Малък Сечко беше месец на трезвеността

Нещо красиво, ново, при­ятно бе учредяването на младежко движение за трезвеност няко­га у нас.

Безумни строите­ли на демократич­на държава заедно с мръсната вода изхвърлиха и по­ловината думи от речника на звучния майчин език като: народна просвета, народна култура, на­роден учител, народ­на младеж, народно читалище, седянка, попрелка…

Новите строите­ли загробиха всич­ки словосъчетания свързани с народа, в т.ч. и младежкото движение за трезве­ност и култура.

Като модерна, бла­гозвучна форма за общуване трезвеността се появи по време на светов­ните и граждански войни, по време на Белия и Червения терор в Сарай бей, Медко­вец, Лом и Огоста.

По онова време прекрачих прага на училището в род­ното Либяхово (Илинден), Неврокопско. Посрещна ме младият учител Пандо Воде­нов, съученикът на Никола Вапцаров и Антон Попов. От него, от Воденов, научихме за Асен Златаров, за първи­те стъпки на трезвеността из Аспарухова България.

Майка ми – баба Велика и стрина Ангелина с черни кърпи забрадени, вдовици от Белия терор благославя­ха словата на учителя.

Завърших селското учили­ще като трезвеник. Грабнах тежкия плуг на татко, за­почнах да браздя нашите и чужди ниви. Почивните дни прекарвах в народното чи­талище „Петър Сарафов” в селото. По седенките ходех, при момите, които бяха аб­солютни трезвенички.

Като потомък на ветерани от войните бях добър орач, и на фронта бях, и на Парада на победата бях.

След войната в народната гимназия „Яне Сандански” във всеки клас имахме кръ­жок по трезвеност и „Бъди готов за отбрана”.

Младежките звена бяха стимулирани от Васил Урдев – началник отдел просвета и Георги Бекяров – секре­тар на Отечествения фронт в околията.

Съюзът на народната мла­деж и училищния комитет ръководеха съревнование­то между учебните звена, излъчваха първенците на общинско ниво, окръжно и национално.

В съревнованието за трез­веност нашата гимназия е завоювала национални празненства, развявала е национални знамена.

Най-изявени младежки деятели бяха Иван­ка Терзиева, Иван Цирков, Лидия Зла-та­рева, Димитър Стоев, Райна Стоева от Ог­няново, Веска Караколева от Сатовча…

Хорът на трезвениците в гимназията бе ангелогла­сен. Пееше наши, руски, ис-пански песни и химна на световната федеративна младеж, както в гимназията, така и на общоградски тържества и по мла­дежките бригади из цялата страна.

Средношколската младеж в Неврокоп никога не се е изявявала така спонтанна, красива, в отлична строева стъпка и песен, както в го­дините след Отечествена­та война през 1944 – 1945 година в похода за повече трезвеност в семействата и обществото.

Днес 75 години след Оте­чествената война моята страна е превърната в све­товен център на наркотра­фик и безумно погазване на ценностите, завещани ни от дедите. Този център суши потомците на физическата и духовна енергия за млади, възрастни и стари. От този център на духовен мрак мо­жем да се отървем като на­род, ако възродим завета на Асен Златаров, ако възста­новим мрежата с просветни звена от кръжоци в учили­щата, ако отново превърнем Малък Сечко в месец на трезвеността, ако възродим вестник „Трезвеност”.

Младежкото движение за трезвеност след Отечестве­ната война се доказа като могъщ фактор в борбата с пороците. Сред този поток от пороци и нихилизъм отно­во е дошъл реда на младите академици, на потомството на Асен Златаров да въз­роди движението за трез­веност и родолюбие, да из­ринем авгиевите конюшни, нови хоризонти да открием за потомството ни.

Всички членове и потомци от Съюзът на ветераните от войните на България, всички хора от браздите и трезвени­ците някога ще бъдем заед­но с академичната младеж днес в по­хода към мъдрост­та…

Убедени сме, че учащата и трудова младеж отново ще прегърне идеята на професор Асен Златаров, ще й помогнем веднъж завинаги да се от­ърси от отровната плесен по земята и обществото.

За ветераните от войните месец февруари винаги е бил месец на трез­веността. Такъв ще бъде и през но­вата 2020 година.

Очакваме мла­дите академици, за да им предадем щафета­та на трезвеността.

Ваш дядо

Борис Гърнев

от дом „Илинден” в с. Бойко­во, Пловдивско, ветеран от войните, браздите и трезве­ниците

Вестник “ Топ Преса „