Представяме ви част от Неврокопските танцьори!
-
- юни 13, 2016
Мила ПАВЛОВА
Започваме с единия от двамата близнаци – Коцето.
– Намираме се на твоето любимо място – с. Делчево. Ще ни разкажеш ли защо ти харесва толкова много?
КОСТАДИН ВЪЛКОВ:
– Това е едно от любимите ми места. Намира се на 10 км. от гр. Гоце Делчев, в полите на Южен Пирин. Самият район е подходящ за разходки, природата е прекрасна, въздухът е чист и най-вече – има страхотна гледка към моя роден град Гоце Делчев!
– Много е спокойно тук. Колко жители има село Делчево?
– Хората, които живеят тук постоянно, са много малко – около 40 са жителите. Много е тихо и спокойно и аз затова обичам да идвам тук. Можеш да останеш сам със себе си и с природата, да се заредиш със спокойствие.
– Каква е историята на с. Делчево? Разкажи ни повече за това място!
– Самото село е възникнало още през 17 век. Първото му име е Юч Дурук, което означава Трите върха, защото Делчево е разположено между три върха. През 1934 г. се е свикал референдум, при който са решили селото да се казва Делчево. Интересен е фактът, че самият Гоце Делчев е минавал през тук неведнъж, а Яне Сандански е идвал доста по-често. Хората обаче са преценили селото им да носи името на Гоце Делчев.
– Къщите тук са много красиви, във възрожденски стил!
– Така е. Накацали са амфитеатрално по целия склон. Дори някои от скалите им служат за зид.
– Идват ли много туристи тук? Вижда се, че и самите собственици на къщи започват да ги реставрират.
– Идват доста туристи, да. Интересно им е на хората. Селският туризъм се развива добре в района. Започват да се връщат все повече хората на село. Разхождат се. Наоколо има много лековити билки в района – берат гъби също.
– Ти също неведнъж си казвал, че обичаш да си ходиш на село, имаш си баба… Как сте прекарвали детството си?
– Ние имахме много игриво, безгрижно, интересно детство с прекрасни преживявания на село с баба и дядо! Обичаме да ходим там. Прекарвахме почти цели лета на село. Спомням си като малък, че там също имаше фолклорна група – моята баба участваше, обличаха се в народни носии, танцуваха, правеха най-различни ритуали… Може би от там идва и нашата любов към народната музика!
– Вие сте голямо семейство – двама братя близнаци и една сестра.
– Да, така е. Двама братя близнаци сме и една по-голяма сестра. Събираме се по различни поводи, празнуваме заедно, уважаваме се, задружни сме, обичаме се много!
– Имаш син, сега очакваш и дъщеря, нали така? Синът ти обича ли народната музика? Успяваш ли да предадеш тази любов в къщи?
– Аз не ги карам да гледат или слушат народна музика, но синът ми обича да ме гледа мен лично по телевизията. Идва на наши концерти. Обличаме го в народна носия, за да съхраним и в него любовта към фолклора, да носи народното в душата си и да продължи по нашия път…
– С брат ти Тони сте, така да се каже, много запалени родолюбци, защото обичате да гледате и мачове, децата си сте научили на българския химн, ставате и всички пеете с ръка на сърцето!
– Така е! Обичаме да ходим на мачове, всякакви, дори с някои и г-ж Чакърдъкова е съпричастна. Освобождава ни от репетиции, за да ходим да гледаме мач, но когато загубим, си знае, не ни говори много-много след това… Случвало се е след концерт да отидем всички да гледаме мач. Обичаме българското и така възпитаваме и децата си! Мисля, че това е нормално и така трябва да бъде!
Неврокопските танцьори, освен, че могат много добре да пеят и танцуват, могат и да готвят.
Гостуваме в дома на другия брат близнак – Тони.
СТОЯН ВЪЛКОВ:
– Благодарим за гостоприемството! Какво ще ни сготвиш?
– Ще приготвя един чийзкейк!
– Много сложно звучи?
– Не. Не е сложно, напротив!
– Какви продукти са необходими?
– Обикновени бисквити, около 2 пакета, сладко от боровинки използваме най-често, най-хубаво става и заквасена сметана. Някои използват цедено мляко, други го правят с маскарпоне, аз – със заквасена сметана – така ми е най-вкусно и ми се получава най-добре.
– Сладкото ти ли си го правил? Знам, че обичаш домашни неща – кашкавал, сладко, лютеници…
– Да, домашно е сладкото. Всичко, което обичаме, си го правим, като имаме възможност.
– Да започваме с чийзкейка. Какво трябва да направим първо?
– Първо трябва да натрошим бисквитите. След това разтопяваме масло. Изсипваме го в бисквитите. Разбъркваме, докато стане еднородна смес.
– Теб кой те е учил да готвиш?
– Практиката учи! Но да не забравяме, че аз съм завършил хранително-вкусова промишленост.
– Защо реши да не продължиш с готвенето професионално? Или танците надделяха?
– Така се случи, да. Танците надделяха. Готвенето остана повече за вкъщи.
– Идват ли у вас много приятели? Събирате ли се често? Готвиш ли им на тях?
– Идват, да, събираме се. Когато ни гостуват приятели, в повечето случаи аз готвя! Винаги им приготвям по нещо вкусно.
– Твоята съпруга Марияна е щастливка, че има кой да я отменя понякога!
– Да, тя посреща гостите, аз приготвям всичко! После мие чинии, разбира се, разпределяме си задълженията!
Когато сместа ни е готова, я изсипваме във форма за торта. Заглаждаме и натискаме хубаво бисквитите на дъното на формата. Идва ред на боровинките. Изсипваме и тях. Сладкото трябва да е хубаво и гъсто, за да не изтече. Разпределяме го хубаво навсякъде, да покрие бисквитите. Заквасената сметана е подсладена с пудра захар – на вкус. Изсипваме и нея във формата. Разпределяме я също равномерно. Така приготвения чийзкейк се слага във фризера за около час, за да стегне, след това се премества в хладилника!
– Ти имаш 3-годишна дъщеря. Артистична ли е тя? На кого прилича?
– Артистична е, да! Слуша народна музика и Фолклор ТВ, обича да танцува, играе ръченица, обича да пее, знае всички песни на леля Николина, както тя нарича г-жа Чакърдъкова. Много се забавляваме с нея.
– Тя помага ли ти в готвенето?
– Да. Помага ми. Дори участва в най-важната част на чийзкейка – в завършването на тортата! Винаги я украсяваме заедно.
Be the first to leave a review.
