Представяме ви част от Неврокопските танцьори!

Мила ПАВЛОВА

Започваме с единия от двамата близнаци – Коцето.

– Намираме се на твоето любимо място – с. Делчево. Ще ни разкажеш ли защо ти харесва толкова много?

КОСТАДИН ВЪЛКОВ:

– Това е едно от любимите ми места. Намира се на 10 км. от гр. Гоце Делчев, в по­лите на Южен Пирин. Самият район е подходящ за разход­ки, природата е прекрасна, въздухът е чист и най-вече – има страхотна гледка към моя роден град Гоце Делчев!

– Много е спокойно тук. Колко жители има село Дел­чево?

– Хората, които живеят тук постоянно, са много малко – около 40 са жителите. Много е тихо и спокойно и аз затова обичам да идвам тук. Можеш да останеш сам със себе си и с природата, да се заредиш със спокойствие.

– Каква е историята на с. Делчево? Разка­жи ни повече за това място!

– Самото село е възникнало още през 17 век. Пър­вото му име е Юч Дурук, което озна­чава Трите върха, защото Делчево е разположено между три върха. През 1934 г. се е свикал референ­дум, при който са решили селото да се казва Делче­во. Интересен е фактът, че сами­ят Гоце Делчев е минавал през тук неведнъж, а Яне Сандански е ид­вал доста по-чес­то. Хората обаче са прецени­ли селото им да носи името на Гоце Делчев.

– Къщите тук са много красиви, във възрожденски стил!

– Така е. Накацали са амфитеатрал­но по целия склон. Дори някои от ска­лите им слу­жат за зид.

– Идват ли много ту­ристи тук? Вижда се, че и самите собственици на къщи за­почват да ги реставрират.

– Идват дос­та туристи, да. Интересно им е на хора­та. Селски­ят туризъм се развива добре в райо­на. Започват да се връщат все повече хо­рата на село. Разхождат се. Наоколо има много леко­вити билки в района – берат гъби също.

– Ти също неведнъж си казвал, че обичаш да си хо­диш на село, имаш си баба… Как сте прекарвали детство­то си?

– Ние имахме много игриво, безгрижно, интересно дет­ство с прекрасни преживя­вания на село с баба и дядо! Обичаме да ходим там. Пре­карвахме почти цели лета на село. Спомням си като малък, че там също имаше фолклорна група – моята баба участваше, обличаха се в народни носии, танцуваха, правеха най-различни ри­туали… Може би от там идва и нашата любов към народ­ната музика!

– Вие сте голямо семейство – двама братя близнаци и една сестра.

– Да, така е. Двама бра­тя близнаци сме и една по-голяма сестра. Събираме се по различни поводи, празнуваме заедно, уважаваме се, задружни сме, обичаме се много!

– Имаш син, сега очакваш и дъщеря, нали така? Синът ти обича ли народната музи­ка? Успяваш ли да предадеш тази любов в къщи?

– Аз не ги карам да гледат или слушат народна музика, но синът ми обича да ме гле­да мен лично по телевизията. Идва на наши концерти. Об­личаме го в народна носия, за да съхраним и в него лю­бовта към фолклора, да носи народното в душата си и да продължи по нашия път…

– С брат ти Тони сте, така да се каже, много запалени родолюбци, защото обичате да гледате и мачове, децата си сте научили на българския химн, ставате и всички пеете с ръка на сърцето!

– Така е! Обичаме да ходим на мачове, всякакви, дори с някои и г-ж Чакърдъкова е съпричастна. Освобождава ни от репетиции, за да ходим да гледаме мач, но когато загубим, си знае, не ни гово­ри много-много след това… Случвало се е след концерт да отидем всички да гледаме мач. Обичаме българското и така възпитаваме и децата си! Мисля, че това е нормал­но и така трябва да бъде!

Неврокопските танцьори, освен, че могат много добре да пеят и танцуват, могат и да готвят.

Гостуваме в дома на другия брат близнак – Тони.

СТОЯН ВЪЛКОВ:

– Благодарим за гостопри­емството! Какво ще ни сгот­виш?

– Ще приготвя един чийз­кейк!

– Много сложно звучи?

– Не. Не е сложно, напротив!

– Какви продукти са необ­ходими?

– Обикновени бискви­ти, около 2 пакета, сладко от боровинки използваме най-често, най-хубаво става и заквасена сметана. Някои използват цедено мляко, други го правят с маскарпо­не, аз – със заквасена смета­на – така ми е най-вкусно и ми се получава най-добре.

– Сладкото ти ли си го пра­вил? Знам, че обичаш до­машни неща – кашкавал, сладко, лютеници…

– Да, домашно е сладкото. Всичко, което обичаме, си го правим, като имаме възмож­ност.

– Да започваме с чийзкей­ка. Какво трябва да напра­вим първо?

– Първо трябва да натро­шим бисквитите. След това разтопяваме масло. Изсип­ваме го в бисквитите. Раз­бъркваме, докато стане ед­нородна смес.

– Теб кой те е учил да гот­виш?

– Практиката учи! Но да не забравяме, че аз съм завър­шил хранително-вкусова про­мишленост.

– Защо реши да не продъл­жиш с готвенето професио­нално? Или танците надде­ляха?

– Така се случи, да. Тан­ците надделя­ха. Готвенето остана пове­че за вкъщи.

– Идват ли у вас много приятели? Събирате ли се често? Гот­виш ли им на тях?

– Идват, да, събираме се. Когато ни гос­туват прияте­ли, в повечето случаи аз гот­вя! Винаги им приготвям по нещо вкусно.

– Твоята съпруга Ма­рияна е щаст­ливка, че има кой да я отме­ня понякога!

– Да, тя посреща гостите, аз приготвям всичко! После мие чинии, разбира се, раз­пределяме си задълженията!

Когато сместа ни е готова, я изсипваме във форма за торта. Заглаждаме и нати­скаме хубаво бисквитите на дъното на формата. Идва ред на боровинките. Изсипваме и тях. Сладкото трябва да е ху­баво и гъсто, за да не изтече. Разпределяме го хубаво на­всякъде, да покрие бискви­тите. Заквасената сметана е подсладена с пудра захар – на вкус. Изсипваме и нея във формата. Разпределяме я също равномерно. Така при­готвения чийзкейк се слага във фризера за около час, за да стегне, след това се пре­мества в хладилника!

– Ти имаш 3-годишна дъ­щеря. Артистична ли е тя? На кого прилича?

– Артистична е, да! Слуша народна музика и Фолклор ТВ, обича да танцу­ва, играе ръченица, обича да пее, знае всички песни на леля Николина, как­то тя нарича г-жа Чакърдъкова. Мно­го се забавляваме с нея.

– Тя помага ли ти в готвенето?

– Да. Помага ми. Дори участва в най-важната част на чийзкейка – в за­вършването на тор­тата! Винаги я укра­сяваме заедно.