Орнитологът и диджей Димитър Попов: Врабчетата намаляват заради температурните промени и използването на пестициди
Много е трудно да се съчетават двете дейности, почти не ми остава време за двете неща, които обичам да правя и правя от сърце с голямо желание, казва Попов
Ерол ЕМИЛОВ
Димитър Попов е роден на 27 юни 1977 година в Гоце Делчев. Завършва средното си образование в Природо-математическата гимназия в града. От 1993 година членува в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). В момента е председател на клона на дружеството в Гоце Делчев. Завършил е орнитология в университета Hint в Норвегия. Освен орнитолог е и диджей. На музикалната сцена е известен като Mistery Man. Гостува ни в рубриката „Честно в очи“, за да ни разкаже за любовта си към музиката, интереса към птиците и събитията, в които взема участие БДЗП – Гоце Делчев.
– Г-н Попов, Вашият екип се включи в изготвянето на Атлас на гнездящите птици в Европа. Може ли да ни разкажете нещо повече за него?
– Да, това е една инициатива на Европейския съюз за изготвяне на Атлас на гнездящите птици в Европа, тъй като последният такъв е издаден преди 30 години и информацията в него трябва да бъде обновена. Това става със съвременни методи. Използваме съвременни технологии като смартфони и таблети, с които въвеждаме и правим картиране на гнездящите видове птици в България. Нашият клон имаше желание да се включи в тази инициатива. По този повод сформирахме екип, с който да правим това картиране. То става по много интересен начин. Държавата ни е разделена на различни 50-километрови участъци, които ние посещаваме и правим трансекти. Записваме всички птици които успеем да чуем или наблюдаваме. Заедно с това записваме бозайници, земноводни и влечуги.
– Вашата задача каква е и докъде стигнахте?
– Моята задача е да бъда ръководител на екип – да вземам решения за местата, които са предварително зададени, да правя маршрути и навигаторът, който е с мен да ми посочва пътя, за да можем по-лесно да ги намираме. Използваме и GPS-и, така че нещата са доста улеснени в днешно време. Въпреки че срещаме и трудности – от дискомфорта на разстоянията, които трябва да изминаваме всеки ден до твърде големите разлики в температурите – или много горещо или много студено. Засега сме успели да изпълним докрай нашата задача, т.е. териториите, които трябваше да обиколим вече са обиколени. Резултатите предстои да бъдат публикувани по-късно. Засега нямам разрешение да ги коментирам и да издавам подробности. Това ще стане когато се пуб
ликува съответния атлас. Очакваме той да бъде издаден през 2018-а година.
– Кои територии успяхте да обиколите?
– До този момент обиколихме населените места в общините Сатовча, Хаджидимово, Гърмен, Сандански, Кресна, както и села в община Благоевград и село Крупник в община Симитли.
– Напоследък наблюдаваме големи температурни аномалии. Това влияе ли на видовете гнездящи птици в региона?
– Да, влияе. Не само на гнездящите, но и на мигриращите видове птици. Има такива видове, които преди са се срещали на по-малка надморска височина, сега се срещат на по-висока или обратно. Това се дължи на климатичните промени и някои видове намаляват.
– При кои видове се наблюдава най-драстична разлика?
– Намаляват видове като врабчетата, пъдпъдъкът например. И причините за това не са само температурните промени или климатичните най-общо, но и използването на пестициди и изкуствени торове в земеделието. Това са главно птици, които зависят от земеделските площи.
– Какво Ви предстои на Вас и на Вашия екип в следващите месеци?
– През месец август ще имаме една интересна задача – да охраняваме гнездата на египетския лешояд в град Маджарово (Източни Родопи). Там Българското дружество за защита на птиците има площадки за изкуствено подхранване на египетския лешояд и благодарение на това подхранване видът е започнал да гнезди там. Предстои малките да започнат да летят и това може да бъде доста опасно, трябва да се наблюдава какво се случва в този момент заради различни заплахи, които съществуват, не само хората, но и различни хищници могат да ги застрашат. Когато малкото полети от гнездото има опасност то да падне на земята и да бъде преследвано от хищниците или бракониерите. Нашата задача е да наблюдаваме всичко да бъде наред. Какво друго ще трябва да правим, все още не знам, но като разбера ще споделя с Вас.
– С ваша помощ беше сложена камера за видеонаблюдение на щъркеловото гнездо в село Баничан. Каква беше целта на това нововъведение и постигнахте ли я?
– Бяхме помолени от читалището в Баничан – читалище „Изгрев“, да предложим нещо, което е свързано с белия щъркел, тъй като той е част от културата и традициите на селото. Ето защо аз реших да сложим камера за видеонаблюдение, която да заснеме живота на белия щъркел и да проследи процеса от пристигането на обитателите на гнездото до излюпването на малките и тяхното отлитане. Работихме заедно със секретаря на читалището г-жа Румяна Джибова. С нея работихме почти денонощно, за да реализираме този проект. Беше къртовски труд, тъй като трябваше да се изпипа всичко в детайли. Най-много се притеснявахме от момента на монтирането на камерата до момента на пристигането на първите щъркели. Местните хора започнаха да говорят, че едва ли не с камерата ще ги изплашим и те никога повече няма да дойдат на това гнездо. За щастие това не се случи. Месец след поставянето пристигна мъжкият, а седмица по-късно и женската. Тя снесе 4 яйца, излюпиха се всички, но в крайна сметка останаха само две малки. Останалите две по нейна преценка бяха изхвърлени от гнездото, защото е известно, че щъркелите правят т. нар. „спартански подбор“, т.е. трябва да оцелеят най-силните, за да могат да издържат прелета до юг. Те трябва да прелетят едно разстояние от 10 000 – 12 000 километра. Ето защо е необходимо да останат най-здравите. Останалите две малки просто са нямали шанс и тя е преценила, че трябва да ги изхвърли.
– Съчетавате орнитоложката си дейност с тази на диджей. Лесно ли е?
– Много е трудно. Бих казал, че почти не ми остава време за двете неща, които обичам да правя и правя от сърце с голямо желание. Успявам да намеря малко време, защото моите родители ми помагат, моите приятели и близки също. Само заради това. Иначе не бих могъл да се справя. Защото едното изисква нощна работа, а за това да се гледат птици трябва да се става много рано – в 4-5 часа сутринта преди изгрев слънце, когато те са най-активни.
– А на коя от двете дейности отделяте повече време?
– Като че ли на заниманието да гледам птици отделям повече време и обръщам по-голямо внимание. Там концентрацията е по-голяма, съответно и отговорностите са повече. Докато второто е само за забавление.
Be the first to leave a review.