Атанас Янчовичин – голямо име в банския фолклор, прекрасен музикант и певец, ръководител на Младежката фолклорна формация „Младите Бански Старчета“

Веселин СТАМЕНОВ

Ето какво каз­ват за него него­вите възпитаници:

„Ние много го обичаме… ви­наги ни влиза в положение… има голямо чувство за хумор… държи се с нас като със свои деца и е голяма веселба с него“.

Ето защо „Бански вестник“ реши да ви запознае с този ем­блематичен талант.

Да отидеш в Банско и да не чуеш прочутите по света „Бан­ски старчета“, е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата. Преди гостуването ми в стария-млад планински град за­питах доста софиянци, слуша­ли ли са „Банските старчета“. Досещате се какви отговори получих! А наперен младеж със скинарска прическа ме поучи: „Госпожо, не бански старчета, а бански бабек!“, имайки пред­вид месния деликатес.

На раздумка присядаме с Ата­нас Янчовичин. При него заедно вървят резбарството и хармони­ята от багрени звуци и ритми. Представи ми се шеговито: „Ка­питан на отбора „Бански стар­чета“. „Капитанът“ прибави, че в този състав са от 3-4 години. Радва се на младите попълне­ния – братята Костадин и Ма­рин Бърдареви. И двамата са с висше музикално образование. Костадин или Динко по бански, дори грабнал щерка му Стефка. Свири на кларнет, саксофон, пиано и други три инструмента. Брат му е най-младият, едва на 22 години, и майсторски владее китарата и акордеона. Старей­шината на групата – Павел Йо­нович, е на 60 години.

Завършил техникума по дър­ворезба, Атанас десетина го­дини е работил в резбарското ателие в родния си град. Казва, че много дърворезбени неща из Банско са минали през ръцете му. Малките тогава дъщерички Стефи и Лени, като истински художнички подсказвали с ри­сунките си какво татко им от дървото да вае.

Според него и пеенето, и свирнята, и дърворезбата си ис­кат много, много любов:

„БЕЗ ОБИЧ, ПРЕКЛОНЕ­НИЕ – НИЩО НЕ СТАВА

всичко от себе си трябва да тръгва. Тъй е при нас, „Бански­те старчета“. Певци и свирачи сме всички. Аз съм с тамбура и тарамбука. Трима от групата сме и дърворезбари“ – обобща­ва капитанът.

Оказва се, че „старчетата“ са осмина, но когато представят прочутото банско акапелно пее­не, мъжко пеене без музикален съпровод, излизат шестима ти­туляри.

Естествено, в началото на разговора ни любопитствам чия е идеята за създаване на фено­меналния състав преди три­десетина години, а водачът на отбора сладкодумно нарежда как от деца обичали песента. На сила никой не ги е карал – отвътре, от сърцето им извира­ла тръпката към песенното ни богатство. Приятели създали младежка фолклорна група към читалището.

„Пораснахме и постепенно оформихме „Банските старче­та“. Обиколихме Европа, пре­летяхме и зад океана. Миналото лято бяхме на поредно турне в Швейцария. Поздравихме с 4 концерта швейцарците за на­ционалния им празник.

НАВРЕД НИ СЕ ДИВЯТ

посрещат ни с радост и апло­дисменти. Изпращат ни с пока­ни за нови гостувания. Безпари­чието обаче не ни позволява да отговаряме на всяко желание за срещи извън България.“

Моля г-н Янчовичин да раз­каже за рода, за себе си, и той с гордост подчертава, че мно­го поколения преди него в ба­щиния род са все банскалии. Дядо му заслужено сочели сред най-тачените люде на града: „Кажеш ли дядо Стефан Янчо­вичин, всеки знае, че е бил от най-честните банскалии. Цял живот със стока, с животновъд­ство се е занимавал. Железен род на дълголетници сме. Баща ми е на 84 години, а чичо чукна 93. Горд съм с миналото на рода си. Надявам се и с моето и на децата ми бъдеще да се гордея. Сами виждате, банскалии има­ме право да се похвалим с добре подредени къщи, с историята, светлите си личности от вчера и днес. Което ни дава особена българска гордост, съхранява­на и предавана от поколение на поколение. Как тогава да не разтваряш очите си за хубост, сърцето, душата си за песен, музика. В този смисъл страшна е не финансовата, а кризата на паметта – родовата и духовната. Не казвам новост, че загубим ли духа, българското себеуваже­ние, достойнство, да го наречем гордост, себе си сме погубили, обрекли на забрава, няма и като народ да ни има. От баща ми, от живота зная: Не може да има криза, труди ли се човек.

