Яна Дюлгерова от Парка за танцуващи мечки край Белица: Мечокът Добри е сляп от алкохол

Силвия СТОЯНОВА
Яна Дюлгерова работи в Парка за танцуващи мечки край Белица от 3 месеца. Тя има енциклопедични познания за живота на бозайниците в защитения район и е човекът, който посреща посетителите и ги запознава с тежките истории на мечките. През април т.г. мястото е било посетено от 1700 души, а през месец май – 2809 души.
– Г-це Дюлгерова, Паркът за танцуващи мечки е съчетание от природен феномен и благородство. Разкажете повече за създаването му?
– Паркът е основан през 2000 г. Тогава са спасени първите три мечки – Калина, Мариана и Стефан. Какво означава „танцуваща мечка“ – това е мечка, която е вземана още като малка от майката и впоследствие превръщана в атракция за туристи. Най-често мечето е отнемано на възраст от около 3 месеца. Майката най-вероятно е била убивана от бракониери. За да бъде научено да танцува, мечето е минавало през какви ли не ужасни изпитания. Традицията на мечкадарството е остатък от Средновековието.
– Какви са били тези мъчения?
– Първата стъпка към робството е било пробиването на носа и поставянето на халка, тъй като това е най-чувствителното и най-високо кръвоснабденото място от цялото тяло на мечето. Имаме информация, че малките животни дори са били поставяни върху жарава или нагорещени плочи. Така са били научавани да подскачат. Когато стопанинът е пробивал носа на мечката и я е дърпал, тя е започвала да се страхува. Точно тогава тя започва да прави движения, които наподобяват танц. Истината е, че мечките не чуват добре и не разбират от музика, от гъдулка или какъвто е да е друг музикален инструмент. Техният танц е базиран единствено върху болка и мъка.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене