Доц. д-р Асен Златев, родом от Добринище: Откакто завърших Факултета по медицина, не съм свалил от гърба си бялата престилка!

Доц. д-р Асен Златев: Не обичам думата „икономии“ в здравеопазването!Калин КАЛИНОВ
Доц. д-р Асен Златев е роден през 1946 г. в с. Добринище, Благоевградски окръг. През 1973 г. завършва Софийския медицински факултет. Специализирал е в Русия, Швеция и Англия. Притежава специалност по вътрешни болести и пневмология и фтизиатрия. Бил е завеждащ отделение, а след това повече от 15 години началник на Клиниката по белодробни болести при Специализираната болница по белодробни болести. Автор и съавтор е на повече от 50 научни публикации. Бил е депутат в Седмото Велико народно събрание, подписал e Конституцията на Р България. Бил е парламентарен секретар и началник на кабинет в Министерството на здравеопазването, общински съветник в СОС, зам.-председател на постоянната комисия по здравеопазване. От 2006 г. е изпълнителен директор на Александровска болница.
Трудно е да накараш доц. Асен Златев да заговори за себе си, без да спомене думата „болница“. Откакто е завършил Факултета по медицина, не е свалил от гърба си бялата престилка въпреки многото си административни позиции. Сега като мениджър на Александровска болница, преди като депутат, парламентарен секретар в министерството и общински съветник винаги е мислил и действал глобално, без да се отделя от болничното легло и от единичните трудни за диагностика и лечение случаи. Докато разговаряме в директорския му кабинет, водещият ни консултант и специалист пулмолог обсъжда по телефона поредния тежък случай в белодробната клиника, чийто ръководител е бил повече от 15 години – млад мъж, на когото тези дни е поставил диагноза карцином на белия дроб. Коварното заболяване дълго време е кротувало в него, без да сигнализира за съществуването си. Мъжът пристигнал в болницата с едно-единствено оплакване – кръв в храчките. Преди това е обиколил районни и областни болници, но лекарите не са диагностицирали болестта. Сега е „разкрита“ – и какво от това? Хванал я на финала. Мъжът не може да бъде опериран. Ще се опитват да удължават живота му палиативно, облекчавайки болките. Ако злокачественото заболяване се установи навреме, болният може да живее след операция още пет-десет години.
Сред многото случаи на късно диагностициране има и десетина, на които е отхвърлил хистологично потвърдена диагноза „карцином“
Хубаво е, когато „отпишеш“ една зловеща болест, но да обречеш човек години наред да живее с мисълта, че е раково болен, е ужасно. Не е добра атестация и за лекаря. Късното диагностициране обаче е един от големите проблеми на днешното здравеопазване. Доц. Златев си спомня с носталгия за добре изградената пневмофтизиатрична мрежа, с профилактичните прегледи в автобусите флуорографи, обикалящи градове, села, заводи, фабрики. Днес няма скрининг тестове, за да се регистрира заболяването в ранен стадий. Липсата на диагностичен контрол и разрушаването на диспансерите пък са довели до увеличаване на туберкулозните случаи. Жълтата гостенка, болестта на социално слабите, пак е тук. „Колкото и да отричаме връзката между разпространението й и социалния статус на българина, проблемът е в недоимъчното и некачествено хранене, в липсата на контрол върху храните, на елементарни противоепидемиологични мерки за разпространяването на заболяването. РИОКОЗ не успяват да контролират всички малки частни заведения в страната“, отбелязва доц. Златев. И подкрепя думите си с цифри: до 1989-1990 г. заболеваемостта от белодробна туберкулоза у нас е 29 на 100 хил. Това ниво на заболеваемост конкурира по онова време най-високо развитите икономически държави като Германия, Италия, Франция. От 1990 г. броят на туберкулозно болните непрекъснато се покачва, за да стигне през 2003-2005 г. до 40 на 100 хил., което означава, че се е увеличила почти два пъти. При това статистиката не отчита скритата заболеваемост. Преди 15-20 г. при млади хора много рядко са откривали случаи на белодробен рак. Сега и карциномът, и туберкулозата са подмладени с 10-20 години. Често болестта се открива при хора между 30- и 50-годишна възраст. Другият бич е високото ниво на резистентна туберкулоза. Случаите зачестяват, късно се диагностицират, трудно се повлияват от лечението, увеличава се смъртността от заболяванията. Болните са обречени на гибел, няма лекарства, с които да бъдат лекувани.
