Атанас Янчовичин – голямо име в банския фолклор, прекрасен музикант и певец, ръководител на Младежката фолклорна формация „Младите Бански Старчета“
-
- май 9, 2016
Веселин СТАМЕНОВ
Ето какво казват за него неговите възпитаници:
„Ние много го обичаме… винаги ни влиза в положение… има голямо чувство за хумор… държи се с нас като със свои деца и е голяма веселба с него“.
Ето защо „Бански вестник“ реши да ви запознае с този емблематичен талант.
Да отидеш в Банско и да не чуеш прочутите по света „Бански старчета“, е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата. Преди гостуването ми в стария-млад планински град запитах доста софиянци, слушали ли са „Банските старчета“. Досещате се какви отговори получих! А наперен младеж със скинарска прическа ме поучи: „Госпожо, не бански старчета, а бански бабек!“, имайки предвид месния деликатес.
На раздумка присядаме с Атанас Янчовичин. При него заедно вървят резбарството и хармонията от багрени звуци и ритми. Представи ми се шеговито: „Капитан на отбора „Бански старчета“. „Капитанът“ прибави, че в този състав са от 3-4 години. Радва се на младите попълнения – братята Костадин и Марин Бърдареви. И двамата са с висше музикално образование. Костадин или Динко по бански, дори грабнал щерка му Стефка. Свири на кларнет, саксофон, пиано и други три инструмента. Брат му е най-младият, едва на 22 години, и майсторски владее китарата и акордеона. Старейшината на групата – Павел Йонович, е на 60 години.
Завършил техникума по дърворезба, Атанас десетина години е работил в резбарското ателие в родния си град. Казва, че много дърворезбени неща из Банско са минали през ръцете му. Малките тогава дъщерички Стефи и Лени, като истински художнички подсказвали с рисунките си какво татко им от дървото да вае.
Според него и пеенето, и свирнята, и дърворезбата си искат много, много любов:
„БЕЗ ОБИЧ, ПРЕКЛОНЕНИЕ – НИЩО НЕ СТАВА
всичко от себе си трябва да тръгва. Тъй е при нас, „Банските старчета“. Певци и свирачи сме всички. Аз съм с тамбура и тарамбука. Трима от групата сме и дърворезбари“ – обобщава капитанът.
Оказва се, че „старчетата“ са осмина, но когато представят прочутото банско акапелно пеене, мъжко пеене без музикален съпровод, излизат шестима титуляри.
Естествено, в началото на разговора ни любопитствам чия е идеята за създаване на феноменалния състав преди тридесетина години, а водачът на отбора сладкодумно нарежда как от деца обичали песента. На сила никой не ги е карал – отвътре, от сърцето им извирала тръпката към песенното ни богатство. Приятели създали младежка фолклорна група към читалището.
„Пораснахме и постепенно оформихме „Банските старчета“. Обиколихме Европа, прелетяхме и зад океана. Миналото лято бяхме на поредно турне в Швейцария. Поздравихме с 4 концерта швейцарците за националния им празник.
НАВРЕД НИ СЕ ДИВЯТ
посрещат ни с радост и аплодисменти. Изпращат ни с покани за нови гостувания. Безпаричието обаче не ни позволява да отговаряме на всяко желание за срещи извън България.“
Моля г-н Янчовичин да разкаже за рода, за себе си, и той с гордост подчертава, че много поколения преди него в бащиния род са все банскалии. Дядо му заслужено сочели сред най-тачените люде на града: „Кажеш ли дядо Стефан Янчовичин, всеки знае, че е бил от най-честните банскалии. Цял живот със стока, с животновъдство се е занимавал. Железен род на дълголетници сме. Баща ми е на 84 години, а чичо чукна 93. Горд съм с миналото на рода си. Надявам се и с моето и на децата ми бъдеще да се гордея. Сами виждате, банскалии имаме право да се похвалим с добре подредени къщи, с историята, светлите си личности от вчера и днес. Което ни дава особена българска гордост, съхранявана и предавана от поколение на поколение. Как тогава да не разтваряш очите си за хубост, сърцето, душата си за песен, музика. В този смисъл страшна е не финансовата, а кризата на паметта – родовата и духовната. Не казвам новост, че загубим ли духа, българското себеуважение, достойнство, да го наречем гордост, себе си сме погубили, обрекли на забрава, няма и като народ да ни има. От баща ми, от живота зная: Не може да има криза, труди ли се човек.
