Как да използваме потенциала на река Места
-
- април 27, 2016
ното мнение, че страната ни е богата на водни ресурси, това далеч не е така. По данни на Световната банка ресурсът от прясна вода на човек от населението през 1996 г. е бил 2154 кубически метра. Процентът на използване на този ресурс е 77,2. Най-голямо количество отива за промишлеността – 76%. Земеделието потребява 22% и едва 3% са за домашно потребление.
За сравнение Албания разполага с потенциал от 13 542 кубика на човек при 40% използване, Хърватска – с 12 870 кубика. Румъния има 1637 кубика на човек и използва 70,3%. И в трите случая обаче количествата за промишлеността са далеч по-малко от нашите.
Инженер Георги Куков има непрекъснато участие в проучването, проектирането и строителството на хидрокомплекса „Белмекен-Сестримо-Чаира“ от 1953 до 1989 г. Започва работа от 1952 г. като помощник-технически ръководител на строежа на стената на язовир „Искър“. Следва участие в изграждането на няколко язовира у нас. Главен проектант и ръководител на авторския колектив, предложил строителството на ПАВЕЦ „Чаира“. 17 г. е бил заместник главен инженер на „Енергопроект“. От 1995 г. заедно със свои съмишленици работи по проект за използване на водите на р. Места.
КАКВО Е КАСКАДА „БЕЛМЕКЕН-СЕСТРИМО“
Язовир „Белмекен“ е с обем 145 млн. кубически метра и е на височина около 2000 м. Стената е висока 98 м, на обратната страна на язовирното езеро има контрастена, висока 30 м. Това е едно от най-големите високопланински водохранилища в Европа. Уникално е съчетанието с концентриран енергиен пад от 1550 м в разстояние само на 12 км. От един кубик вода, преминал през трите ВЕЦ, се произвеждат 3,43 киловатчаса електроенергия. Като се прибавят водоснабдяването и напояването, ефектът се удвоява.
Водосъбирателните деривации по склоновете на Рила са с обща дължина 270 км и улавят над 90% от водите за каскадата. Деривация „Грънчар“ има възможност да прехвърля води за София, което бе използвано при жестоката водна криза преди няколко години.
ПАВЕЦ „Чаира“ е втори етап от строителството на каскадата. Разположена е на 350 м под земята и има големи помпажни възможности – до 118 куб. м в секунда.
На каскадата са построени 4 язовирни стени, 4 ВЕЦ, най-мощните у нас, 120 км тунели, 75 км открит напоителен канал до язовир „Пясъчник“.
Всяка година около 600 милиона кубически метра вода от средногодишния отток на река Места напускат неоползотворени територията на страната ни. Това става ясно от осъвременена преоценка на наличните неизползвани водни ресурси в поречието.
В тази оценка са включени отнетите досега води чрез водоизточниците на изградените каскади, максималното водопотребление в региона и заделянето на 29% от средногодишния отток на реката за дългосрочно използване от южната ни съседка Гърция. (Споразумението за тези 29% бе сключено от правителството на Жан Виденов. В сушави години към Гърция обаче изтичат над 50% от водите. – б. р.)
На практика България е в правото си да се разпорежда по свое усмотрение с тези 600 милиона кубика води, без да се нарушават международните ни задължения.
В същото време най-големият у нас и на Балканите хидроенергиен комплекс – каскада „Белмекен-Сестримо“, заедно с помпено-акумулиращата водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) „Чаира“,
СТРАДА ОТ НЕДОСТИГ НА ВОДИ
Общата мощност на комплекса е 1599 мегавата – 735 на трите централи от каскадата и 864 – на ПАВЕЦ „Чаира“.
Експлоатационните показатели на централите без тези на „Чаира“ обаче са далеч под проектните. Това се дължи на драстично нарукадата и фрапиращия недостиг на води. Статистиката сочи, че от предвидените по проекта 350 млн. кубически метра води през последните 20 години (1978-1998) каскадата е работила средно със 146 млн. кубика. Над 200 милиона кубически метра всяка година не постъпват в язовирите и не участват в електропроизводството. Около 140-150 млн. кубика се отклоняват редовно за приоритетни водоснабдителни цели (главно за София – б. р.) и около 50-60 млн. не се реализират.
