Топ Преса представя: Самодейци от Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци!
-
- септември 20, 2016
Свобода Кръстилова, десетокласничка в ПМГ „Яне Сандански“
Стоян ЦВЕТКОВ
– Вие сте само на 17 години. Какво Ви накара да се впуснете в приказката „Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци“?
– Ходех на народни танци от 8 годишна в школата към Неврокопския ансамбъл при Тодор Цветков. За ансамбъла разбрах от леля ми, която преди години също танцуваше. От първата ми репетиция до сега никога не съм мислела да се отказвам, защото танците са моят живот!
– Каква е ползата от това да бъдеш в ансамбъла?
– Ползата е огромна. От една страна, танцувайки, ние се учим да ценим и съхраняваме българския фолклор, а от друга – развлечение от натовареното ежедневие. С помощта на песните и танците, ние, младите, привикваме да ценим творчеството и изкуството, да не бъдем безразлични към фолклора..
– Какво научавате в Ансамбъла? Вие сте една от най-младите танцьорки там?
– Като една от по-малките танцьорки там се стремя да се уча от останалите. Приемам критики и се уча от грешките си, за да се усъвършенствам.
– Разкажете за някоя случка, която няма да забравите, въпреки малкия си престой в НАПТ?
– Всеки един концерт за мен е специален и незабравим,изпълнен с много емоции. Разбира се! Тръпката е огромна. Всичко преживяно по време на участията и след тях е незабравимо.
– Усетихте ли, че сте в семейство?
– Гостоприемството и добрия тон са във всеки един от самодейците. Именно на това се крепи Неврокопският ансамбъл! Приканвам всеки един, който е заинтересован към фолклора ни да заповяда в нашето голямо семейство.
– Призивът Ви към съгражданите и колегите Ви?
– Приканвам всеки, който желае да бъде част от нас да заповяда в нашето малко, но сплотено семейство. Разбира се към колегите първо искам да изкажа благодарността от това, че ме приеха и от това, че ми помогнаха да се превърна в това, което съм в момента не само като танцьорка, но и като човек.
– Благодаря Ви!
– Моля, аз също.
Be the first to leave a review.