Узнавам, че знаменитите „старчета“,
ВЕЧНО МЛАДИ И С ДУХ И ХЪС
даряват музикална омая, като изпълняват главно автентичен фолклор.
Напоследък покрай двамата братя Бърдареви включват и техни обработки на народни песни. Имат и авторски песни – на Димитър Янев. Между другото редовно аплодисменти получават тук и зад граница и за „Мера според мера“ по Яворовото стихотворение, но и за песните по Вапцаровите стихове „Хайдушка“ и „Крали Марко“. Споменавайки за аплодисментите – точна, безпристрастна оценка за таланта на групата, шефът й припомня какъв възторг са изтръгнали дори от сцената на Международния джаз-фест „Банско 2009“ през август. За пръв път фолклорна формация стъпва на джаз сцената.
Красив българин, с осанка на пирински комита и топли искри в очите, Атанас Янчовичин продължава с откровенията си. Кой знае защо опитва да премълчи как „Бански старчета“ са пели и свирили на царска сватба. Заедно с Албена Вескова, солистка на „Българе“, и Иво Папазов и групата му, завинаги покорили, веселили гостите на сватбата на Калина и Муньос в Боровец. Любопитствам какво е да се представят пред царски сватбари от цяла Европа, а капитанът усмихнато обяснява, че не правят разлика между величества и обикновена публика. Бърза да осведоми обаче, че аристократите слушат много по-внимателно. Като в приказките
ТРИ ДНИ НА ВОЛЯ СЕ НАДСВИРВАЛИ И НАДПЯВАЛИ
пред сватбарите. С подаръци дарили всеки изпълнител, до девето коляно.
Според г-н Янчовичин щом 7 пъти из Европа ги посрещат едва ли не по царски, значи от първия път много са ги харесали. Оказва се, че и в Щатите си падат по якото банско пеене. „За удивление, признава Атанас, там знаят повече песните ни, отколкото в България. Бях поканен като преподавател на банското мъжко акапелно пеене да отида в САЩ. Водих половин година семинари в Чикаго, Сиатъл и в канадския град Ванкувър. Успеем ли здрав финансов гръб да си осигурим за задграничните турнета, там публиката, особено българите, естествено с похвали, благодарности ни посрещат…“
Когато потърсих г-н Янчовичин, притесних се от ранния час, а той бодро ме увери, че съвсем от малък става не по-късно от 6.00 часа, та с широко отворени очи, на ранина, да среща слънчевия изгрев. Не пропуска, каквото и да е времето, сутрешното бягане на чист въздух за здраве. Въобще пълноценно се радва на живота, на природата. Как да не повярваш, че за него светът наистина е хубав. Та нали от десетилетия с песен и свирня, с дърворезбите си, раздава на хората щедростта на своя талант.
Всички песни, изпълнявани от „Бански старчета“, безспорно са му любими, но като че ли най-отпред поставя
ВЪЗПЕВА ЗА БАНСКИЯ ЛЕВСКИ – РАДОН ТОДЕВ
Приел го е за истински човек на всички времена. А легендата за героя е увековечена в „Песен за Радон войвода“.
Може би раздумката ни трябваше да тръгне с въпроса какво отличава световноизвестното банско мъжко фолклорно пеене, но предпочетох отговорът да е финален акорд.
„Бански старчета“ за мен е всичко – начин на живот, младост, самочувствие. Другаде в мъжко гърло такъв глас се не ражда. Неповторима е мъжката банска песен. Може би идва от диалекта ни, от природата, от чистотата на бистроструйната река с тъй поетичното име Глазне (по нашенски – очи), от закрилника през вековете Пирин планина. Магия сякаш е песента ни.“
Докато слушах изповедта на капитана на „Банските старчета“, си спомних изреченото от признатия за „Крал на басѝте“ Николай Гяуров преди години пред мен: „Не познавам нищо по-красиво от човешкия глас.“ Ще допълня след видяното и чутото в Банско – няма нищо по-вълнуващо от мъжката песен
Be the first to leave a review.
