Топ Преса представя: Самодейци от Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци!

Свобода Кръстилова, десетокласничка в ПМГ „Яне Сандански“

Стоян ЦВЕТКОВ

– Вие сте само на 17 години. Как­во Ви накара да се впуснете в при­казката „Невро­копски ансамбъл за народни песни и танци“?

– Ходех на народни тан­ци от 8 годишна в школата към Неврокопския ансамбъл при Тодор Цветков. За ансамбъла разбрах от леля ми, която преди години също танцува­ше. От първата ми репе­тиция до сега никога не съм мислела да се от­казвам, защото танците са моят живот!

– Каква е ползата от това да бъдеш в ансамбъла?

– Ползата е огромна. От една страна, танцувайки, ние се учим да ценим и съхраняваме българския фолклор, а от друга – раз­влечение от натовареното ежедневие. С помощта на песните и танците, ние, младите, привикваме да ценим творчеството и из­куството, да не бъдем без­различни към фолклора..

– Какво научавате в Ансамбъла? Вие сте една от най-младите танцьорки там?

– Като една от по-малките танцьорки там се стремя да се уча от останалите. Прие­мам критики и се уча от грешките си, за да се усъвършенствам.

– Разкажете за ня­коя случка, която няма да забрави­те, въпреки малкия си престой в НАПТ?

– Всеки един концерт за мен е спе­циален и не­забравим,из­пълнен с много емо­ции. Разбира се! Тръпката е огромна. Всичко пре­живяно по вре­ме на участията и след тях е не­забравимо.

– Усетихте ли, че сте в семей­ство?

– Гостоприемството и до­брия тон са във всеки един от самодейците. Именно на това се крепи Неврокопски­ят ансамбъл! Приканвам всеки един, който е заинте­ресован към фолклора ни да заповяда в нашето голя­мо семейство.

– Призивът Ви към съ­гражданите и колегите Ви?

– Приканвам всеки, който желае да бъде част от нас да заповяда в нашето малко, но сплотено семейство. Раз­бира се към колегите първо искам да изкажа благодар­ността от това, че ме приеха и от това, че ми помогнаха да се превърна в това, което съм в момента не само като танцьорка, но и като човек.

– Благодаря Ви!

– Моля, аз също.