Проф. Габровски посочи след колко месеца ще е краят на К-19 в България!

Аз съм оптимист, че ще имаме една спокойна следваща есен, важно е да се спазват мерките, които са едни от най-либералните, поясни медикът

„Безотговорното говорене на някои лекари рискува живота на хората. Трябва да се знае, че ваксините са безопасни, страничните ефекти са един на милион“, това заяви проф. Нколай Габровски, зам.-директор по лечебната дейност и началник на Клиниката по неврохурургия в „Пирогов“. 

„С повече дисциплина през есента и сега заведенията щяха да са отворени. Все пак имам предположение кога ще приключи пандемията у нас“, допълни медикът.

Ето какво друго каза проф. Габровски в интервю за „Марица„:

– Проф. Габровски, атакува ли коронавирусът мозъка?
– Като цяло вирусът атакува малките съдове. Разбира се, уврежда най-вече белия дроб. Мозъкът няма как да не се влияе от нарушената доставка на кислород. Имаме вече някои базови знания, но тепърва ще има да се изучават пораженията на коронавируса от гледна точка на неврохирургията.

– Какво научихте за COVID-19, откакто като лекар и ръководещ в „Пирогов“ се сблъскахте челно с вируса?
– Научихме много и в медицински, и в чисто психологически аспект. Отначало не знаехме нищо за тази зараза. Дори дали въздухът в една стая е заразен, когато оттам мине пациент.

Но напреднахме. Знаем как се разпространява зараза, колко опасна е тя, как да се защитим, какви протоколи за дезинфекция да използваме. Напреднахме много и за разработката на ваксините. Спомнете си, само преди 6-7 месеца се смяташе, че ще ни трябват няколко години, за да стигнем до този етап. Преди ваксините единственото ни оръжие беше изолацията.

В чисто психологически план имаше голямо притеснение в началото. Но то вече е преодоляно както в „Пирогов“, така и в другите болници, разбира се, и по света. Колегите знаят какво да правят, а и голяма част вече са прекарали болестта или са ваксинирани.

– Кое остана мистериозното, неразгаданото около този вирус?
– Имаше съмнения около произхода му. Но не е първият, който се прехвърля от животни върху нас. Най-големият въпрос е кога ще приключи всичко това.

– Задаваме го – кога?
– Аз съм оптимист, че ще имаме една спокойна следваща есен. Тогава ще е началото на края на тази епидемия.

– Имаше ли и има ли грешка при управлението на кризата в България, защото, от една страна, са претъпканите болници, от друга – затворените бизнеси, а всеки има свой аргумент?
– За грешки не може да се говори. Никой не е имал пътна карта как да се решават проблемите. Навсякъде по света се правеха малки стъпки и се търсеше правилната посока.

За мен в България постъпихме по един от най-добрите възможни начини. Факт е, че ние нямахме първа вълна в началото на миналата година. Бяха наложени много строги мерки, посрещнати с недоволство от мнозина. За радост, те дадоха резултат, за разлика от редица държави, които платиха висока цена.

Може би през ноември имаше подценяване на ситуацията от страна на хората, въпреки че идваха предупреждения и от Щаба, и от други колеги. Това доведе до стръмно покачване. Но както вие споменахте, ние бяхме принудени да търсим компромис между мерките и нормалния живот.

При всички случаи с по-голяма дисциплина тези нива на заразяване можеха да бъдат избегнати и сега ресторанти и други бизнеси да са отворени. Но през всичките тези месеци България имаше и продължава да има един от най-либералните мерки.

– Така е, Великобритания продължава да бъде затворена тотално при 17 починали и 58 заразени на 100 000, всеки от нас има роднина и познат там, който се учудва на положението у нас?
– Да, но за съжаление някой трябва да отиде там, за да кажем: А, то вярно било! Има толкова информация, която лесно може да бъде проверена.

– Хората като че ли бяха разколебани от говоренето на част от медиците, а и сега от „очернянето“ на част от ваксините?
– Факт. Особено в началните седмици, когато бяхме в неизвестното, това говорене показа тотална липса на професионализъм. Едно търсене на светлината на прожекторите на всяка цена, което само по себе си е неморално. И донесе риск за живота на хората.
Времето показа, че тези гласове са не само грешни. Нещо повече. Уви, те увлякоха доста хора, разединиха обществото ни и носят вина за немалката част от жертвите, които дадохме.

Сега се прави опит за повторение по отношение на ваксините. Но виждам, че се получава в много по-малка степен. Обществото проявява разум, вижда кое се основава на науката,  на логиката и кое е просто говорене. Решението в краткосрочен план е дистанцията, а вече имаме и оръжието  – ваксините.

