Учителят Калоян Шишков за новия стар директор на училището в Сатовча

Калоян Шишков

…Самият г-н Дунчев е честно момче, не е корумпиран, не е заядлив, добронамерен е. Пожелавам му успех! Привършвах редактирането на книгата, когато беше представен новият директор Милко Сиркьов, бивш учител в нашето училище…

Това са последните думи от темата „Директорите” в моята книга „Един живот като учител и не само”, която излезе от печат март 2014 г. Както стана известно, от две седмици г-н Джеват Дунчев, след спечелен конкурс, отново е назначен за директор на СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Сатовча.

Защо пиша този материал?

Моя работа ли е кой е директор, след като вече не съм действащ учител, а пенсионер? Г-н Караколев, бивш директор и учител, казва “пенсионерът е една бъркачка”. Сигурно е така, не зная. Само зная, че на мен не ми е безразлично кой ще бъде директор. Учил съм като ученик в това училище, после бях дружинен ръководител и т. н. повече от 32 години съм свързан с родното училище. Пука ми! Още учат учениците, на които преподавах философия в девети клас и дори бях класен ръководител. Член съм на синдикалната организация на СБУ (Синдикат на българските учители). Почетен координатор съм на Клуба за ООН. Освен това съм бил учител и класен ръководител на г-н Дунчев, който същевременно е един от учредителите на Клуба за ООН в нашето училище. Спомням си една среща с г-н Дунчев, когато беше студент трети курс по история. Казах му „Хайде завършвай висшето си образование и идвай в училище като учител по история”. Той ми отговори „Аз ли? Вие с г-н Караколев сте железни (г-н Караколев преподаваше история, аз философия)“. Железни – нежелезни, днес г-н Дунчев е за втори път директор на нашето училище. Така че оправдано е да не ми е безразлично кой и как управлява училището.

Освен това, при встъпването си в длъжност новият заместник образователен министър, г-н Стаматов, заяви, че приоритет в работата му като министър ще бъдат две групи учители: младите учители и онези, които вече са пенсионери и предстоят да се пенсионират (огромен потенциал, според него).

Преди два дена ходих в училище, срещнахме се  с новия директор (по идея и на двама ни) и в разговорът, естествено, си казах мнението за неговата роля като директор. По друг начин казано, посъветвах го. Ние, възрастните, както е известно, можем да съветваме младия човек 23 часа и 59 минути, но в последната минута решението и отговорността ще вземе сам.

Конкурсът за директори завърши. На мястото на г-н Дунчев можеше да бъде всеки един от кандидатите, участници в надпреварата. Всеки определено има своите качества и достойнства. Г-н Дунчев трябва да се съобразява с това, особено за кандидатите от СОУ с. Сатовча (Маруся Лозанова и Гюлзар Качанова) – да ги покани да му бъдат в помощ в осъществяването на учебния процес, а и самите те да не играят ролята на сърдити и пренебрегнати.

До вчера за някой г-н Дунчев е бил просто Джеват, за други несимпатичен, за трети – Джеватей. Сега вече г-н Дунчев е легитимен, законен директор на СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Сатовча. Директорът е институция, разбира се, в повечето случаи личността, а не длъжността прави тежестта на институцията. И в такъв смисъл трябва да осъзнае честта и привилегията, в същото време огромна отговорност да бъде директор на училището в Сатовча – училище с традиции, вече утвърдено като развиващо и европейско.

Какво още казах на г-н Дунчев? (той старателно си записваше)

1. Образователната система е консервативна система, управлява се от правила, а не от хора. Да не се изживява като човек, от когото зависят нещата в училище. Тези правила са утвърдени още от Възраждането.
2. В учебно-възпитателния процес има най-малко три страни: учители,  ученици, родители. Всички те са равнопоставени, с ясно разписани права и отговорности. Те трябва да се знаят и спазват. Да направи така, че родителите да идват в училище и да организира децата.
3. Както знаем, има най-малко три типа директорски стил на управление: демократичен, авторитарен и либерален (който иска да се хареса на всички, но никой не го обича). Идеалният вариант е демократичният стил. Демокрацията е участие и колкото правомощия да има  директорът по закон, той не трябва сам да взема решенията. Оперативен съвет, синдикати, ученически съвет, укрепващото ученическо самоуправление – клубове и т.н. са фактори в училище, партньори.
4.  Директорът трябва да осигури детското участие, един от основните принципи във философията на Конвенцията на ООН за правата на детето. Детското участие е доброволно, базира се на диалог, споделяне на информация и взаимно уважение между детето и възрастните. Това още означава, че възрастните трябва да бъдат научени как да работят с деца, как да спазват етичните принципи. Децата имат нужда да бъдат поощрявани и окуражавани да участват по смислен начин, за да им бъдат задоволени висшите потребности, а именно творческата самоизява.
5. Основните проблеми в училище, наред с осигуряването на равнопоставеност и качествено образование, според мен са дисциплината и насилието. Когато дисциплинираме учениците, те се проявяват от към човешката, а не животинската си същност. Това се отнася и до учителите.
6. Цел на образователната система са децата, те са най-важни, но лицето е учителят. Без добрия учител нищо не се получава. Традиция в нашето училище е да има качествени учители. Директорът е този, който трябва да създава условия учителите да си гледат работата.
7. Равнопоставеността и доверието, еднаквите изисквания към всички в училище са за предпочитане. Зачитането на учениковата личност. Проблемите се решават от ученическия съвет в класа, класния ръководител, едва тогава учениците отиват при директора.
8. Директорът не трябва да бъде злопаметен, а да прощава простими неща, да си изяснява очакванията и лесно да преодолява гордостта. Да застава зад смелите нетрадиционни идеи на своите учители и да ги подкрепя.
9. Решително трябва да се противопостави на практиката да се злослови по адрес на колеги и да се плетат интриги.
10. И съвсем накрая на разговора, препоръчах основното житейско правило „Всеки, с когото се среща и разговаря, го превъзхожда с нещо и той трябва да уважи това”. Днес той е директор, утре ще бъде друго.

А що се отнася до ученическата униформа, който проект спечелихме през 2009 г., той ми е много скъп, моята позиция съм я заявявал многократно (виж. тук: Размисли за ученическата униформа чрез метода на Де Боно мислене с шест шапки)

Успех и късмет!

Вие, уважаеми читатели, какви препоръки бихте дали на г-н Дунчев?