Узнавам, че знаменитите „старчета“,

ВЕЧНО МЛАДИ И С ДУХ И ХЪС

даряват музикална омая, като изпълняват главно ав­тентичен фолклор.

Напоследък покрай двамата братя Бърдареви включват и техни обработ­ки на народни песни. Имат и авторски песни – на Ди­митър Янев. Между друго­то редовно аплодисменти получават тук и зад грани­ца и за „Мера според мера“ по Яворовото стихотворе­ние, но и за песните по Вапца­ровите стихове „Хайдушка“ и „Крали Марко“. Споменавайки за аплодисментите – точна, без­пристрастна оценка за таланта на групата, шефът й припомня какъв възторг са изтръгнали дори от сцената на Между­народния джаз-фест „Банско 2009“ през август. За пръв път фолклорна формация стъпва на джаз сцената.

Красив българин, с осанка на пирински комита и топли искри в очите, Атанас Янчовичин про­дължава с откровенията си. Кой знае защо опитва да премълчи как „Бански старчета“ са пели и свирили на царска сватба. Заед­но с Албена Вескова, солистка на „Българе“, и Иво Папазов и групата му, завинаги покорили, веселили гостите на сватбата на Калина и Муньос в Боровец. Любопит­ствам как­во е да се предста­вят пред царски сватбари от цяла Европа, а капитанът усмихна­то обяс­нява, че не правят разлика между ве­личества и обикнове­на публи­ка. Бърза да осведо­ми обаче, че аристократите слу­шат много по-внимателно. Като в приказките

ТРИ ДНИ НА ВОЛЯ СЕ НАДСВИРВАЛИ И НАД­ПЯВАЛИ

пред сватбарите. С подаръци дарили всеки изпълнител, до девето коляно.

Според г-н Янчовичин щом 7 пъти из Европа ги посрещат едва ли не по царски, значи от първия път много са ги харе­сали. Оказва се, че и в Щатите си падат по якото банско пеене. „За удивление, признава Ата­нас, там знаят повече песните ни, отколкото в България. Бях поканен като преподавател на банското мъжко акапелно пе­ене да отида в САЩ. Водих половин година семинари в Чикаго, Сиатъл и в канадския град Ванкувър. Успеем ли здрав финансов гръб да си осигурим за задграничните турнета, там публиката, особено българите, естествено с похвали, благодар­ности ни посрещат…“

Когато потърсих г-н Янчо­вичин, притесних се от ран­ния час, а той бодро ме увери, че съвсем от малък става не по-късно от 6.00 часа, та с ши­роко отворени очи, на ранина, да среща слънчевия изгрев. Не пропуска, каквото и да е време­то, сутрешното бягане на чист въздух за здраве. Въобще пъл­ноценно се радва на живота, на природата. Как да не повярваш, че за него светът наистина е ху­бав. Та нали от десетилетия с песен и свирня, с дърворезбите си, раздава на хората щедростта на своя талант.

Всички песни, изпълнявани от „Бански старчета“, безспор­но са му любими, но като че ли най-отпред поставя

ВЪЗПЕВА ЗА БАНСКИЯ ЛЕВСКИ – РАДОН ТОДЕВ

Приел го е за истински човек на всички времена. А легендата за героя е увековечена в „Песен за Радон войвода“.

Може би раздумката ни тряб­ваше да тръгне с въпроса какво отличава световноизвестното банско мъжко фолклорно пеене, но предпочетох отговорът да е финален акорд.

„Бански старчета“ за мен е всичко – начин на живот, мла­дост, самочувствие. Другаде в мъжко гърло такъв глас се не ражда. Неповторима е мъжката банска песен. Може би идва от диалекта ни, от природата, от чистотата на бистроструйната река с тъй поетичното име Глаз­не (по нашен­ски – очи), от закрил­ника през ве­ковете Пирин планина. Магия сякаш е песента ни.“

Дока­то слу­шах изповедта на капитана на „Банските старчета“, си спом­них изреченото от признатия за „Крал на басѝте“ Николай Гяуров преди години пред мен: „Не познавам нищо по-красиво от човешкия глас.“ Ще допълня след видяното и чутото в Бан­ско – няма нищо по-вълнуващо от мъжката песен