Точно по тези причини средногодишното електропроизводство на каскадата за тези 20 г. е сведено до 500 млн. киловатчаса вместо предвидените 1195 милиона киловатчаса. Годишната използваемост на съществуващата капитална мощност на каскадата е под 700 часа при доказан оптимум за водните централи от 2500 до 3000 часа. Просто каскадата се нуждае от допълнителен водоизточник в язовир „Белмекен“ с годишен капацитет от 500 млн. кубически метра.
Заради недостатъчен приток на води не се използва пълноценно и високоефективният обем в язовир „Белмекен“, който в продължение на 6 месеца от годината се уплътнява с едва 30 до 40%. от капацитета си. Към този период спада и най-критичният за енергетиката есенно-зимен сезон.
За глобалното решение на проблема на каскада „Белмекен-Сестримо“ има само една алтернатива – необходимите води да се вземат помпажно от съседното поречие на река Места, където излишъкът от води е 600 милиона кубика.
Точно на тази база бе разработена нова, екологосъобразна проектна схема за използване на водите на Места. Та е коренно различна и
НЯМА НИЩО ОБЩО С ПОЗНАТАТА СХЕМА
за изграждане на каскада „Места“, чието строителство бе спряно с решение на Великото народно събрание от 1990 г. точно заради екологичната му конфликтност.
Новата схема включва строителството на язовир „Места“ за многогодишно регулиране на споменатите около 600 милиона кубически метра вода годишно. Освен това е предвидена помпено-транспортна тунелна деривация за прехвърляне на 500 милиона кубика води от новия язовир към „Белмекен“ и оттам към вътрешността на страната.
Трябва да се подчертае – новата схема изключва всякакво бъдещо строителство на водосъбирателни канали и тунели в поречието на Места, както и всякаква строителна интервенция в парковите зони на Рила и Пирин. Язовир „Места“ с максимална височина на стената 90 м и общ обем от 286 млн. кубически метра не залива населени места, ценни обработваеми земеделски земи и горски фонд, важни стопански обекти. Трасето на тунела е с дължина 45 км. То преминава изцяло по левия родопски склон на Места, на над 1000 метра над морското равнище, където няма паркови зони. По предварителни изчисления стойността на проекта е 409 млн. долара, включително обезщетенията и инфраструктурата. Срокът на строителство е 6 г.
КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА НА НОВАТА СХЕМА?
Преди всичко се опазва и съхранява водното богатство на Места. Гарантира се максимално водопотребление в региона на долината на реката. Новият язовир ще се превърне в най-големия ни източник на чисти питейни води. Решава се изцяло проблемът с водите на язовир „Белмекен“ и каскада „Белмекен-Сестримо“, като годишното електропроизводство се вдига от 500 милиона на над 2 милиарда киловатчаса. Годишната използваемост на каскадата достига над 3000 часа. Уплътнява се и капацитетът на язовир „Белмекен“, който може да се използва за авариен резерв на енергийната система.
От преработката на водите на Места се печелят 1 милиард киловатчаса повече електроенергия спрямо ПАВЕЦ „Чаира“. Това е равнозначно на енергията, нужна за прехвърляне на водите от Места към вътрешността на страната. Но допълнителната енергия е висококачествена върхова и подвърхова, която е значително по-ценна. Освен това в района Белмекен-Белово могат да се изградят нови ефективни ВЕЦ с обща мощност до 300 мегавата. Осигурява се и допълнителен постоянен водоизточник в поречието на Марица след Белово с дебит от 16 куб. м в секунда, който може да се използва за водоснабдяване и напояване в Южна България и за оводняване на терасата на реката след Белово. Има възможност и за осигуряване на допълнителен питеен водоизточник за язовир „Искър“ с годишен капацитет от 80 до 200 милиона кубически метра.
Показателите на новия хидроенергиен комплекс са по-благоприятни от тези на неизградените досега хидрообекти в страната ни и на алтернативните енергоизточници от газотурбинни и термични централи. По специфични капиталовложения за застроен (възстановен) киловат мощност те са 2 до 3 пъти по-изгодни.
Be the first to leave a review.
