БАНСКАЛИИ ПАТРИОТИ ПО ПЪТЯ НА ЧЕТИТЕ НА ЯВОРОВ, ЧЕРНОПЕЕВ, ЧАКОВ И ВАПЦАРОВ

За десета година ентусиастите от Алпийски спортен клуб на ветераните – Банско, направиха колоездачен поход до Кавала. По случай 104 годишнината от освобождението на Банско, 22 родолюбци от възрожденския град се включиха в обиколката.
През месец септември 1912 г. четата на Христо Чернопеев е в района на Банско с около 20 /двадесет/ четници.Научавайки за мобилизацията те приемат още годни мъже, които могат да носят оръжие и увеличават числеността на четата до 80 /осемдесет/ човека.
На 24 септември Христо Чернопеев заминава за България да вземе оръжие и среща четите на Михаил Чаков, Георги Занкови Асен Хадживасилев, които се присъединяват към него и четниците се увеличават до 140 човека.
На 5 октомври чувайки топовните гърмежи на българската армия, нарежда на група четници да завардят всички пътища към Мехомия и не позволяват никакъв турчин да излезе или да влезе в Банско.Към 10,30 ч. гръмва първата пушка. Тогава той влиза с четата в Банско и са посрещнати като български войници.Заобикаля участъка и загражда турския аскер в участъка, заема позиция за отбрана на селото.Вмесо нападение от страна на турците наблюдавайки от кулата вижда, че турците строят окопи около Мехомия.На 6 октомври вечерта в Банско влизат четите на Яворов и Йонко Вапцаров.На 7 сутринта в черквата св.Троица освещават знамената, където Яворов произнесе реч и приветства банскалии със свободата с думите „От днес вие сте свободни – долу фесовете”.
На този ден куриери доносничат на четата, че за Разложко действа втора девизия и чена 9 октомври ще атакуват Мехомия като се предават на 15 Октомври.
На 15 октомври Банско посреща генерала Ковачев.Задачите на четите на Чернопеев, Чанков, Яворов и Вапцаров, българската армия тръгва на път на юг към Неврокоп, Драма и Кавала да разузнават за движението на турските войски и прекъсват телефонните и телеграфни жици.Град Неврокоп е освободен също от четите и и за първи кмет и избран Яворов, който след назначаване на администрацията отново поема с четата си на юг към Драма.
След жестоки сражения за Зърнево и Драма щаба на генерал Ковачев се установява в Драма.На 26 октомври при генерала влизат четиримата воиводи с молба да насочи войските си към Кавала Но генерала им казва че има сведение , че към беломорието се насочват 50 хиляди щика на Явор паша.От Серес нахлуват войските на Махмуд паша и той не смее да изложи войската си на унищожение.Тогава Яворов му отговаря :
– Тогава господин генерал ви молим да ни дадете пропуск за преминаване пред предните и един кат офицерски униформи и три ката войнишки фуражки с ботуши и ние ще освободим Кавала.
След като се замисля за искането на Яворов, Генерала наражда да се осигури всичко, което искат войводите.
Яворов му благодари и и ще го чака след два-три дни в гр.Кавала.
На 27 (двадесет и седми) октомври малката група от четирима войводи вече с униформи на български войници достигат до височината обгърнала Кавала като клещи. Пороен дъжд и гръмотевици и ги посреща и на смрачаване достигат до каракола, където се бяха скрили от дъжда турската стража. Като чули тропота на конете стражата излиза с фенери и силен плач на турски. Вапцаров извика:
– Не мърдайте или ще бъдете застреляни. Вижте гората е пълна с български аскер.
– Аман, ефендилар предаваме се и предаваме оръжието си.
Така пленените шестнадесет души тръгват към града под охраната на четиримата войводи и няколко четници.
Влизайки в града те пускат турски аскер като им нареждат да отидат в казармата си и докладват на началниците си, че четиримата парламентьори са дошли да предупредят, че ако не се предадат артилерията ще започне бомбандировка.
Войводите отиват в конака на гръцкия владика, който ги посреща любезно. Не след дълго почти целия град излиза с фенери и факли и заедно с войводите се отправя към турския конак. Когато пристигат пред конака хиляден народ задръства площада. Турския полицейски началник ги завежда на втория етаж в сградата при каймаканина. Когато влизат в стаята, където каймаканина е събрал първенци и офицери от местния гарнизон всички изтръпваткато вцепенени виждайки въоръжените парламентьори. Яворов и Чаков влизат в стаята, а Чернопеев и Вапцаров остават до врата със свалени карабини.
– Господа, може ли да знаем с кого имаме честта да разговаряме? Вие ли сте каймакам ефенди?
– Евест! отговаря с поклон каймаканина.
– Ние сме изпратени от българския Генерал Ковачев, чийто войски са заели позиции в скалите около града и ако не се предадете доброволно той ще започне бомбандировка в 12.00 часа в полунощ. Нашият Генерал даде своята дума, че ще честта и живота на хората без значение от различните народности и вяра. В същия момент войската влиза, астроунгарския консул Викс, който изглеждайки войводите вика:
– Господа, може ли да си представите подобен абсурд, петхиляден град с голям войскови гарнизон и толкова полиция да се предаде на четирима човека.
– Господин консул извика със силен глас: „Чаков кой сме ние, вече съобщихме тежко Ви ако мислите, че сме четирима. Ние очакваме отговор и ако не получиме вдигаме отговорността от нашата войска за съдбата на града.

Викс не отговори нищо.Той седна до турците и започнаха да се консултират какво да правят.След малко каймаканина се изправя , покланясе пред Яворов и с висок но треперещ глас заявява:
– „Господа ние решихме предаваме се и вярваме в думите на вашия генерал”
Каймаканина отпасва револвера си и сабята си и ги подава на Яворов.
Така беше освободен град Кавала без да гръмне пушка.След два дни една рота български войници влизат в освободения град.

Преразказал Асен Тренчев по спомени на поета Яворов, Хр.Чернопеев и Михаил Чаков отпечатани в книгата на Ив.Марков „Свободата изгрява над Пирина”