Гринго от петричкото село Кавракирово свири на зурна, предавана от поколения

Георги Симеонов Димитров-Гринго е най-известният зурнаджия в община Петрич. Той е заместник на баща му Селим, който е бил изключителен музикант. Гринго е наследил освен таланта на баща си, но и селата, където той е свирил. С една дума – наложил е пълен монопол. С Гринго разговаряме за бизнеса му, за таланта му и за семейното му положение и дали в днешно време може да се издържа музикант от свирене на зурна.
– Гринго, минаха абитуриенските балове. Каква е твоята равносметка?
– Каква равносметка. Те са деца, от баловете, на които ме канеха да свиря, вземах по 30 лв. При децата парите са малко – там дават малко. За няколко часа свирене се събират по 20-30 лв. Отивам по съборите на селата, където също ме канят, но и там парите са малко. Хората нямат пари, аз ги разбирам, защото има мои колеги, които търсят такива пари, които хората не могат да дават. Тоя занаят го наследих от баща ми Селим. Той ми каза да изкарвам парите си с труд, със свирене. Затова, от една страна аз помагам на хората. Те ми казват: „Гринго, даваме ти 100 лв. да свириш на съборите – нямаме повече пари“. Аз отивам тогава да им върша работа, защото някога те са държали връзка с баща ми и сега аз също държа връзка с всички села.
– Гринго, като те слушам излиза, че замира този бизнес. Така ли е?
– Може би за другите колеги е така, но за мен не е така, защото свиря и по танцовите състави. Свиря при Данчо от „Гайтан“, на Нова година съм при кукерите. В Сандански има пак един състав и там свиря. По София има пак – и там работя. Ходя да свиря и по Унгария.
– Всъщност ти на какъв инструмент свириш?
– На зурна.
– А тая зурна наследствена ли ти е от баща ти?
– Дядо ми е свирил на нея. Прадядо ми също е свирил на нея.
– Искаш да кажеш, че на една и съща зурна са свирили три поколения музиканти?
– Аз съм вече трето поколение, което свири на нея. То може да е имало още, но на мен никой не ми е казал.
– Значи, зурната, с която си изкарваш в момента хляба, се предава по наследство, по мъжка линия?
– Да. Това съм го наследил от баща ми. От него също съм наследил таланта да свиря по танцовите състави в региона. Преди свирих дори при читалището. Сега съм при Данчо от „Гайтан“. Мене почти всички ме търсят, защото имам друга култура. Моята култура е друга. Като ми кажат: „Гринго, нямам пари“, аз отивам да свиря, правя им услуга и затова ме уважават.
– Лесно ли се свири на зурна?
– Това е най-трудният инструмент за свирене. Аз съм вече 56 години и още има неща, които не мога да ги изработя. Искам да ти кажа, че за автентичната музика съм добре. Но има и такива песни, които се изпълняват с такива техники, които не мога да достигна. Има много неща в тая зурна, които още има да уча. Мен ме интересува автентичната музика.
– Гринго, разкажи повече за семейството си?
– Женен съм. Имам момиче и момче. Момичето е омъжено в село Микрево, но заминаха наскоро за Англия с мъжа й. Момчето преди три месеца го ожених. Чакаме сватба. Затова трябва да свирим повече и да изкараме пари, защото аз никъде не работя на държавна работа. Занимавам се само с музика. Едно време много пари взимахме. На сватба ни даваха по 300 лв. Сега вече сватби няма. Викат ни по няколко часа на честито, за по някои лев и това е. Ако някои ни залепи пари, когато свирим, е отгоре към това, за което сме се договорили с домакините. Едно време на месец, като хванеш няколко сватби, съм стигал до 1000-2000 лв. Хората нямат пари и трябва да ги разберем. Сега цифрата е друга. Кажи – речи около 300 лв.
– Как виждаш твоя бизнес? Ще го бъде ли?
– Докато съм аз – ще го има. Замина ли си – не знам. Защото много хора ми казаха: „Гринго умре ли, умира и зурната!“.