Утре резистентната туберкулоза ще вземе повече жертви от СПИН убеден е доц. Златев. Неслучайно световният глобален фонд отпуска милиони евро за лечение на туберкулоза, СПИН и малария. Въпреки надеждата за добри резултати той самият признава, че на този етап не е голям оптимист. Държавата ни е в дълг към обществото.
За да се поддържа във форма като клиницист, два пъти седмично за по два часа с разрешение на министъра наблюдава тежките случаи на белодробната клиника. Минава на визитация. Дава си сметка, че периодите, в които е участвал във властта, са по-скоро компромис за сметка на здраве, нерви, кариера в науката и в преподавателската дейност. Но от всички постове, на които е заставал, се е опитвал да повиши качеството на здравното обслужване у нас. В комисията по здравеопазване е пледирал за въвеждане на законов ред в работата на здравните заведения. Като служител на здравното министерство пък се е застъпвал за адекватното реагиране на жалбите и сигналите във ведомството. Не се срамува, че много години е бил партиен лидер на Медицинската академия преди промените. Защото неведнъж е толерирал назначаването на възлови места на професионалисти без оглед на политическата им принадлежност. Сега, когато отново е в МА, това му помага да е уважаван от тези, които някога са получавали подписа му по партийна линия, за да бъдат хабилитирани. Самият той се хабилитира по време на управлението на СДС. Някои „приятели“ тогава се опитват да го стреснат: „Сега ще видиш какво ще се случи!“ Не само нищо лошо не се случило, но дори нямал нито една бяла бюлетина и на двата съвета, в които доминирали членовете на СДС. „Когато Иван Костов дойде на власт, неговите хора ме наричаха „несменяемият партиен секретар на МА“. Носеха се дори слухове, че партията ми е дала 10 апартамента. Но навремето така се плюеше. Никога не съм сменял политическата си принадлежност и до днес съм член на БСП“, подчертава доц. Златев.
Всъщност от опитите му да промени и да спаси света винаги са страдали най-близките му. Съпругата му е лекар. Имат двама синове. Големият е лекар – асистент в белодробната болница. Въпреки желанието си да му предаде своите знания, отчита, че времето, което му отделя, е твърде малко. Както и на двете внучета, които също чакат от дядо си внимание.
В съботите гледа да навести 90-годишната си майка. Прибира се в родната си къща в Добринище по тъмно, вкарва колата в гаража, а на другия ден пред входа го чакат за консултация поне десетина души
Няма частна практика, преглежда безплатно и колкото и да се зарича, не си тръгва към София, докато не прегледа и последния чакащ. Тези хора, както и другите, които го чакат в белодробната болница, търсят белодробния специалист и интерниста Асен Златев, а не директора на Александровска болница. Това му стига.
СТРЕМИМ СЕ КЪМ РАЗУМНИ ИКОНОМИИ
– Доц. Златев, има ли вече наши лекари, които поемат с еднопосочен билет към България, прогонени от кризата в държави като Великобритания, Германия, Испания?
– Предполагам, че до края на годината ще се усети такъв приток отвън. Твърде много медицински сестри и лекари напуснаха държавата и работят при трудни условия. Лекарят може дае защитил и дисертация, но в началото работи като санитар, медицинска сестра и чак след години като лекар. Кризата обхваща всички сектори на икономиката, здравният няма да остане по-назад. Разчитам обаче не толкова на връщането на висшите медицински кадри. Който се е задържал там и е намерил нишата си, трудно ще се върне, макар че емигрантите ще са сред първите уволнени. Очаквам по-голям наплив на квалифицирани медицински сестри, от които сега имаме недостиг. Тогава ще можем да подбираме с конкурс подготвени кадри и да пренасочим тези, които не притежават необходимата квалификация.
– Върнахте си вече част от специалистите, предпочели преди години по-високото заплащане в частните болници и клиники. Какво ги мотивира за този избор?
