Топ Преса на гости! Емил Измирлиев: Всичко има край, само суджукът има два края!
-
- юни 14, 2016
АВТОБИОГРАФИЯ: Роден съм където и когато ми е паднало – в град Дупница на 27 април 1953 г. Имало е и друга възможност, да не се родя изобщо, но не съм я използвал докрай.
Учих каквото ми харесваше, работих по специалността, но все ме теглеше към писането. Публикувал съм над 15 000 материала в повече от 100 издания у нас и в Украйна за кого и за какво ли не, но особена полза нямаше и като че ли се отказах от журналистиката, но от хумора и сатирата – не! Бил съм електротехник, сменен майстор, технолог, сервизен инженер и журналист в „Пиринско дело“, „Разложки край“ и „Демокрация“.
Бил съм 10 години кореспондент на „Стършел“ , 8 -на „Машиностроител“ и 5 – на „Демокрация“, все от Пиринския край.
Но, както се казва всичко има край – само суджукът има два края!
14 години и 7 месеца работих в „Булгартабак“, но и на това му дойде краят. По това мреме, докато бях писател под прикритие, чрез издателска къща „Стършел“ на бял свят се появиха сатиричните ми фантазии „Птица ли е като птица“, които ме уредиха да ме приемат в Съюза на българските писатели.В края на 2010 г. издателство „Български писател“ пусна на пазара скандалната ми книга „Бандитската топлофикация“. Готова е абсурдната ми пиеса „Мутрата топлофикация“, в която премиерът, който и да е той, участва като глас.
Радвам се че през целия си досегашен живот успях да остана само един обикновен български писател и продължавам да не се взимам на сериозно и да не се правя на такъв, какъвто не съм…
Автор съм и на двама синове – Борислав и Димитър и на една дъщеря – Христиания и май това все още е най-голямото ми творческо постижение в живота.
ОКО НА ГАРВАН
Една сутрин гарванът се огледа и видя кацнал до себе си друг гарван.
Изведнъж страшно много му се прииска да му извади окото.
Той обаче беше чел инструкциите за това как да се държат гарваните един към друг и знаеше много добре при това, че има до себе си друг гарван, то в никакъв случай не бива да му се вади окото.
Такава била и народната поговорка.
В същото време желанието да извади окото на другия гарван се засилваше все повече и повече. А в главата му като театрален прожектор светнаха думи на една от забележките към инструкциите, в която се говореше, че ако все пак желанието да се извади око на друг гарван не само не изчезва, ами се засилва непрекъснато, то самото изваждане на окото трябва да се направи изневиделица. Иначе другият гарван може да забележи и да вземе съответните контрамерки.
За да отклони вниманието на другия гарван, нашият започна да си свирка някаква мелодия. И когато му се стори, че вниманието на другия гарван е достатъчно отклонено, той се обърна рязко и изневиделица клъвна окото му. После го изплю и то се търкулна в храстите.
Така гарван извади окото на друг гарван.
Напук на всички народни поговорки.
Другият гарван беше препариран.
ШЕГИ НА ЗАЕМ
ОПРЕДЕЛЕНО може да се твърди, че Първи април е нещо като личен празник на Иван Стоянов, чакан цяла година със съответните копнежи и надежди.
Работата беше в това, че само на Първи април Иван Стоянов се чувства такъв, какъвто иска да бъде и през останалите дни от годината.
Само тогава той може да каже на колегата си Дешо Пешев, че е абсолютен некадърник, въпреки, че заплатата му е два пъти по-горляма от тази на Иван Стоянов. В отговор Дешо Пешев прихва от смях до сълзи и го потупва приятелски по рамото.
Пак на този ден признава на жена си, че не може да я понася в леглото, поради което се е обзавел с три любовници – за делник, за празник и за особени случаи. Жената на Иван Стоянов обаче подскача до небето от радост, защото си остава дълбоко убедена, че на мъжа й не бива да се вярва, защото е Първи април.
На тази култова дата Иван Стоянов влиза смело при началника си, удря с юмрук по бюрото му и го заплашва, че ако не го изпрати в командировка до Копенхаген, ще му изстине мястото или нещо подобно. Началникът на Иван Стоянов се залива от смях и се тупа самодоволно по дебелото шкембе. Той отлично знае, че Иван Стоянов е от служителите, които до пенсия няма да ходят в командировка по-далече от Каспичан, но въпреки това обещява, като се прави на изплашен до смърт за мястото си.
След работа Иван Стоянов отива на гости у най-големия си завистник, пишещ за него възторжени доноси до различни инстанции с творческия псевдоним „Доброжелател“. Оня му предлага галантно кафе, но Иван Стоянов му лепва два яки шамара и, без да каже нищо, продължава мисията си…
В този дух минават и останалите срещи с предварително набелязаните от Иван Стоянов лица.
А късно вечерта си ляга напълно доволен от себе си.
На другия ден всички посетени от Иван Стоянов оживено обсъждат кога ще дойде пак Първи април, за да може този голям шегобиец Иван Стоянов да ги позабавлява и разсмее отново…
Be the first to leave a review.
