постановено, все пак е демократично съобразено и е задължително да се спазва. Поне аз не познавам в световната история това правило да не се спазва. И няма президент или премиер да остава по три мандата в света. Това правило е абсолютно необходимо. И аз като философ преценявам промяната като положителна. Това трябва да се има предвид и на местно ниво. По принцип предишната администрация беше 16 години на власт. Това при всички случаи не е нормално. Не казвам обаче, че е била неудачна в някаква форма. Не искам да го коментирам. Преди всичко самото времетраене е смущаващо. В личен план – да, аз нямам политически пристрастия в момента, защото съм бивш шеф на монархическа партия. Като цяло съм си и монархист по принцип. Да, смятам промяната и на местно ниво за положителна.