Славянка – типична карстова планина

Карстовите планини са изградени от мра­мори и мраморизи­рани варовици, в тях почти липсват повърх­ностно течащи води. Дъждовната вода и тази от топенето на снега разяжда по химичен път мраморите, навлиза в дълбините на планината и излиза на повърхността в най-ниските части на плани­ната като карстови извори.

Такъв забележителен кар­стов извор в Славянка е Пе­тровския – еди от най-голе­мите в България.

По повърхността на мра­морния и варовиковия терен на Славянка се образуват от водите различни по големи­на и вид карстови вдлъб­нати форми. За една от тях – внушително каменно ко­рито с грамадна животинска стъпка в него – в района на

Голям Царев връх местни­те хора разказват, че е ‘’отпе­чатък от копитото на

Кралимарковския кон Шарколия, който е стъпил с единия крак на Шар плани­на, а с другия – тук’’.

От карстовите образува­ния в Славянка особено впе­чатляват пещерите и про­пастите. Те са проучени от четири спелеоекспедиции от София в периода 2002 -2006 г. Бяха локализи­рани, картирани и описани подроб­но, бяха открити и нови.

Значителна част от тях се намират в околностите на ви­сокопланинската местност

Ливада, разположена на около 1700 м. надморска височина. До нея може да се достигне с високопроходим автомобил.

Пропастта Гарваница /Гра­аница/ със своите 60 м. де­нивелация е сред най-дъл­боките в Славянка. Тя се намира на североизток от Сухото езеро, сред големи скални блокове. Стените на пропастта са влажни и по тях гнездят хайдушки гарги.

От м. Ливада до Сухото езеро чрез изкачване раз­стоянието се изминава за 1 час и 10 минути.

За около 30 минути пеша от Ливада в южна посока по стръмна пътека се достигат пропастите Шипките – едно и две /Гюлът/. Шипковите храсти наоколо служат за ориентир при търсенето им. Разположени са на около 80 м. над дола, който се спуска под Сухото езеро.

Гоцева дупка /дупката с малкия вход/ е получила името си от близостта до Гоцев връх. Намира се на югоизточния склон на един безименен връх с кота 2061 м., на около 20 м. от ниво­то на дола, спускащ се от главното било. Размерите на пропастта не са големи – денивелацията от входа до дъното е 15 м.

Снягова дупка е най-висо­ко разположената пещера в Славянка /сега задръстена/, на около 60 м. северно от Гоцев връх. Нарича се още Ледената дупка поради про­дължителното задържане на лед и сняг. Входът на про­пастта е внушителен – висок 7 м. и широк 3 м. Дъното и, което се намира на около 8-10м. дълбочина, е с размери 4 на 9 м. и е покрито с постоянно задържаща се снеж­на тапа.

Най-красива, с най-много пещер­ни образувания и с най-сложна конфи­гурация е пещерата Комарница. Тя се намира на десния бряг на Белянов дол, в северозападното подножие на Голям Царев връх. Входът на пещерата /ширина 1 м. и височина 0, 85 м. / се разкрива на 3 м. над дола. Във вътрешността и има зали, както и подземен по­ток. Преодоляват се няколко прага, високи до 2, 5 м. и се разкриват десет синтрови езерца. Дължината на кар­тираните галерии е 150 м. / при денивелация 50 м. /, с което тя се нарежда на пър­во място в българската част на Славянка. Най-удобен изходен пункт за пещерата е мест. Ливада. Оттук след спускане в североизточна посока, за 25-30 минути се стига пещерата Комарни­ца, разположена на 1300 м. надм. вис. Би било добре, ако бъде маркиран пътят до нея и тя бъде благоустроена.

Открита е пещера и в гора­та на местността Шапатек, северно от гранична пира­мида 93, на около 30 м. де­нивелация от граничната бразда. Тя е с широк вход /8 на 6 м. /. До нея се идва от мест. Ливада за около час и половина, като се пресичат 3-4 големи дола, спускащи се от вр. Шабран в северо западна посока.

Досега в българската част на Славянка са проучени, картирани, описани и фото­графирани 23 пещери и про­пасти 17 в землището на с. Голешово, 5 в околностите на с. Петрово и 1 в района на с. Парил.

В гръцка територия най-за­бележителна е пещерата Капе, разположена в югоза­падната част на планината, на 6, 5 км от с. Ахладохори. Името на пещерата идва от падащите капки от тавана. В лявата и част е вграден параклис ‘’Св. Спас’’с икони и скромно обзавеждане. В гръцките карти мястото е отбелязано като Агиос Ана­липси, т. е. Възнесение Гос­подне или Спасовден. Всяка година на този ден пред пе­щерата, край неголяма поля­на с вековно дърво, се про­вежда голям събор с курбан за здраве за стотици вярва­щи от околните села.

По-високо в планината над тази пещера се намират така наречените Самуилови дупки – три малки пещери, където според предание са лекувани ранените самуило­ви войници.

Някои от забележителни­те карстови местности, като Хамбаров дол с Олтара и Пещерата, Сухото езеро, кар­стовият извор над с. Петро­во и др., както и пещерите и пропастите, са доста атрак­тивни и примамват все по­вече туристи.