Отец Георги Паликарски: Слаба е духовната връзка между родителите и техните деца
-
- август 10, 2016
Отец Георги Паликарски, архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил.
Фокус: Отец Паликарски, стана ясно, че полицията в Дупница е установила и задържала 16-годишен младеж, причинил пожар в помощната сграда към черквата „Свети Георги” в Дупница, как се обяснявате това посегателство?
Георги Паликарски: Мога да кажа, че според мен става въпрос за слаба дисциплина. Тук няма ценности, морал, отговорност. Този младеж утре може да запали и къщата си. На записите от видеокамерите се вижда, че тези деца са отглеждани добре, добре са облечени. Не мога да си обясня как може да се стигне до такова действие. Първоначално помислихме, че е станало случайно, че някой е хвърлил фас от цигара или друго нещо. На записите се вижда, че става умишлено, навежда се младежът да запали хартия в дърветата, държеше и нещо допълнително. Тревите около сградата също бяха сухи и със силния вятър всичко стана за секунди. Това беше сграда на около 100 години.
Фокус: Все пак тук става въпрос за дете, не за възрастен мъж?
Георги Паликарски: Дете, но на 16 години. Това е юноша. Колелото на живота казва, че до 4 години детето е отрок, ние говорим за юноша, който трябва тепърва да започва да помага на семейството си на, на обществото и на живота.
Фокус: Но той идва и посяга на черквата, защо?
Георги Паликарски: Е, той утре може да посегне и на всичко останало, за да си направи собственото си удоволствие, че е запалил нещо.
Фокус: Къде виждате пропуските?
Георги Паликарски: Пропуските са навсякъде. Трябва да се започне от домашното възпитание, от контрола и да се стигне до училището. Този живот децата го взимат на „тагадък”, както казват старите хора. Отговорността трябва да бъде и на родителите, но тях не ги интересува. Всички са се обърнали към парите. Тях ги интересува детето им да е облечено, но дали вътре в неговата глава има нещо – никой не го интересуват. За тях материалното е важното, а не духовното. Ако попитате някой родител дали знае неговото дете колко книги е прочело, няма да ви отговори. Някой ще каже, че времето на книгите е отминало, но това не е така. Книгите са вчера, днеска и утре. Който знае да чете, знае утре и да говори, защото и езикът му по-богат. Неговата глава се пълни със знания, когато чете, а не на някой баба му или дядо му да са прочели една книжка като „Мечо Пух” и да си мислят, че знаят и могат. Сега има и хора с висше образование, които не могат да четат, а какво да кажем и за писането.
Фокус: Идват ли младите в черквата?
Георги Паликарски: Да, през последните години има млади хора, идват на службите, но са без своите родители. Дали става въпрос за мода или защото вътрешният глас ги е приканил към божия храм, не мога да кажа. За мен обаче я няма духовната връзка между децата и техните родители. Те дори не сядат заедно около масата, за да се нахранят. Когато нямаш уважение към семейството, към кого да имаш уважение и тук е нарушена самата единица – семейството.
Фокус: Какво искате да кажете да тези младежи, запалили сградата?
Георги Паликарски: Нищо не желая да им кажа, искам само да ги видя. Да ги погледна в очите. Не искам нищо от тях. Над 10 000 лева ще ни трябва за възстановяването на сградата, но от тях не искам нищо.
Венцеслав ИЛЧЕВ
Be the first to leave a review.
