Славянка – типична карстова планина
-
- април 3, 2019
Карстовите планини са изградени от мрамори и мраморизирани варовици, в тях почти липсват повърхностно течащи води. Дъждовната вода и тази от топенето на снега разяжда по химичен път мраморите, навлиза в дълбините на планината и излиза на повърхността в най-ниските части на планината като карстови извори.
Такъв забележителен карстов извор в Славянка е Петровския – еди от най-големите в България.
По повърхността на мраморния и варовиковия терен на Славянка се образуват от водите различни по големина и вид карстови вдлъбнати форми. За една от тях – внушително каменно корито с грамадна животинска стъпка в него – в района на
Голям Царев връх местните хора разказват, че е ‘’отпечатък от копитото на
Кралимарковския кон Шарколия, който е стъпил с единия крак на Шар планина, а с другия – тук’’.
От карстовите образувания в Славянка особено впечатляват пещерите и пропастите. Те са проучени от четири спелеоекспедиции от София в периода 2002 -2006 г. Бяха локализирани, картирани и описани подробно, бяха открити и нови.
Значителна част от тях се намират в околностите на високопланинската местност
Ливада, разположена на около 1700 м. надморска височина. До нея може да се достигне с високопроходим автомобил.
Пропастта Гарваница /Грааница/ със своите 60 м. денивелация е сред най-дълбоките в Славянка. Тя се намира на североизток от Сухото езеро, сред големи скални блокове. Стените на пропастта са влажни и по тях гнездят хайдушки гарги.
От м. Ливада до Сухото езеро чрез изкачване разстоянието се изминава за 1 час и 10 минути.
За около 30 минути пеша от Ливада в южна посока по стръмна пътека се достигат пропастите Шипките – едно и две /Гюлът/. Шипковите храсти наоколо служат за ориентир при търсенето им. Разположени са на около 80 м. над дола, който се спуска под Сухото езеро.
Гоцева дупка /дупката с малкия вход/ е получила името си от близостта до Гоцев връх. Намира се на югоизточния склон на един безименен връх с кота 2061 м., на около 20 м. от нивото на дола, спускащ се от главното било. Размерите на пропастта не са големи – денивелацията от входа до дъното е 15 м.
Снягова дупка е най-високо разположената пещера в Славянка /сега задръстена/, на около 60 м. северно от Гоцев връх. Нарича се още Ледената дупка поради продължителното задържане на лед и сняг. Входът на пропастта е внушителен – висок 7 м. и широк 3 м. Дъното и, което се намира на около 8-10м. дълбочина, е с размери 4 на 9 м. и е покрито с постоянно задържаща се снежна тапа.
Най-красива, с най-много пещерни образувания и с най-сложна конфигурация е пещерата Комарница. Тя се намира на десния бряг на Белянов дол, в северозападното подножие на Голям Царев връх. Входът на пещерата /ширина 1 м. и височина 0, 85 м. / се разкрива на 3 м. над дола. Във вътрешността и има зали, както и подземен поток. Преодоляват се няколко прага, високи до 2, 5 м. и се разкриват десет синтрови езерца. Дължината на картираните галерии е 150 м. / при денивелация 50 м. /, с което тя се нарежда на първо място в българската част на Славянка. Най-удобен изходен пункт за пещерата е мест. Ливада. Оттук след спускане в североизточна посока, за 25-30 минути се стига пещерата Комарница, разположена на 1300 м. надм. вис. Би било добре, ако бъде маркиран пътят до нея и тя бъде благоустроена.
Открита е пещера и в гората на местността Шапатек, северно от гранична пирамида 93, на около 30 м. денивелация от граничната бразда. Тя е с широк вход /8 на 6 м. /. До нея се идва от мест. Ливада за около час и половина, като се пресичат 3-4 големи дола, спускащи се от вр. Шабран в северо западна посока.
Досега в българската част на Славянка са проучени, картирани, описани и фотографирани 23 пещери и пропасти 17 в землището на с. Голешово, 5 в околностите на с. Петрово и 1 в района на с. Парил.
В гръцка територия най-забележителна е пещерата Капе, разположена в югозападната част на планината, на 6, 5 км от с. Ахладохори. Името на пещерата идва от падащите капки от тавана. В лявата и част е вграден параклис ‘’Св. Спас’’с икони и скромно обзавеждане. В гръцките карти мястото е отбелязано като Агиос Аналипси, т. е. Възнесение Господне или Спасовден. Всяка година на този ден пред пещерата, край неголяма поляна с вековно дърво, се провежда голям събор с курбан за здраве за стотици вярващи от околните села.
По-високо в планината над тази пещера се намират така наречените Самуилови дупки – три малки пещери, където според предание са лекувани ранените самуилови войници.
Някои от забележителните карстови местности, като Хамбаров дол с Олтара и Пещерата, Сухото езеро, карстовият извор над с. Петрово и др., както и пещерите и пропастите, са доста атрактивни и примамват все повече туристи.
Be the first to leave a review.
