Даниел Панчев, потомък на един от големите роженски родове (с. Рожен, Мелнишко): Македония няма бъдеще без Майка България!

Ралица ВАСИЛЕВА
Комита и запален планинар– така накратко бихме описали Даниел Панчев – председател на Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество. Роден е в София на 15 април 1982г. Потомък на един от големите роженски родове (с .Рожен, Мелнишко). Завършва 26 –та езикова гимназия и Университета за национално и световно стопанство, където се дипломира по две специалности –Икономика и Стопанско управление. Магистър по Бизнес администрация.
„И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота,
ние ще я кажем:
Тя е цялата европейска земя.
И ако за една Голгота непременно е нужен един връх,
ние ще го назовем Македония”
(П. К. Яворов)
– Разкажете накратко кой, как и защо създаде Македонизма като концепция?
– Сърбите от край време се опитват да неутрализират българската идея в Македония. И тъй като това не можеше да стане като противопоставят сръбските идеи трябваше да се намери нов съюзник – македонизмът. Стратегията e развита от Стоян Новакович, министър на просветата, който по-късно е и дипломатически представител на Сърбия в Цариград. За това свидетелства едно негово писмо още като министър, в който той ясно разкрива истинските цели на македонизма. Там се казва: „Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е почти невъзможно тя да се разколебае напълно като противопоставим само сръбската идея…Затова сръбската идея би имала полза от някакъв съюзник…Този съюзник аз виждам в македонизма.” Така македонизмът на Ст. Новакович със своята антибългарска насоченост бе спасително лекарство за сръбската кауза в Македония.
– Как реагира българската държава на налаганата от Тито доктрина след 1944г.?
– Нашите интернационалисти нямаха самостоятелна политика. Всичко се решаваше извън пределите на България и по-точно в Москва. Оттам съветският гражданин Георги Димитров чинно даваше напътствия на върхушката на комунистическата партия. Като цяло бих определил политиката като предателска. Ще Ви дам за пример факта, че докато нашите братя и сестри в Македония бяха изселвани и пращани по занданите на Одризово и Голи Оток нашите управници накараха собственото си население от Пиринския край да се пише «македонско» на преброяването през декември 1946г. и избиха десетки поддръжници на ВМРО под предлог, че са великобългарски шовинисти. Освен това отвориха границите на държавата за така наречените «македонски просветители», които да учат българчетата в училищата на Благоевградски окръг, че Паисий, Самуил, братя Миладинови са македонци, да ги учат на скалъпения и въведен чрез декрет несъществуващ македонски език. Нека не забравяме как именно другарите от БКП изнесоха костите на Гоце Делчев и ги предадоха на сърбокомунистите в Скопие.
– Днес усещате ли промяна у властите в Скопие?
– Не очаквайте рязка промяна. Всички антибългарски прояви в Скопие се иницират от сърбоманите и техните слуги. Какво очаквате от хора, които през целия си живот са били на хранилка в Белград. Нещата обаче бавно и полека се променят.
Самата Македония ясно осъзнава, че има два пътя – единият към разпадналата се Сърбия, а другият към България и респективно към НАТО и ЕС. А докато се чуди по кой път да хване времето неумолимо тече и лека полека албанското население завзема нови и нови територии. Струга-родният град на братята Димитър и Константин Миладинови вече е тотално албанизиран.
– Каква трябва да бъде днешната българска политика спрямо Република Македония?
– Според мен трябва да е двуяка, тоест от една страна да отвръщаме на всяка антибългарска кампания. Например да привикваме македонския посланик за обяснения. Калфин го направи вече и това му прави чест. Можем също така да поставим въпроса за кражбата на исторически личности и да запознаем Европейски парламент…. има разбира се и доста други начини.
От друга страна българската държава трябва едновременно с това да провежда една пробългарска политика, насочена към нашите сънародници там – повече стипендии за обучение в български ВУЗ-ове, повече възможности за младите хора да идват в България, по -улеснена процедура за даване на гражданство.
– Наскоро Бойко Борисов обяви, че има македонски език. Как бихте коментирали това негово изказване и има ли македонски език?
– Колкото има тракийски и добруджански, толкова има и македонски език. Между другото много интересно е неговото създаване – в манастира Прохор Пчински, намиращ се близо до границата и и «влегувал веднага во сила» чрез декрет. Вие да знаете друг случай в световната история, в който един език е въведен в употреба чрез декрет…
Що се отнася до думите на г-н Борисов, то те попадат в графа «гафове». Има доста съветници около него, редно е да го съветват по такива теми, за да не се получават такива злополучни интервюта. Ако трябва и ние ще го запознаем по темата.
– Нещо за финал?
– Иска ми се да вярвам, че оттук нататък предстоят по-добри времена за България и Македония, по-добросъседски отношения и да си помагаме….защото в крайна сметка Един народ сме, разделен от двете страни на границата.