– Не само времето, но някои от тези медици и политици преживяха челен сблъсък с COVID-19. Но да питаме директно – опасни ли са ваксините и по-конкретно по отношение на тромбозите?
– Няма абсолютно никакви основания да ги смятаме за опасни. При толкова много ваксинирани доказаните странични ефекти са толкова малко на брой, че може да ги наречем пренебрежими. Ваксините отговарят на абсолютно всички стандарти на съвременната наука.

Досега са установени 24 случая на тромбоза при 24 милиона ваксинации. Това прави една на един милион. За сравнение – най-модерните контрацептиви дават подобни усложнения в 1-2 от 10 000 случая. Дори не може да става въпрос за сравнение. Рискът от поражения при коронавирусната инфекция е несравнимо по-голям от риска от странични ефекти при ваксините.

– Инсултите и катастрофите не спират, а „Пирогов“ е на първа линия. По-тежко ли е лечението на пострадали, които имат и COVID-19?
– Знаете, че коронавирусната инфекция протича индивидуално. При едни дори няма симптоми, при други се наблюдава утежняване на заболяванията им. Същото е и при цитираните случаи.

– А наблюдава ли се промяна на картината при пациентите ви, постъпващи в COVID отделенията?
– Възрастта на пациентите е видимо по-ниска с навлизането у нас на британската мутация, която вече надхвърля 95 процента от случаите. Възможно е това да се дължи на факта, че младите спазват по-рядко мерките. Друго характерно е, че болестта се развива доста по-бързо и подаването на кислород невинаги е толкова ефективно.

Това е първият прилагащ се в България робот – Комбинирана невронавигационна система с мехатронен модул ( роботизирана хирургична ръка ). Намира се в „Пирогов“

– Намаля ли потокът на пациентите в неврохирургията, уплашени от възможността да се заразят с COVID?
– Определено има промяна. Не само при нас, но и в другите отделения. Доста хора забавят лечението си заради коронавируса, събират се случаи и се получава едно постъпване на вълни. Но България не прави изключение от света. Това са страничните проблеми, които идват с коронавируса.

– Продължавате ли да твърдите, че най-застрашен от инсулт е около 50-годишният българин, бизнесмен, шеф на фирма, който води напрегнат и заседнал живот?
– Това по-скоро е част от профила. 50 години е границата, след която се покачва рискът. Наднормено тегло, високо кръвно, заседнал живот, стрес. Всички тези фактори повишават риска. Не знам дали е задължително да си шеф на фирма. И други професии могат да се впишат в този профил с повишен риск.

– Казвате, че мечтаете в България неврохирургията да се развие до нивото на кардиологията. Случва ли се вече?
– Определено. Чисто технологично българската неврохирургия е на едно добро европейско ниво. Но за разлика от кардиологията все още не се реимбурсират голяма част от медицинските изделия. Това води до затруднения сред пациентите, които трябва да доплащат. Но се движим в правилната посока.

– Тоест науката напредна много – човек да не се предава, когато му открият тумор в мозъка?
– Много напредна! До такава степен са навлезли минимални инвазивни техники, че при някои заболявания, за които бяха нужни седмици възстановяване, сега са достатъчни няколко дни или дори часове. Една дискова херния например, човек може да бъде изписан на другия или дори още на същия ден.

Кой е той?
Д-р Николай Габровски завършва медицина в Медицинска академия – София през 1996 г. Първоначално работи като лекар в Неврореанимацията на УМБАЛ „Царица Йоанна“. В Клиниката по неврохирургия на болница „Пирогов“ е от 1997 г. През 2005-а защитава дисертация на тема „Значение на задна съединителна артерия за неврохирургичната практика“.

От 2006 г. е завеждащ на отделението по невроонкология. От 2008-а е доцент по неврохирургия. През 2010 г. е избран за зам.-председател на Българското дружество по неврохирургия, а през 2011 г. – за началник на Клиниката по неврохирургия на Университетска болница „Пирогов“.

От началото на 2011 г. е избран за Национален консултант по неврохирургия към Министерството на здравеопазването. През януари 2012 г. е поканен за наблюдател борда на European Brain Council (Европейски мозъчен съвет) – координираща неправителствена организация, посветена на борбата със заболяванията на нервната система. Европейски мозъчен съвет работи в тясно сътрудничество с комисиите на Европейския съюз, Европейския парламент, Световната здравна организация и други отговорни органи по проблемите на заболяванията на мозъка.

През 2014 г. е избран за професор по неврохирургия към Клиниката по неврохирургия на университетска болница „Пирогов“. ​Член е на Управителния съвет на Българския лекарски съюз през 2015 г., а от 9 юни 2018-а е избран за зам.-председател на съсловната организация.

От 2017 г. проф. Габровски е зам.-директор по лечебната дейност на университетска болница „Н.И. Пирогов”. През 2018-а е избран за председател на Българското дружество по неврохирургия.

blitz.bg