– Връщат се предимно медицински сестри и лаборантки, но и изявени наши специалисти, напуснали болницата заради по-високи трудови възнаграждения. Така е в клиниките по алергология, по кардиология и др. Върнаха се от „Токуда“, от „Доверие“, където заплащането е атрактивно, но тук е академичната среда. „Токуда“ е университетска болница, но лекарите й реално прекъсват академичната си кариера. Не могат да преподават, да четат лекции, да водят упражнения, което е от огромно значение за много от тях. Александровска болница е привлекателен център за преподавателския състав, защото тук е концентриран цялостният учебен процес на студентите медици. Катедрите на Медицинския факултет са базирани в клиниките на Александровска болница. Лекарите преподаватели идват тук с конкурс, желанието им е да обучават студентите. Това е престижна работа, която за съжаление през последните години е малко оценена. На преден план излезе заплатата. Само за 2008 г. увеличихме трикратно трудовото възнаграждение на служителите на болницата. Зная, че парите пак не са достатъчни, но болницата отдели за ФРЗ на висшия медицински персонал и на специалистите над 50% от всичките си приходи. Увеличихме възнаграждението за доктор по медицина и доктор на медицинските науки. Университетът също увеличи възнагражденията на преподавателите. Голяма част от персонала на болницата работи до 14 ч. Това позволява на лекарите да имат и друго работно място. В частната болница законът за втори трудов договор също им дава това право, но частникът обсебва времето им изцяло. Той прави всичко възможно, за да осигури здравно обслужване, но съкращава разходите за елементарни условия на медицинските сестри. Те работят както на Запад – в болничните стаи. Нямат отделни кабинети. Една от главните асистентки се върна при мен с плач: „В частната болница нямаме дори къде да пишем историята на заболяването. Пишем на плотовете на мивките в болничните стаи.“ Като директор инициирах идея – да създадем на мястото на медицинския център в Александровска болница диагностичен консултативен център като отделно юридическо лице, дъщерно дружество на болницата. Целта е всички лекари, химици, лаборанти, които след 14 ч работят в частните звена, да могат да извършват доболнична дейност в ДКЦ-то. Половината от сумата, която Здравната каса ще плаща за нея, ще отива за възнаграждение на служителя.
– Какви са финансовите дългове на болницата в настоящия етап?
– Формулата, по която работят държавните болници, генерира отрицателен финансов резултат. За последните три години новото ръководство на Александровска болница успя да намали трикратно дълговете към доставчици на медикаменти и консумативи. Тенденцията е те да намаляват. За януари и февруари сме с отрицателен финансов резултат, но тази сума е незначителна спрямо разходите ни. Търсим всички възможни средства за разумни икономии.
Публична тайна е, че здравната дейност е недофинансирана. Въпросът за финансите за мен и за цялото ръководство на болницата е ключов. Основните ни финансови ресурси идват от Здравната каса. Министерството отпуска средства за някои дейности и скъпо струващи медикаменти. На практика приходът от клиничните пътеки и средствата от министерството успяват да покрият 60-70% от онова, което струва болният на болницата. С всичко останало се справяме сами. Храната на болните не влиза в Националния рамков договор и клиничните пътеки. Ремонтите на стар сграден фонд, каквито са болниците на Александровска, също не се финансират от Здравната каса. Имаме 36 звена, пръснати на територия от 450 декара. Това са сгради, строени преди 80-120 години, които изискват ежедневно поддържане. Благодарение на това, че МЗ успява да ни отпусне допълнително средства за капиталови разходи и за покриване на някои задължения, свързваме двата края до известна степен, но не напълно. Има редица дейности, които реално не са финансирани отникъде. Болницата не може да ги покрие със собствени оборотни средства.
– Думата „икономия“ звучи зле, когато касае човешкото здраве…
– Аз също не обичам тази дума в здравеопазването. Не бива да се правят икономии за сметка на здравето. Но при недостиг на средства не можеш да използваш най-скъпите лекарства, когато можеш да използваш по-евтини със същия ефект. Да искаш най-скъпите консумативи, колкото и да са добри, след като има други, които оптимално удовлетворяват нуждите на съответното звено.
От три години съм въвел строга отчетност, всяко звено има своя финансова карта за тримесечията. От нея се вижда какви са приходите на клиника или на лаборатория от клинични пътеки, от избор на лекар, от дарения, от други източници. Какви са разходите… Ние не гоним печалба. За нас най-голямата печалба са здравето и качественото обслужване на болния. Но има клиники, които могат да завършат без загуба, макар и без печалба. Други звена като обслужващите, клиничната лаборатория, Клиниката по образна диагностика са във финансов дефицит.
Началниците на специализираните клиники и на лабораториите преценяват всеки лев и търсят изход от ситуацията.