Подигравате им се – но те са по щастливи от вас!

Я се огледайте. И какво постигенахте, години след като избягахте от себе си? 

Ирландците чрез музиката си успяха да се утвърдят като нация, защото не избягаха от себе си. Италияно-американците превзеха Америка двадесетте години на миналия век, научавайки амеракинският елит да яде сос болонезе и прясна паста. турците превзеха Дубай с тас кебапът , чевермето, печеният боб, кавърмата и сармите… Испанците правят милиони от историята, танците и изкувстното си… Успяват и не бягат от себе си. А ние българите правим точно обратното.

Първото нещо което правим след като „светът ни поеме“ и узреем да вземаме решения сами, е да изпъдим себе си от тялото. Моментално трябва да подръжаваме на някой друг, да правим нещо различно от това в което сме възрпитавани. Държим да живеем на различно място от това в което сме се родалили, щото следваме някой крив модел. Ние сме едни от малкото, които с лекота може да се отречем от род и родина заради комплекси.

Колко умиляват тези снимки, които публикуваме с този наш коментар. Това сме ние – българите. Деца на планината, на полето, деца отгледани на нивата или в яхъра при животните. Панелките се опитаха да ни направят граждани, но само изродиха селското в нас. Изродиха простотията! Направиха ни поклоници на западнитните боклуци, а западът ни уважава, като най – лоялтният контрейнер за своят отпадък. Караме му старите коли, хващаме връзки да вземем нещо по запазено или върнато от лизинг, внушава ни че пласмасовата му храна е бъдещето и че който не му се кланя е нещастрик. А всъщност е точно обратното!

Една нация от нещастници! Нещастници които, умишлено осакатяват дори името на държавата си наричайки я „БъУгария“, щото „България“ звучало много селско. А щастието е там! Там където е корена. Виждали ли сте дърво да расте и да се развива с отсечен корен? Не. Това е икебана. Вие сте икебана, поставена в удобство от някой, който вече ви притежава. Събудете се! Тези на кото не спирате да се подигравате и наричате тези деца на снимката нещастници, май са по щастливи от Вас. Да, така е!